Над 50% доплащане за здравни услуги у нас, показва проучване на Тренд

Високо ниво на доплащане, недостиг на лекари и медицински специалисти, недостатъчно заплащане на медицинските услуги от страна на зравната каса са трите най-големи проблеми за гражданите.

Това показва проучване, извършено от Изследователски център „Тренд" в периода 10-16 септември 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани. Данните бяха представени от доц. Диимтър Ганев от „Тренд" по време на форума „Приоритет: здраве - от реалността на системата към решенията за бъдещето ѝ“, организиран от Българския лекарски съюз (БЛС).

За 39% от участниците един от основните проблеми е високото ниво на доплащане от страна на пациента, 33% посочват недостатъчния брой на лекари и медицински специалисти, 32% посочват недостатъчното покритие на медицинските услуги от страна на здравната каса, 26% - нерегламентирани плащания и корупционни практики, 25% - дълго чакане за преглед.

Запитани дали им се е случвало да доплащат за здравни услуги, 53% отговарят утвърдително, като посочват, че са доплащали за лекарства, за дентални услуги, за преглед при личен лекар или при специалист. Според 76% от участниците здравната каса трябва да покрива по-широк пакет медицински услуги, дори това да изисква повече публичен ресурс, предаде БТА.

На въпрос кой подход би допринесъл най-много за осигуряване на достатъчно средства в здравната система 48% посочват по-добър контрол и ефективност при сегашните средства, 28% - повече средства от държавния бюджет, 8% - конкуренция между повече здравноосигурителни фондове, показват още данните от проучването.

Дефицитите според здравните специалисти

Недостиг на медицински сестри, ниско запащане на труда, липса на дългосрочна здравна политика са основните проблеми в системата на здравеопазването според лекари, участвали в  проучването. 

Повече от 60% от медиците оценяват настоящото състояние на системата като много добро или по-скоро добро. На въпроса кои три промени трябва да бъдат приоритет за здравната система през следващите 3–5 години 39% посочват политиките за задържане на младите лекари в страната, 38% - по-голям контрол върху разходването на публичните средства, 35% - по-добро заплащане на медицинския труд.

Запитани кой фактор затруднява ежедневната им работа половината от медиците посочват ниското заплащане на труда им, 49% отговарят недостигът на медицински специалисти, а 34% - прекомерно работно натоварване. На въпроса дали одобряват въвеждане на система, чрез която пациентът да потвърждава, че определена медицинска дейност му е извършена, 87% от запитаните медици напълно одобряват или по-скоро одобряват тази идея, показват още резултатите от проучването.

Неравнопоставен достъп до лечение

"Без съмнение нивото на медицината е изключително високо в професионален план. Същевременно достъпът на гражданите както до извънболнична, така и до болнична медицинска помощ е изключително лесен в сравнение с другите европейски държави", заяви омбудсманът Велислава Делчева, но посочи и някои от проблемите в сектора: неравномерен достъп до здравеопазване във всичките му аспекти, неправомерно разпределяне на лечебни здравни заведения на територията на страната, липса или недостиг на лекарствени продукти в аптечната мрежа, административни препятствия при предписване и получаване на скъпоструващи лекарства, които затрудняват гражданите.

Къде са представителите на МЗ?

"Отчитам като грешка липсата на представител на Министерство на здравеопазването, защото считам, че всеки един в годините назад, който е неглижирал или не е уважил инициатива на Българския лекарски съюз, не е стигнал далеч в своята политическа кариера", заяви пък председателят на парламентарната здравна комисия проф.
Костадин Ангелов.

Той подчерта, че основните проблеми, посочени в изследването, в миналото са намирали своите решения.

"Превърнахме професията на медицинска сестра в приоритетна - всички висши училища, които обучават медицински сестри, получават двойно заплащане, да дават двойни стипендии. Премахнахме законодателните пречки за създаване на нови филиали на висши училища за обучение на медицински сестри", обясни той и добави, че проблемът със заплатите на лекарите е обсъждан многократно и винаги се намира консенсус.

"Проблемът с младите лекари е голям, той е свързан с техните възнаграждения. Проблемът обаче пред българското здравеопазване не са лекарите, проблемът са медицинските сестри. И именно тук е ролята както на законодателите, така и на изпълнителната власт, така и на съсловните организации да намерим решението на този проблем", заключи Ангелов.

Държавата да създаде условия

"Медиците трябва да имат условията, сигурността и възможността да упражняват професията си достойно и да предоставят качествена медицинска помощ. Пациентите трябва да имат увереността, че когато се нуждаят от тази помощ, ще я получат навреме, качествено и независимо от това къде живеят. Отговорността на държавата е да създаде условията, които в тази връзка да започнат да работят по-добре. Затова, когато говорим за бъдещето на системата на здравеопазване, не можем да разглеждаме медиците и пациентите, съсловията и обществото отделно. Всяка промяна в системата се отразява както на хората, които работят в нея, така и на хората, които разчитат на нея", заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз.

Посоката е зададена, но не се спазва

Изпълнителната власт трябва да носи отговорност за постигането на целите, заложени в здравната стратегия, каза депутатът Александър Симидчиев от парламентарната група на „Демократична България“ по време на форума.

„Ако ние сме задали общата посока, изпълнителната власт е задължена да я спазва. Имаме една стратегия – до 2030 г., в която има твърди крайни точки – средна продължителност на живота, детска смъртност и др., и сме длъжни да я спазваме“, допълни д-р Симидчиев.

„Ако не спазваме стратегическия императив да удължаваме живота на населението в България, обществото ни не може да достигне средната продължителност на живота в държави с подобни параметри, включително и като ресурс като България“, каза народният представител.