Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му книга „Кухата сърцевина на живота" това е цикълът „Рондо".

Дванадесет фрагмента, придържащи се към поетическата традиция на рондо, наситени с преплитащи се емоционална напрегнатост и духовна вглъбеност.

Това съчетание е характерно за поезията на Цочо Бояджиев, но тук то получава особено ярко звучене. Цикълът „Рондо" е майсторско изпълнение, задаващо общия смислов тон на книгата.

„Кухата сърцевина на живота" не само утвърждава творческите му нагласи и цели, но в нея има и стихове, които насочват към нови линии на развитие със засилен екзистенциален акцент.

Илко Димитров

Тези стихове не интимничат, те деликатно разкриват самата човешка интимност. Това са стихове и на ерудиран философ, и на встрастен фотограф, и на задълбочен преводач, и на неспиращ да дълбае в себе си поет. Той някак успява да съвмести различните си роли, да бъде едновременно всички тях и това се усеща в стиховете му. Странно е - сякаш нищо не изтиква напред, сякаш нищо не захвърля встрани...

Чавдар Ценов

Поезията е езикът на моите меланхолии. Тъгите ми са запазено пространство за поезията.

Цочо Бояджиев