"Макбет" - чисто нов шедьовър на 400 години

Последна промяна на 28 ноември 2015 в 10:00 4347 1

Кадър от "Макбет".

Гала премиерата на "Макбет" в Зала 1 на НДК беше предвидена за 22 ноември, но - драматично по шекспировски - токов удар отложи прожекцията и накара хиляди зрители, закупили си билет, да почакат още няколко дни до снощи, когато визуалният шедьовър по вечната трагедия остави безмълвна софийската си публика.

Историята е кратка и ясна - пиесата разказва за покварата на властта, предателството и жестоките мъчения на съвестта. Ролите са поверени на брилянтните и злокобни Майкъл Фасбендър (Макбет), Марион Котийар (лейди Макбет), Пади Консидайн (Банко), Шон Харис (Макдъф), Джак Рейнър (Малкълм), Елизабет Дебицки (лейди Макдъф), Дейвид Тюлис (Дънкан), Дейвид Хейман (Ленъкс).

Лентата изобщо не прилича на класически филм, ами преплита в себе си по невероятен начин театър и фотография на фона на пронизваща, протяжна и тегобна мелодия на бойни гайди, ридания и остри музикални стонове, безмилостни и болезнени като кинжалите на самия Макбет.

Минималистичният и изчистен стил, в който са снимани сцените и редуващите се близки и панорамни кадри, оставят впечатление за блестящо заснета театрална пиеса на открито, в която има нещо неестествено и магическо, кръвожадно и самоизяждащо се, сякаш не от този свят. Често пъти камерата се задържа в продължение на няколко секунди върху един и същи застинал образ на някой от героите или на пейзажа. Така зрителят има възможност да наблюдава великолепната естетика на филма сякаш е фотографска изложба.

Въпреки привидно препускащото действие и кратка продължителност персонажите са плавно и изчерпателно развити, а Котийар, Фасбендър и останалите актьори представят своите образи изключително и убедително, карайки ни да ги мразим и съжаляваме едновременно, да се страхуваме от и с тях.

Думите за подобен филм обаче са излишни, остава ви още един шанс да го видите - днес от 21:15 часа в културен център G8 на ул. "Уилям Гладстон" №8.

Трагедията "Макбет" вероятно е написана от Уилям Шекспир между 1602 и 1608 г. Макбет е реална историческа личност: роден е през 1005 г. в семейството на Финдлих Макрюадри, владетел на Морей, намиращ се в северния край на Шотландия. Името на майка му е неизвестно, но в някои източници се споменава, че е дъщеря на крал Кенет II или на крал Малкълм II.

През 1020 г. Финдлих е убит и наследен от племенника си Гилакомгейн. През 1032 г. Гилакомгейн и още петдесет от съратниците му са изгорени най-вероятно от Макбет и негови поддръжници, като възмездие за убийството на Финдлих. След като убива Гилакомгейн, Макбет взема за жена неговата вдовица (тя ще се превърне в лейди Макбет от пиесата) и отглежда сина ѝ Лълак като свой.

През 1034 г. умира крал Малкълм II и е наследен от внук си Дънкан. Като историческа личност, Дънкан не е мъдрият и благороден владетел, описан от Шекспир. Шестгодишното му управление води страната до нестабилност. Анализите категорично посочват Макбет като човека, който премахва Дънкан и го наследява на трона през 1040 година. Макбет се съюзява с Торфин от Оркни. Двамата побеждават и убиват Дънкан в битката при Елджин през август 1040 година. Торфин получава властта над Северна Шотландия, а Макбет – над Южна.

Според хрониките Макбет е добър управник в първото десетилетие на своето управление. През 1054 г. граф Сиуард нахлува в Шотландия. Според Англосаксонските хроники той се сражава с Макбет и го побеждава в битката при Бърнамския лес/Дънсинейн на 27 юли. Голяма част от войските на Макбет са избити, но самият той успява да се спаси. Според някои от хрониките Макбет продължава да управлява и всъщност е убит по-късно от сина на Дънкан, Малкълм.

Холиншед разказва в своята „Хроника” за убийството на крал Дъф, извършено от Доналд, един век преди управлението на Макбет. Според Холиншед Доналд бил подложен на постоянните упреци на жена си, докато не извършил ужасното си деяние. Шекспир адаптира това към реалната история на Макбет. Пиесата завършва със смъртта на убиеца и завръщането на политическия, психологическия и моралния ред в лицето на законния наследник на трона, младия Малкълм.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.02 2016 в 22:34

Уви, филма е с чудесни актьори... които не могат да спасят историята от кошмарния сценарий!! Стигнах до момента, когато Макбет щеше да гори живи деца подпалвайки ги на клада - в Англия се наблюдава нов ексцентрицитет, причинен от факта, че Шекспир се върти като пумпал в гроба си! Не гледайте това л...о, дано създателите му се разорят.
Лентата изобщо не прилича на филм, ами преплита в себе си по невероятен начин глупост и непознаване на елементарни факти от живота на тогавашните хора на фона на пронизваща, протяжна и тегобна мелодия на бойни гайди - да де, сцените където се бият с гайдите напразно ще се опитате да забравите, предизвикват у зрителя ридания и остри стонове, простотиите в сценария са безмислени и болезнени като репликите на самия Макбет.