''Антена'' - поезия от Сергий Жадан на книжния пазар от издателство ''Парадокс''

OFFNews Последна промяна на 27 май 2021 в 12:37 459 0

След романите „Депеш Мод“ и „Ворошиловград“ и сборника с разкази „Химн на демократичната младеж“ (излезли на български с логото на „Парадокс“), разтърсващата стихосбирка „Антена“ (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. „Антена“ включва осемдесет стихотворения, „осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории – сутрешни новини. "

Стихосбирката съдържа и 150 уникални илюстрации от култовия харковски уличен артист Хамлет.

Сергий Жадан е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област. „Черният романтик“ на украинската литература е всестранно надарен и активен артист – поет, прозаик и фронтмен на ска-пънк бандата „Кучета в космоса“ (или просто „Жадан и кучетата“), той е и украинският преводач на Паул Целан и Чарлс Буковски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове, отличени с много национални и международни награди, са преведени на над двайсет езика.

Откъс от книгата "Антена"

Историите за любовта започват на сутринта
в стаята студена, където двама
се опитват на слабата утринна светлина
в очите твърдо да се гледат.
погледа да не свеждат,
от казаното да не се срамят,
за стореното да не жалят.
И когато някой не издържи –
кой няма да издържи? Той няма да издържи –
зад рамото ѝ ще погледне,
минувачите навън ще види
тогава в погледа му ще се появи това,
което може да се нарече любов.

Историите за любов приключват просто ей така
когато вечерта някъде навън и двамата почувстват
пустота от изстиналите ръце,
в различни джобове пъхнати.
Има ли разлика чия длан е по-самотна.
Има ли разлика на чия длан ѝ е по-студено.
Има ли разлика коя е по-обидена.

Втори ден не си говорят.
При нея е по-леко, а той,
само го вижте.
Преравя миналото им.
Припомня си греховете им.
С юмруци налага
паметта, като слезката на съперника,
удря по най-болезнените места:
отмъщава за лекотата,
отмъщава за честността,
отмъщава за наглостта
да гледа напред,
отмъщава за дързостта
да мисли напред.

Кой те е учил да си отмъщаваш?
Кой те е учил да не си прощаваш?
Къде учат на пиянския бой техниката –
собствената си сянка да пребиеш,
по собствното си отражение камъни да хвърляш,
стъклената витрина да чупиш?

Не иска той да отговори.
Продължава да се бие със себе си.
С целия свят воюва за правото си
да го мрази.
От света иска незабавна капитулация.

Светът би искал да се предаде.
Светът няма на кого да се опре.
Светът и сам е готов да положи оръжие.
Но той не говори с нея втори ден.
И тя не говори с него втори ден.
Със света не говорят
втори ден.
Как въобще светът да разбере.
какво всъщност
искат те.


2

Тютюневи фабрики
Сега ще се опитам
да разкажа всичко с мои думи.

Така, че да не говоря за него,
Така, че да не говоря за нея.
Така, че да говоря за основното.

Основното е, че никой не може
да удържи на изкушението да бъде безнадеждно влюбен,
безнадеждно и нещастно,
никой не може да се откаже от удоволствието
да бъде отхвърлен в любовта,
като от църквата, в която всички навремето
са ни кръщавали.

И за
да не говоря за него,
да не говоря за нея,
ще говоря за това,
което не се смята за важно,
за онова, от което можем да се откажем.

Можем да се откажем
от умението да плачем,
когато ни изпълва радостта,
можем да се откажем
от желанието да живеем, когато ни изпълва смъртта,
можем да се откажем от това,

но
докато не сме се отказали,
дотогава

мъжете ще се влюбват така,
както китовете излизат на брега
без какъвто и да е шанс да се върнат.

Жените ще продължат да работят
в тютюневите фабрики
и роклите им няма да се изпират
от тютюна.

И със свои думи за това
очевидно може да се каже така:
нека работят фабриките,
нека се рони тютюна,
нека се набива по джобовете и дрехите,
знам, че никой няма да се откаже,
знам, че никой няма да се откаже от основното –
да излезе на брега,
да излезе на брега,
да излезе и да не съжалява.

3
Как се пишат стихове?
Август сега е толкова горещ,
като измъкнат камък от пещ.
Докога ще изстиваш, камъко,
докога августовското ти сърце ще гори?

Тежък и неподвижен е въздухът тези дни,
По стълбите на входа горят убийствени лъчи,
като сцената по иконите,
когато Исус започва да се съмнява.
И никой стихове не пише.
Погледнете, казват поетите, погледнете колко безсилна
е литературата пред светлината и сковаността,
никой няма сили да говори,
като гърлото така боли.

Посред нощ се връща вкъщи тя,
в тъмния вход влиза, стъпва
на първото стъпало.
Раздвижен от крака ѝ
въздухът се изпълва със жажда, с нетърпение
изпада чак от другата страна на нощта,
в невидимия бряг се удря
бавно и упорито те задушава,
дишането ти насища,
мълчанието ти ритмизира.

Ритъмът на августовското море,
силаботониката на медузите, изхвърлени да умрат,
дишаш йод,
издишаш поезия,
за да не се задушиш от щастие и огорчение.


4
Тогава започнаха да се карат.
Караха се, защото той искаше всичко да е като преди.
а тя искаше всичко да приключи –
веднъж и завинаги.
Всичко да приключи,
все едно не е било.
И да се събуждаш заради това само
че навън има слънце и да откажеш
докато тя не се събуди, напред да вървиш.
За да се връщат вечер децата от реката
с бял пясък в косата.
За да чуе как дишат през нощта
всички хора, които заспиват
в тъжните легла.

Той продължава да я моли да се успокои,
а той не разбира, че тя говори,
каквото си иска.

Нощ след нощ изпълва се луната.
Предстоят още толкова комини и лъчи.
Предстоят всички житейски изкушения.
Тревожна речна ведрина.
Втори месец от бременността.__

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови