„Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи ХV–ХІХ в.“ показва уникати на християнското и народно изкуство, създадени в период от няколко века. Изложбата може да бъде видяна в Националния исторически музей.

За първи път посетителите ще могат да видят ценни образци на църковното златарско изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 г. Сред акцентите е икона от 1632 г. на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон.

Експозицията разкрива многообразието на една епоха, през която се извършва дългото сбогуване на българското общество със Средновековието и се полагат основите на модерната култура в края на Възрожденския период.

Чрез изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар може да бъде проследен процесът на постепенното сближаване на канонично организираната и затворена в себе си система, каквато е църквата, с народното творчество.

Посетителите ще могат да видят и ръкописи и ранни печатни книги с изключително влияние върху формирането на националните идеи и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, ценни образци на дамскинарската и апокрифната литература.

Изложбата е съпътствана и от образователна програма в Детския образователен център на НИМ. Детският център организира четири занятия, пряко свързани с темата и предметите от експозицията – писане на великденски яйца (1 март), приготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфски занимания (май) и изработване на глинени икони (юни).