Quantcast

Неразказаната история на израсналите по домовете в „Дете за сряда”

Петя Кънчева Последна промяна на 24 март 2016 в 20:09 2269 0

"Дете за сряда".

Унгарският филм „Дете за сряда” (“Szerdai gyerek”, 2015) засяга една често отбягвана и доста неудобна за обществото тема – тази за изоставените от родителите си деца, живеещи в социални домове. Той няма за цел да преувеличава или омаловажава тяхната съдба, нито пък да разиграва ненужни драми, а ни представя нещата в техния най-чист вид.

Мая и Крис са на 19 години. Двамата са израснали в дом за сираци и сега, вече пълнолетни, е трябвало да го напуснат и сами да се справят с бита. Както много други такива младежи, те не знаят как да се интегрират в обществото и им е трудно да изградят живота си от нулата. Тепърва те трябва сами да си намерят жилище и работа, а за толкова млади хора, оставени на произвола на съдбата, това е просто непосилно.

Мая е успяла да получи по държавна програма за подпомагане малка разнебитена къща в покрайнините на Будапеща и двамата с Крис живеят в нея, но за разлика от нейната упоритост да уреди живота си, той е далеч от мисълта за честен труд. Крис все още не е пораснал, той е дете, наранено от живота и неспособно да отговаря за съдбата си, бунтуващо се срещу света и незнаещо как да обича. Всичките му действия са водени от насъбрания гняв и желанието да забогатее, за да се измъкне от вечно следващата го мизерия. Това е първопричината той да започне да краде.

Мая и Крис имат дете – четиригодишен син, кръстен на баща си, който е останал да живее в дома за деца поради невъзможността на родителите му да се грижат за него. Малкият Крис е объркано момче, избрало да мълчи пред света, който му е отказал топлите си ласки. Мая е тази, която милее за него и иска да го вземе, за да не позволи детството му да премине също както нейното. Крис от друга страна не се интересува от сина си и не желае да го вижда. Той намира нежеланието му да говори за признак за недоразвитост и слабоумие.

От приятелка и съседка Мая научава за нова програма за финансиране на бизнес идеи и вижда в това отговора на проблемите си. Ръководителят на проекта, Янош, вижда в нея решителност, но го спира мисълта, че може би Мая е отговорна за наскоро изчезналия от чантата му портфейл. Въпреки подозренията си той ѝ гласува доверие и избира проекта ѝ да бъде реализиран. В процеса на работа между двамата се изгражда доверие, което прераства в нещо повече, но вечно гневният Крис е решен да не остави нещата между тях да потръгнат.

„Дете за сряда” е първият филм на младия режисьор и сценарист Лили Хорват, но това не я спира да постави на светло въпрос, който заслужава внимание и трябва да спре да бъде неглижиран от обществото, а именно, че изоставените деца са грижа на държавата и на всички нас и трябва да се интересуваме от тяхното благоденствие и развитие. Хорват последователно и задълбочено разкрива личностите и характера на героите си, които са много по-чувствителни и лесно раними от младите хора, отраснали в нормални семейства, а животът от млади ги научава да не се доверяват на другите.

„Дете за сряда” ни напомня някои съвсем простички житейски истини, които не бива да забравяме. Показва ни как невинното дете без пример за подражание може да израсне в недостоен човек и колко е важно да имаш някого, който да следи и направлява развитието ти; че дори само един човек е нужен да повярва в теб, за да успееш и ти да видиш бъдещето пред себе си; че преди всичко всеки сам е отговорен за съдбата си и че всяко наше действие повлиява на хората около нас, затова трябва да внимаваме много в изборите, които правим.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !