"В театъра има твърде много професионалисти, а в политиката - твърде много аматьори"

Новият сезон на Сатиричния театър "Алеко Константинов" започна с една от най-силните комедии, играни на родна сцена през последните години - "Името" от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер.

Постановката разказва за вечеря между приятели, по време на която една невинна малка шега повлича след себе си лавина от стъписващи признания и обвинения, поставящи под въпрос дългогодишното познанство между петима приятели, съпрузи и роднини. 

Главната роля в постановката играе Михаил Билалов, който е и основният виновник за поставянето ѝ в България, след като я гледа в Париж и решава да я преведе на български.

OFFNews се свърза с актьора, за да поговорим за пиесата, театъра, наречен българска политика, и значението на имената.

С какво Ви впечатли постановката в Париж преди години и смятате ли, че сте успели да пренесете нейния дух и на българската сцена?

Мисля, че успяхме в огромна степен да го направим: никъде нямаме побългаряване на имената или на историческите референции. Българският вариант е флуиден и има 100-процентова комуникативност със зрителя. Опасенията ни за "елитарност" или за "интелектуалност" се оказаха напразни. Публиката реагира почти на всяка реплика. Това означава, че залогът на това представление - умният и остър хумор, има непосредствен отклик у зрителя.

Голяма част от шегите в "Името" са игра на думи или свързани с конкретна личност, има ли някоя реплика, която не успяхте да преведете достатъчно добре на български и има нужда от допълнителни обяснения, за да се разбере?

Слава Богу, българският език е древен и богат. Има достатъчно ресурс, за да предаде всичко. Имах проблеми с някои неизвестни наименования - марки и прочее, но за останалото не. Преводът трябваше едновременно да е разговорен, находчив и лек, за да има ефект.

Нарочно ли избрахте да работите по постановката с проф. Митков, г-жа Вълчанова и г-н Урумов?

Не е без да искам. Такива неща в професията ни не съществуват. Напротив, ние се познаваме отдавна. В никакъв случай не исках да проваля сценично този брилянтен текст. Това е причината да се обърна към един от най-добрите специалисти - проф. Здравко Митков. Той, от своя страна, предложи Ники Урумов и Анна Вълчанова - мои състуденти и близки партньори през годините. Така кръгът се затвори и имаме брилянтен спектакъл.

Вашият герой размишлява над темата дали даден отрицателен човек може да "омърси" името, което носи, така че то да стане неизползваемо след него. Подкрепяте ли тезата му, че не бива да ни пука от другите хора, тъй като излиза, че едва ли не всяко едно име в историята е "опетнено" от някого?

Това не е теза, а очевидност. Тя обаче, в контекста на политически коректната доктрина на професора, привърженик на левицата, се оказва скандално дразнеща. Нещо като опитите да се забрани думата "негър" в "Чичо Томовата колиба".

Хората са склонни да забравят с времето, дали след 100 години името, а защо не и личността, Адолф отново ще набере популярност?

Някой беше казал, че най-голямата поука от историята е, че никой не си прави поука от историята.

Говорейки си за имена, българската политика отдавна се е превърнала в 10-а имена, които постоянно се въртят помежду си. Ако трябва да дадете едно събирателно име за родните управляващи - какво би било то?

Съвремието познава рояци от политици, чиито имена медиите спрягат всеки ден и на следващия никой не си спомня за тях. Освен безобразните, с които е пълно ежедневието ни, народната история отсява вечните имена - Цар Симеон I, Самуил, Борис I, Дякон Левски, Стамболов... Лично предпочитам да фокусирам вниманието си в такива, а те, както знаем, са освежителния полъх на историята. За съжаление моето време не даде такива, а щом те липсват, какво значение има всяко определение за сегашните.

Една от думите, които често срещам за политиката у нас, е "театър". Подходяща ли е тя и разиграва ли се шоу пред българския народ, чиито участници зад кулисите са в отлични отношения?

В театъра има твърде много професионалисти, а в политиката - твърде много аматьори.

Когато една постановка в театъра не се харесва на публиката, тя напуска. Над 2 милиона българи (на места се среща и твърдението за 2,5 млн.) също вече напуснаха страната за последните 25 години. Това ли е правилното действие и ако не - какво трябва да стори всеки един от нас, за да се променят към по-добро нещата?

Ако обаче постановката е добра, не напускате, нали? Същото важи и за останалото.

Печалбата трябва да бъде основната или последната грижа на един театър?

Печалбата трябва да бъде една от грижите на един театър.

Имате ли наблюдение върху културната политика на Франция, каква помощ и намеса оказва тя на оркестрите, театрите, музеите, галериите и т.н.?

Достатъчно е да прекарате няколко месеца в Париж, без да сте могъл да видите и една десета от наличната програма, оттук си правете изводите.

Да се върнем накрая отново на темата за имената. Добихте голяма популярност с ролята си в сериала на БНТ "Под прикритие", откъдето много от младите Ви запомниха като Джаро. Обидно ли е цялата кариера на актьора да се сведе до една-единствена роля и как реагирате на хора, които не знаят собственото Ви име, но помнят това на Джаро?

Вече се срещат по-рядко, но и така да е, лошо няма. Не се обиждам от успешна роля.

Бихте ли завършили с реплика от Ваша роля, изиграна през годините, която смятате, че добре приляга на днешното време?

"През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка и накрая умираме, това е всичко."

Самюъл Бекет

---------------------
Следващите дати, на които може да гледате "Името" в Сатирата, са 16 декември, 27 декември и 14 януари. 

Още по темата

07/10/2016

Култура

Михаил Билалов доведе Фюрера на комедията в България

16/09/2016

Интервю

Баронеса Любка Биаджони: Няма вече Турско робство и комунизъм, защо преглъщаме всичко?

05/07/2016

Анализи и Коментари

Кристо унижи България

11/03/2016

Интервю

Планираното убийство на културата и превръщането ни в скотове

Следете новините ни в GoogleNews