Моргън Хаузел за 'Психология на забогатяването' : Успех е това колко свободно време имаш за губене

OFFNews Последна промяна на 17 март 2021 в 18:09 3576 0

Моргън Хаузел е финансов консултант и двукратен финалист за наградата Gerald Loeb. "Психология на забогатяването" е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ тя набира популярност на световния пазар. "Психология на забогатяването" вече e и на българския пазар, като се предлага от издателство "Ера".

А ето какво разказва за книгата си Моргън Хаузел в интервю за българските читатели:

Ако сега трябваше да завършвате книгата си „Психология на забогатяването”, има ли нещо, което бихте добавили или променили в нея?

Все още не, но съм сигурен, че ще се появят такива неща. Когато подготвях книгата се придържах към идеята написаното да бъде общовалидно във времето, например 100 години напред, а не да се отнася само до определен времеви период. Когато книгата е готова за печат – край. Не мога да правя повече промени по нея, затова избягвам да я препрочитам отново и отново.

Като цяло не чувствам да съм пропуснал някакви важни теми.

Правите разграничение между заможния и богатия човек. Бихте ли пояснили?

Да си заможен означава да имаш възможността да си позволяваш скъпи неща: нова къща, луксозна кола, дрехи и т.н. Много хубаво, но това не означава задължително, че си богат. Богатството е невидимо. Това са парите в банката, които не си използвал, колата и къщата, които не си купил. Богатството са парите, които имаш, но не харчиш. Това, че някой изглежда богат външно, не означава, че наистина е такъв – може голяма част от нещата да са на кредит или с дългове.

Заможен си с текущия си доход. Богатството е скрито - то е неизхарчен доход.

Казвате, че има само един начин да останем богати, който е комбинация между пестеливост и параноя (предпазливост). Моля пояснете.

Да станеш богат и да останеш богат са две различни умения. Хората, които постоянно се надвесват над пропастта, без да знаят кога да спрат, най-накрая ще паднат в нея.

Съветвате ни да спестяваме като песимисти и да инвестираме като оптимисти. Как да си обясним това?

Когато инвестираме трябва да сме оптимисти в дългосрочен план и песимисти в краткосрочна перспектива, защото именно тя представлява една непрекъсната верига от „счупвания”, проблеми, грешки, рецесии и пандемии.

Ако притежавате достатъчно песимизъм, за да преживеете неволите в краткосрочен план – имате достатъчно спестявания и място за грешки – то всички предпоставки да постигнете дългосрочен успех са налице.

Но колко всъщност е достатъчно, как да не се поддаваме на изкушението да искаме повече?

Повечето хора смятат, че ако имат повече парични средства ще бъдат по-щастливи. Всичко това има отношение към очакванията. Лесно е да се установи, че с покачването на доходите се покачват и разходите. И попадаш в капан – чувстваш, че се намираш все на същото място. Тайната на това да си щастлив с парите, с които разполагаш се крие в това да владееш очакванията си. А това няма само отношение към увеличаване на количеството пари, които изкарваш, а към това каква част от тях харчиш, към това да не увеличаваш неправомерно разходите и материалните си желания с всеки натрупан долар.

Най-важното, което спестените пари могат да ти осигурят, е свобода да разполагаш с времето си. Да имаш по-голяма независимост да избираш къде да живееш, къде и колко да работиш, а това наистина може да направи човека щастлив.

Има една мисъл, че успех е това колко свободно време имаш за губене.

Бих желал да направя следния паралел… Какво научихте за инвестирането от карането на ски?

Израснах, карайки ски. Дълги години като тийнейджър участвах в редица състезания из цял свят. Много пътувах и ските бяха погълнали ежедневието ми над десетилетие.

Искам да споделя една лична история. Бях на 17 години с двама от добрите ми приятели, с които израснах – също скиори. Прекарвахме всеки ден заедно, шест дни в седмицата, месец след месец. Случи се да отидем да караме в участък, който е забранен за спускания. Не е регулиран и достъпът не е позволен, но го правихме, защото снегът беше хубав, нямаше други хора, които да ти пречат, чувствахме сякаш цялата планина беше наша. Карахме там може би 5-10 пъти, не беше типичното място, на което ходехме. Една сутрин се приготвяхме за ски и приятелите ми предложиха да отидем отново там, но не знам защо просто усетих, че не трябва да го правя и отказах. Но им отвърнах, че ако все пак държат да се спуснат, аз ще ги изчакам с пикапа долу. Те просто не се появиха повече. Оказа се, че бяха затрупани от голяма лавина.

