"Индъстриъл" железария от замъка

Последна промяна на 20 юни 2012 в 05:38 1293 0

Elinor (FB)
Elinor (FB)

Ето още една наша рокбанда, която уж почва отскоро и начисто, но метално-историческият й генезис кореспондира още с 90-те години на миналия век! Ами, самата истина си е. В архивите намерих парче на „Хазарт” с чаровната и днес Михаела , което е в добрите очертания на хардрока. Драго Балджиев ще му се зарадва, дано и тя успее да си го чуе. Обаче в едни писмени хроники /стари, от времената на пишещите машини „Марица” и таблиците с месечния чарт от Блектопа, правени на ръка/, откривам и „Синтез”. Малко по-електронни, с програминг, по-меки; сега си мисля, че бих ги сравнил с Депеш или Токинг Хедс. Оказва се, че в мястото на днешната му група в „sound-облака” обаче, Драго също пази едни колаборации, които връщат лентата /по-точно: касетките от ония години/ към миналото – когато музиколозите от песента на Ники Качаров и Гошо Минчев се принудиха да отбележат, че „е дошъл нов етап за рока в национален мащаб”. Този куплет е пак актуален за групата на Драго и Айси – те са ЕЛИНОР.

Да видим какво има в груповото „био”: като „индъстриални” трубадури от средновековния замък се събират само преди 3 години. Какво ги обединява – идеята за музикалния стил, който да бъде някак „разновидност на рок музика с по-монотонно звучене, повтарящи се китарни рифове, напомнящи индустриални машини.” Модерно, амбициозно и актуално; няма да карат с тамбури – като от времето на Крал Артур, разбира се. Пък и влизат в една сфера, където родния рокпоток не е тъй пълноводен, има място за експерименти и визуално-музикални закачки с публика и медии. На сцената обичайно придворните от „Елинор” излизат с работни гащеризони и яркочервени каски. Ползват и подкрепа от 3-4 красиви и сексапилни пионерки, а ако тяхната униформа от лайфовете действително бе официализирана в старите соцучилища, сигурен съм, че малкото изпуснати от системата на надзора хулиганстващи момчета, щяха да се натискат да им връзват червените връзки. И да са в една организация с какичките от бекграунда на „Елинор”.

В началото Драго успява да омае Айси и трубадурите вече си имат навита и красива вокалистка. Там е и Вальо Моновски – друг „ветеран” от Второто БГрок-поколение. Обаче по-проблемни се оказват в щатното разписание длъжностите на китарджията и ударника. Та, известно време я карат с гост-музиканти. Но набират и скорост, и популярност, след което членският състав е попълнен. В момента в групата са: Айсел Али (Айси) – вокал; Драгомир Балджиев - клавишни, програминг, вокал; Николай Георгиев - китара, вокал; Деян Грозданов – бас и Евгени Стефанов – барабани. Сценичният им дебют е на 11.10.2008 г. в столичната зала Средец – където пренасят от замъка си /т.е. собствените студио и репетиционна/ някои сполучливи кавъри /не от най-често изпълняваните от родните банди на „кавър-програма”/ и първите си авторски творби, писани с каска на главата. Впрочем, влиянията, които самата група споделя са: Rammstein, Emigrate, Ruoska, Umbra et Imago, Ь - Ер Малък. И който знае кои са тия – няма как да не предположи, че го очаква фугираща смес от метъл, индъстриъл, електроника, малко рейв, малко автошарж, гротеска и пънк във визията. Въобще – една възбуждаща звуково и текстово изненада, каквито у нас в момента почти липсват.

В края на 2010-та дори подготвят демоалбум с 9 парчета /работно заглавие: „В края на пътя”/, от тези версии до днес се правят подобрения и доработки. Групата свири по клубове и участва заедно с колеги в някои съвместни програми и фестивали /”Градът и аз” в Южния парк, вечери в “Puzzle”, "Angel Heart", “The Box”, “Toucan”, „Тънка Червена Линия”, „Три Уши”, „Фенса”, „Маската” – изобщо малкото обичайни места на рока, но не само в София; на „Цвете за Гошо”, конкурса на Тангра Мега Рок за 4-та им годишнина.../. Подържат свой канал и в „тубата” и на виртуалната сцена на „myspace”, където могат да се видят и чуят работите им. Пътят, който са избрали, засега им носи само дивиденти и положителни отзиви. Лично аз съм длъжен да отбележа със задоволство и факта, че пеят на български.

Колко много път изминах / за да стигна до там, / колко много аз се лутах / в дивата гора.

Път, забрава, нищо друго - / нощ, усой и студ, / пустош сива, някой вие / само в тъмни цветове.

Нямаме път назад. / Времето е спряло. / Сънувам нова светлина. / Това е другата страна.

Те са тази друга страна. Не е сигурно дали в древен „Елинор” не биха им възложили да сглобяват стенобойни машини. Или просто биха ги обесили като глашатаи от някакъв друг – идващ от бъдещето свят. Е, Айси, вероятно биха обявили за вещица или тя щеше да успее да омагьоса с чар, поведение и облекло местния рицар-патрон. Но днес, тук, на малко постната БГ Сцена, няма как публика и критика с вкус към експеримента и интелигентната шантавост, да не им обърнат внимание. Гостуват в „Аларма” на БНР, свирят като „приятели” при Денис в БНТ.

Не се притеснявам, че съм позакъснял с поканата да проведат ремонтно-музикална дейност в нашето Рокателие. Вече имат и повече материал и гостуването им в поредната Музикална кутия в ОФФРОУД Радио в сряда по обичайното време, трябва да е тазгодишното им голямо участие в Мрежата.

Снощи в Кутията затворихме рокгеографията на раздела "италиански прогресив" с още две епично-великолепни групи: Осанна и Ню Тролс. А гостуването на нашата "Елинор" остави най-добри впечатления /като не броим ремонта след тях/. Записът вече е на разположение.

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !