нещата са много простички :
който има топки, не може да търпи мутра да му е началник.
а другите са се снишили и чакат да премине бурята.

в статията пише:
В началото на 2013 година именитият ни режисьор се осмели да "поздрави" "Пайнер"-а и управляващите с ретро чалгата "Ах, банана" от голямата сцена на Народния театър.

барут мокър (писател), барут само дращи (не читател).

Голям праз като не си съгласен, някой да те е питал гусин Морфов? Дай предложение за министър на културата, защо до сега не си дал, за да си несъгласен, трябва все нещо да си направил преди това! Много културен тоя Морфов бе...

Морфов е типичния добър творец, който не може да прави по-обобщаващи съждения извън емоцията си. Нито знае фактите, нито може да посочи реално кой да замести, тъй като от възможните Бинев е най-добрия избор. Един ден ще се срамува от обидните квалификации, които използва, или - не, защото егото му е твърде голяма, за да признае грешка.

Кво толкова ревете срещу Бинев, той е илюстрация на чалга културата в България. Ей го министъра ни мутра и простак.

Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.

@архонт, като не става дума за творчеството (по-точно "творчеството") на Морфов за какво става дума? Нали той прави тези демонстрации от позицията на уж творец?
А такава той не може да има, защото НЕ Е творец. )))))

Достойна позиция на достоен човек ! Долу мутренската Бай Ганьовщина ! Лицето на България е културната и научно-техническата интелигенция !

"".....Но не всичко това е причината, поради която спрях да посещавам постановки на Александър Морфов. С риск да бъда обявен за „прост” , тъй като иначе чета и слушам възторжени отзиви за творчеството му и явно разбиранията ми се сблъскват с тях, твърдя, че тъкмо изпростяването, за да не кажа опростачването, демонстрирано от неговата режисура на сцената на Народния театър, ме отблъсна трайно със своята еклектика от близалки за публиката.

Ето за каква постановка става дума.

Съпругата ми, която е оперна певица, се яви на обявен от него и по негова лична покана на кастинг за роля в постановката му „Декамерон”- дори ми беше странно, че се е сетил за нея, защото по онова време, много млада и начинаеща, беше по-известна с това, че изпя двата химна акапелно на концерта на площада в София в чест на посещението на Бил Клинтън на 22 ноември 1999 г. ( дали пък точно това не е била причината да бъде поканена-щом е пяла американския химн наскоро, дай да я унижим?). Щяло да има роля за оперна певица.

На „прослушването” обаче се оказало, че става дума не за слушане, а за гледане и опипване.От оперната певица се изисквало да вие фалшиво, докато под роклята интензивно и продължително героят на Бокачо й прави „нещо”. Какво? На възрастни няма да обяснявам, а на невръстните пък още по-малко.

„Пуснали” на съпругата ми дубльор на титуляра, за да я подготвел за истинското опипване, което й предстои, ако получи ролята. Когато съпругата ми се дръпнала, Морфов й подхвърлил, че това е нищо като обарване. „Чакай да видиш като дойде Чочо (Попйорданов)”, заканил се той и й се присмял, че трябва да може без проблем да се съблече гола, когато й кажат, щом иска да бъде актриса- например в “Кармен”. Но съпругата ми не пожела да бъде такава „актриса”.

За разлика от нея отидох да видя готовия продукт на този начин на мислене при интерпретацията на италианската класика в Народния ни театър. Голата истина е, че беше откровено пошло- но не само заради самоцелните голотии. За да угодят на мобилния оператор, спонсор на постановката, актьорите, начело със Стефан Данаилов, се разхождаха с мобилни телефони, които непрекъснато звъняха между репликите на средновековните герои, разсмивайки публиката по този повод с циркаджийски подмятания без никаква връзка с “Декамерон” .

Колкото до „оперната роля”: да, тя наистина беше централно събитие. Изправената на сцената оперна певица виеше минути наред, докато въпросният Чочо пребиваваше под кринолините й, невидим за публиката какво точно й прави, оставяйки зрителите да се досетят защо тя имитира оргазъм- а най-добре, ако си е изиграл отлично ролята, направо да накара всички да вникнат толкова дълбоко във внушението, че да не остане съмнение в автентичността на женския вой. Изкуство, което те прави съпричастен до подмокряне, нали!

Може да звучи като някакво заяждане, но съобщавам фактите такива, каквито бяха. А дали още са такива ( в други подобни постижения на високия художествен вкус на възмутения от чалгата културен елит), не ми е интересно.

Интересно ми е друго ( понеже и в самата Софийска опера, макар и доста по-плахо) това разбиране за „изкуство” все повече си пробива път (имитирайки първосигнално най-пошлите европейски тенденции): кой върху кого влияе тук- чалгата на операта или обратното?

Ако говорим за лошото влияние на Европа, каквото може наистина да се отчете, плъзгането към пошлото с цел да се привлича публика и да се пълнят касите наистина е „европейско явление”. По френския специализиран канал за музика „Медзо” показват такива неща, че вече не може да се остави дистанционното в ръцете на децата. Сцена, подобна на измислената от Морфов, може да бъде видяна например в постановка на „Кармен”, където, насред знаменитата си ария тя първо упорито притиска лицето на падналия на колене за целта дон Хосе до детеродните си органи (нашият режисьор не е оригинален в „хрумката”!), после остава с все по-малко дрехи до почти пълна голота на фона на постоянно съблечения по „прашки” дамски балет.

На онези, които ще се присмеят на моя „консерватизъм”, предлагам все пак да се замислят дали предизвикателно облечените чалгаджийки или дибидюс голите актриси и актьори в българските театри, с чиято препълненост напоследък толкова се гордее културният ни министър Вежди Рашидов, са по-големият проблем за естетите, погнусени от чалгата. Защото този спор се води на полето на морала, нали така! Или някой твърди, че говорим за „изкуство” в спекулирането с човешкия нагон като размножителния инстинкт, който би трябвало да задействаме в интимно общуване, а не на показ пред публиката, както и за нагона на деспотичните шефове, готови да правят пари от него за сметка на достойнството на своите подчинени.

Злоупотребата със зависимостта на артиста, принуден от началника да се унижава заради хляба си, е напълно в крак с времето, в което новобогаташи или държавни величия изнудват подчинените си, готови на всичко, за да не си загубят работата.

Това се случва и другаде по света, но не пречи да го „забележим”, когато и в България ни пробутват робовладелско отношение под формата на „авангардизъм” в бизнеса, в администрацията или в изкуството. Защото си е вид изнасилване на зависими хора заради пари. Пък били те и непрежалими еврофондове, предизвикали завист сред онези, които не са ги получили за нови свои подвизи в името на уж високото изкуство, но всъщност за принизяване на класиката до вкуса на жадната за зрелища тълпа."
ivo.bg

тук не става въпрос за творчеството на Морфов,ако някой още не е разбрал