Това, разбира се, остави сериозен отпечатък върху мен. Като се върна назад във времето... Били сме просто деца. Но да се върна на въпроса, какво ме научи карането на ски за инвестирането? Да не пренебрегвам последствията от риска. Ние знаехме, че това, което правим е опасно, забранено и може да има негативни последствия, но мислехме, че последствията може да са треньорите, които ни крещят, анулирането на сезона и други подобни. Никога не бе ни минало през ума, че бихме могли да загинем. Никога, никога. Случилото се може да бъде обобщено като събитие с ниска вероятност, но с големи последствия. Така е и в инвестирането. Нямат голямо значение малките неща, на които обръщаме ежедневно внимание и са в новините непрекъснато. Непредвидените рискове са тези, които могат да преобърнат колелото, като напр. събитията от 11 септември 2001 година и настоящата COVID-19 криза. От години инвеститори и икономисти спорят коя е най-голямата заплаха за икономиката – дали ще е свързана с федералния резерв, покачването на лихвите, бюджетните дефицити?

Разбира се, нищо от това не се оказа вярно – беше COVID-19. Никой не говореше за това, никой не го предвиди, но вирусът беше голямото събитие, което разтърси икономиката.

Как COVID-19 се отрази на мисленето Ви по отношение на инвестирането?

В аспект на личните ми финанси, нищо не се е променило. Начинът ми на мислене, действията и вземането на решения не са се променили отпреди година. Много по-лесно е да се каже как трябва да бъдеш агресивен и жаден на пазара, когато другите се страхуват отколкото всъщност да го направиш. По-лесно е да цитираш Уорън Бъфет, отколкото да бъдеш Уорън Бъфет.

Ако се върнем година назад, през март 2020 година, аз се страхувах наред с всички останали. Страхувах се за глобалната икономика – а съм човек, който по принцип твърди, че колебанията са нещо нормално.

Как ще се почувстваш, теоретично, ако разбереш, че икономиката ще падне с 30%? Най-вероятно би си казал, че такива неща се случват и е страхотно, защото се разкриват нови възможности. Но на практика въпросът стои по друг начин, защото има и други външни фактори, които често пропускаме. Например, как текущият вирус може да се отрази на нас, семейството ни, икономиката и света като цяло. Няма как да сме сигурни, докато не ни се е случило. Този страх, който се зароди преди година продължава и до днес. Има твърде голяма емоционална страна, която трябва да вземем предвид в прогнозите си.

В заключение – не направих никакви съществени промени по инвестиционния си портфейл, но прекарах доста безсънни нощи в размисли.

Откъде черпите информация и какво четете в момента?

Следя различни източници на информация – комбинация от традиционни и не толкова популярни източници. Традиционни като Уолстрийт джърнъл (The Wall Street Journal), Ню Йорк Таймс (The New York Times), Блумбърг (Bloomberg), Икономист (The economist), Файненшъл Таймс (Financial Times), Атлантик (The Atlantic), и т.н. По-нестандартните ми източници са лични блогове или Туитър профили, където мога да прочета неща, които няма да открия в големите и авторитетни медии. Прекарвам доста време в Туитър, следвайки авторитетни за мен личности.

Човек трябва да черпи информация от различни места и да бъде обективен по отношение на това какво чете и къде го чете. Не е достатъчно да четем само новини или само блогове.

Защо хората пренебрегват превенцията като мярка за избягване на кризи?

Мисля, че причината е, че не е достатъчно вълнуваща и ангажираща тема. Не е нещо, за което хората обичат да мислят по принцип. Да вземем например войната – ако си политик, който е предотвратил война, ти нямаш никакви припознати заслуги за това Усилията ти остават незабелязани в сянка. Но ако си спечелил войната – издигат ти статуя. Ситуацията е сходна и на инвестиционния пазар. Как измерваш финансовата криза и банкрута, които избягваш? Трудно. Можеш да измериш печалбата на дивиденти, но не можеш да измериш нещо, което не се е случило.

Кариерата Ви направи завой и се превърнахте от писател и финансов анализатор във високорисков инвестиционен посредник? Какви бяха предизвикателствата?

Въпреки, че съм бил част от такива фирми, аз не съм участвал пряко в дневния инвестиционен процес. Главно съм писател и презентатор – такъв бях и сега съм такъв. През цялата си кариера досега съм бил финансов писател и финансов анализатор, а към момента изпълнявам длъжността за Wall Street Journal и Collaborative Fund - компания инвеститор на високорисков капитал.

Имах възможност обаче да наблюдавам процеса, като мога да заключа, че инвестиционният процес в държавните и големите капиталови компании има много повече сходни неща отколкото си мислите. Разбира се, има голяма разлика между Кока-Кола и току-що стартирал бизнес, например, но инвестирането има много идентични ситуации, включително на личностно ниво – страхът и алчността, възможностите или липсата на такива…

Не са се променили толкова нещата, но е интересно да се проследят – най-вече иновационната страна на нещата, която ще забележите, например, ако инвестирате в Дженъръл Моторс (General Motors).

Темите, които разглеждам и винаги са ми били интересни са финансовата история и как гледаме на риска.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови