Фентъзи епосът „Песен за огън и лед“ в продължение на 20 години бавно се превърна в културен феномен. На какво се дължи славният му поход към върха обаче, ни разказва Дженифър Кейшин Армстронг от Би Би Си.
Дори през далечната 1996 г. „Игра на тронове“ се бореше със собствената си популярност.
Да, в случай че не знаете, първата книга на Джордж Мартин от поредицата излезе преди 20 години през август. Дори тогава критиците опяваха, че „още от 1994 г.“ слушат за възможен филм или сериал по трилогията „Песен за огън и лед“ (която започва с „Игра на тронове“ и постепенно се превръща в серия от 7 части).
Тогава Дейвид Матю написа в сайта за научна фантастика и фентъзи „Инфините плюс“ следното предположение:
„Предварителното високо заплащане не е гаранция, че ще излезе добра книга. В един перфектен свят то би трябвало да е индикация за предстоящо добро заглавие. С други думи – говорим за преувеличено очакване (бел. прев. - „hype” няма точен превод на български). Въпреки това засилването на очакването е маркетингов способ, с който този критик няма нищо против. „Титаник“ бе много преувеличен, но пак ми хареса. „Мъже в черно“ също – и него харесах. Но „Игра на тронове“? Ами...“
Дългият път на поредицата към телевизионния успех е съдба, за която феновете трябва да благодарят на Седемте богове: ако книгите бяха филмирани още през 90-те – както често ставаше с известните литературни творби по онова време – най-вероятно щяха да бъдат ощетени заради ограниченията в онези години и силно смекчени като тон, за да се избегне цензурирането в Щатите, което не би позволило на никой под 17 години да ги гледа. Днес обаче сериалът се вписва чудесно в модата на големи бюджети и сюжет за възрастни.
Произход на историята
Мартин започва писателската си кариера през 1976 г. с фентъзи колекцията си „Песен за Лия и други истории“. Тя получи добри отзиви, но беше далеч от комерсиалния успех, затова през 80-те години той започна да пише сценарии за телевизията. Името му стои в надписите на възродения „Зоната на здрача“ и „Красавицата и Звяра“ с Линда Хамилтън и Рон Пърлман. Това дава малко яснота защо „Троновете“ се оказаха добри за телевизионна адаптация.
„Когато описвам сцена, я виждам в главата си по начин, какъвто един режисьор вижда сцената, която снима. Виждам как пада светлината, къде стоят персонажите – в Холивуд на това му викат „окомплектоване“ (бел. прев. - „blocking”). Освен това работата ми в Холивуд изостри моите диалози“, коментира през януари 2001 г. писателят.
През 2001 г. продуцентите изразяваха „някакъв интерес“ към Мартин и адаптирането на творбите му за големия или малкия екран. Четири години по-късно сделката все още не беше сигурна, докато сценаристите и писатели Дейвид Бениоф и Д.Б. Вайс не я прочетоха и не се влюбиха в идеята за сериал по сагата. Те печелят правата от писателя, като отговарят правилно на въпроса: „Коя е майката на Джон Сняг?“ Успехът на „Властелинът на пръстените“ тогава отваря възможността за успех на друга фентъзи поредица за киното, но те виждат възможност в телевизията.
Точно тогава телевизията в САЩ е в преходен период – успехът на „Семейство Сопрано“ извежда кабеларките, и по-специално HBO, на по-преден план, давайки им предимството да използват по-заплетена, оригинална и цинична история, която няма ограниченията на традиционните канали. „Семейство Сопрано“ също така се появява и в ерата на тежките сериали като „24“ и „Два метра под земята“, които изискваха внимателно следене на всеки епизод, за да може човек да остане в крак със случващото се в сюжета. Нещо, което е задължително за екранизацията на „Песен за огън и лед“.
Въпреки това HBO все още се чуди дали да направи фентъзи поредица, която ще е толкова драстично различна от всички техни продукти досега, които винаги са граничели с жестоката реалност. Дори след като телевизията колебливо подписва, първият епизод на първи сезон се е наложило да бъде изцяло презаснет, преди сериалът да дебютира през 2011 г. - 6 години, след като Бениоф и Вайс купуват правата от Мартин.
Но тук се намесва още един добър жест на съдбата – възходът на скъпите телевизионни продукции с известни холивудски актьори съвпада с възхода на фанатизираните фенбази. Разгорещените онлайн дискусии и активности на феновете на Мартин ги превръщат в желана маркетингова група. Изведнъж HBO получава доказателство, че „Игра на тронове“ ще се гледа още от самото начало от огромна група активни потребители. Маркетинговите експерти на телевизията бързо се ориентират към сайтовете и форумите, където феновете обсъждат книгите. Ако медията се окаже особено късметлийска, тези закоравели почитатели доброволно ще се превърнат в посланици на сериала към по-широката публика.
И наистина – феновете на „Песен за огън и лед“ изпадат в екстаз при обявяването на всяко ново име от актьорския състав, още преди да са видели и един заснет кадър. Питър Динклидж ще играе Тирион Ланистър! Шон Бийн ще е Едард Старк! Чарлз Данс ще е Тивин Ланистър! HBO пък зарадва както почитателите, така и самия Мартин, като му дава да пише сам някои от епизодите. С течение на сериите и настъпването на всяка смърт на любим герой или изричането на крилата фраза („Ти нищо не знаеш, Джон Сняг“) - феновете на книгите ликуват, а телевизионната публика се сблъсква с тях за пръв път.
Маниащината завладява света
През 2012 г., една година след появата на „Троновете“ на екран, почитателите на сериала са обявени от Vulture.com за най-отдадената фен база, надвивайки тези на Опра Уинфри, „Стар Трек“, „Междузвездни войни“ и „Здрач“. През 2013 г. книгите и сериалът събират 5,5 милиона фенове в интернет, които са активни в социалните мрежи. Само една трета от тях се намира в САЩ, където се основава HBO.
С растящия брой почитатели расте и искането Мартин да завърши „Ветровете на зимата“, шестата книга от очаквани седем. С премиерата на шести сезон сериалът официално ще изпревари книгите, въпреки че авторът консултира сценаристите. Поради тази причина той вече не се появява по телевизията или разни събития - за да може да се съсредоточи върху писането на книгите.
Бениоф и Вайс отдават успеха на „Песен за огън и лед“ на сложните ѝ герои, както и на безмилостното отношение към тях: „Още в първата книга, от момента, в който Бран Старк бе бутнат от прозореца, осъзнах, че чета нещо различно от всяка друга фентъзи книга. От всяка друга книга изобщо“, казва Бениоф пред английския „Телеграф“ след първия сезон на сериала. „Ти толкова много се потапяш в героите, толкова се привързваш към тях, а изведнъж започват да им се случват всички тези отвратителни неща. Когато Нед Старк умира, това те кара да се чувстваш много напрегнат. Веднъж, щом разбереш, че героите могат да умрат, всичко става много по-ужасяващо от преди“.
Съдбата е била благосклонна към „Игра на тронове“ през 20-годишното ѝ пътешествие от хартията към екрана. Нека да се надяваме – в името на Мартин и на почитателите – че няма да минат още 20 години, преди последната книга от сагата да излезе и Вестерос най-сетне бъде оставен в покой.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста