
Режисьорът Александър Морфов напуска Народния театър "Иван Вазов" в знак на протест срещу управлението на държавата и скандалните събития от последните дни. Това потвърди той пред БГНЕС.
"Слави Бинев ще управлява културата и министър на културата е Вежди Рашидов – аз съм против това държавно управление, против този парламент, против министър-председателя, против министъра на културата, против председателя на комисията по култура. Не мисля, че трябва да остана въобще в държавно предприятие", заяви Морфов.
Морфов е режисьор на едни от най-известните и най-успешни театрални спектакли на Народния театър "Иван Вазов", сред които "Хъшове", "Полет над кукувиче гнездо", "Животът е прекрасен" и др.
Той и преди твърдо е заявявал протеста си срещу начина, по който се управлява културата и нас и погазването й. В началото на 2013 година именитият ни режисьор се осмели да "поздрави" "Пайнер"-а и управляващите с ретро чалгата "Ах, банана" от голямата сцена на Народния театър.
Тогава след края на спектакъла "Животът е прекрасен" режисьорът се качи на сцената и благодари на публиката в залата, на екипа си, на Министерството на културата, на правителството, и на "нашия първи" министър-председател (първи мандат на Борисов тогава), които подкрепят развитието на културата. Откъсите на "Ах, банана" и "И ловец съм, и рибар съм", които Морфов пусна бяха достатъчно красноречиви и допълнителен коментар не бе нужен по повод "Пайнер"-а, който прибира субсидия от почти 2 млн. лева за популяризиране на чалгата у нас и в чужбина.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
03.12 2014 в 18:12
който има топки, не може да търпи мутра да му е началник.
а другите са се снишили и чакат да премине бурята.
03.12 2014 в 16:20
В началото на 2013 година именитият ни режисьор се осмели да "поздрави" "Пайнер"-а и управляващите с ретро чалгата "Ах, банана" от голямата сцена на Народния театър.
барут мокър (писател), барут само дращи (не читател).
03.12 2014 в 15:54
03.12 2014 в 15:15
03.12 2014 в 13:57
03.12 2014 в 13:54
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
03.12 2014 в 13:45
А такава той не може да има, защото НЕ Е творец. )))))
03.12 2014 в 13:08
03.12 2014 в 13:02
Ето за каква постановка става дума.
Съпругата ми, която е оперна певица, се яви на обявен от него и по негова лична покана на кастинг за роля в постановката му „Декамерон”- дори ми беше странно, че се е сетил за нея, защото по онова време, много млада и начинаеща, беше по-известна с това, че изпя двата химна акапелно на концерта на площада в София в чест на посещението на Бил Клинтън на 22 ноември 1999 г. ( дали пък точно това не е била причината да бъде поканена-щом е пяла американския химн наскоро, дай да я унижим?). Щяло да има роля за оперна певица.
На „прослушването” обаче се оказало, че става дума не за слушане, а за гледане и опипване.От оперната певица се изисквало да вие фалшиво, докато под роклята интензивно и продължително героят на Бокачо й прави „нещо”. Какво? На възрастни няма да обяснявам, а на невръстните пък още по-малко.
„Пуснали” на съпругата ми дубльор на титуляра, за да я подготвел за истинското опипване, което й предстои, ако получи ролята. Когато съпругата ми се дръпнала, Морфов й подхвърлил, че това е нищо като обарване. „Чакай да видиш като дойде Чочо (Попйорданов)”, заканил се той и й се присмял, че трябва да може без проблем да се съблече гола, когато й кажат, щом иска да бъде актриса- например в “Кармен”. Но съпругата ми не пожела да бъде такава „актриса”.
