Кристофър Джъдж: Видеоигрите са бъдещето на разказването на истории

Какво правиш, след като си играл Крейтъс? Кристофър Джъдж е мислил по въпроса. Почти всяка следваща роля би била крачка надолу, казва той. Ако приеме друга роля във видеоигра, героят ще трябва да е поне толкова силен като персонаж.

За почитателите на Stargate SG-1 Джъдж е Тийл’к, воинът, който застава на страната на хората. За играчите на God of War той е Крейтъс. На Aniventure Comic Con в София разговаряхме с него за отговорността да носиш главната роля, за работата на актьорите във видеоигрите и за една прилика между двамата му герои, която няма общо с битките им.

Въпросите зададе Александър Александров.

Как ролята на Тийл’к повлия на начина, по който подходихте към Крейтъс?

Всъщност не е повлияла. Тийл’к беше част от ансамбъл, а главната роля беше на Ричард Дийн Андерсън. Имах своите моменти и истории, но не аз носех предаването на плещите си. Бях много щастлив да съм част от екипа.

God of War е историята на Крейтъс. И тук има актьорски ансамбъл, но аз съм в позицията, в която беше Ричард. В Stargate научих, че настроението на главния актьор задава тона на работния ден за всички. Затова в God of War полагах повече усилия да съм позитивен и да се грижа за атмосферата на площадката. Усещах го като своя отговорност.

Във видеоигрите се използват технологии като motion capture, при които се записват движенията на актьорите. Кое беше най-трудно за вас в началото?

Интересното при God of War е, че го снимахме като телевизионно предаване или филм. Заснехме кинематографичните сцени заедно. Мисля, че изпълненията ни въздействаха толкова силно, защото бяхме на едно място и играехме един с друг, вместо всеки да записва сам в кабина за озвучаване. Камерата следваше действието без прекъсване и трябваше да сме в пълен синхрон. Мисля, че това си пролича в крайния резултат.

Видеоигрите ли са бъдещето на актьорската професия?

Най-малкото са бъдещето на разказването на истории. Те вече се превърнаха във водеща форма за разказване. В телевизията си ограничен до 44 минути, в киното разполагаш с около два часа. В една видеоигра можеш да имаш между 60 и 90 часа, за да разкажеш историята си. Мисля, че все повече разказвачи ще се насочват натам.

Има ли друга поредица от видеоигри, в която бихте искали да участвате?

Мислил съм за това. Но след като съм бил Крейтъс, кой друг мога да бъда? Почти всяка следваща роля би била стъпка надолу. Героят ще трябва да е поне толкова силен като персонаж, колкото него.

И Тийл’к, и Крейтъс се бият с богове. Какво друго ги свързва?

Любовта към децата им. И двамата са готови да направят всичко необходимо, за да има детето им по-добър живот от техния. Или поне да има възможност да постъпи различно от тях. За мен най-силната връзка между двамата е безусловната любов и готовността им на всичко, за да предпазят детето си.

Писали сте и епизоди на Stargate SG-1. Продължавате ли да работите по сценарии?

Написал съм няколко пилотни сценария, един от които беше купен от MGM. Сега с партньора ми разработихме мащабна научнофантастична опера и сме близо до това отново да направим нещо в тази посока. За подробностите предпочитам да изчакам официалното обявяване.

Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да станат актьори?

Недейте! (Смее се.) Това е много труден бизнес. Бих им казал същото, което казах на собствените си деца. Уверете се, че обичате това, което правите. Тази професия рядко отвръща на любовта ви.

Първо научете занаята. Трябва да обичате работата достатъчно, за да понесете критика към всичко у себе си и въпреки това да продължите. Това е битка на изтощение. Вярвам, че ако останете достатъчно дълго, в някакъв момент ще получите своя шанс. Най-трудното е да продължите, когато отново и отново ви казват „не“.