За разлика от нея отидох да видя готовия продукт на този начин на мислене при интерпретацията на италианската класика в Народния ни театър. Голата истина е, че беше откровено пошло- но не само заради самоцелните голотии. За да угодят на мобилния оператор, спонсор на постановката, актьорите, начело със Стефан Данаилов, се разхождаха с мобилни телефони, които непрекъснато звъняха между репликите на средновековните герои, разсмивайки публиката по този повод с циркаджийски подмятания без никаква връзка с “Декамерон” .
Колкото до „оперната роля”: да, тя наистина беше централно събитие. Изправената на сцената оперна певица виеше минути наред, докато въпросният Чочо пребиваваше под кринолините й, невидим за публиката какво точно й прави, оставяйки зрителите да се досетят защо тя имитира оргазъм- а най-добре, ако си е изиграл отлично ролята, направо да накара всички да вникнат толкова дълбоко във внушението, че да не остане съмнение в автентичността на женския вой. Изкуство, което те прави съпричастен до подмокряне, нали!
Може да звучи като някакво заяждане, но съобщавам фактите такива, каквито бяха. А дали още са такива ( в други подобни постижения на високия художествен вкус на възмутения от чалгата културен елит), не ми е интересно.
Интересно ми е друго ( понеже и в самата Софийска опера, макар и доста по-плахо) това разбиране за „изкуство” все повече си пробива път (имитирайки първосигнално най-пошлите европейски тенденции): кой върху кого влияе тук- чалгата на операта или обратното?
Ако говорим за лошото влияние на Европа, каквото може наистина да се отчете, плъзгането към пошлото с цел да се привлича публика и да се пълнят касите наистина е „европейско явление”. По френския специализиран канал за музика „Медзо” показват такива неща, че вече не може да се остави дистанционното в ръцете на децата. Сцена, подобна на измислената от Морфов, може да бъде видяна например в постановка на „Кармен”, където, насред знаменитата си ария тя първо упорито притиска лицето на падналия на колене за целта дон Хосе до детеродните си органи (нашият режисьор не е оригинален в „хрумката”!), после остава с все по-малко дрехи до почти пълна голота на фона на постоянно съблечения по „прашки” дамски балет.
На онези, които ще се присмеят на моя „консерватизъм”, предлагам все пак да се замислят дали предизвикателно облечените чалгаджийки или дибидюс голите актриси и актьори в българските театри, с чиято препълненост напоследък толкова се гордее културният ни министър Вежди Рашидов, са по-големият проблем за естетите, погнусени от чалгата. Защото този спор се води на полето на морала, нали така! Или някой твърди, че говорим за „изкуство” в спекулирането с човешкия нагон като размножителния инстинкт, който би трябвало да задействаме в интимно общуване, а не на показ пред публиката, както и за нагона на деспотичните шефове, готови да правят пари от него за сметка на достойнството на своите подчинени.
Злоупотребата със зависимостта на артиста, принуден от началника да се унижава заради хляба си, е напълно в крак с времето, в което новобогаташи или държавни величия изнудват подчинените си, готови на всичко, за да не си загубят работата.
Това се случва и другаде по света, но не пречи да го „забележим”, когато и в България ни пробутват робовладелско отношение под формата на „авангардизъм” в бизнеса, в администрацията или в изкуството. Защото си е вид изнасилване на зависими хора заради пари. Пък били те и непрежалими еврофондове, предизвикали завист сред онези, които не са ги получили за нови свои подвизи в името на уж високото изкуство, но всъщност за принизяване на класиката до вкуса на жадната за зрелища тълпа."
ivo.bg
03.12 2014 в 12:43
Последни коментари
Sir Stevancho
Открийте нюансите в изказването на автора на 'Карикатура на диктатор'
zuljin
Борисов се оплака на Лопес от ДСБ, давали властта на социалисти и популисти
zuljin
Галъп интернешънъл: 43% от българите против ваксинационни паспорти в ЕС
zuljin
Открийте нюансите в изказването на автора на 'Карикатура на диктатор'
Димитър Хаджиев
Открийте нюансите в изказването на автора на 'Карикатура на диктатор'