Тони Димов: Една петилетка имитация на регулаторна реформа в България

Владимир Йончев Последна промяна на 04 ноември 2021 в 15:31 858 2

Тони Димов

Г-н Димов, днес се навършват 5 г., откакто стартира регулаторната реформа. Като човек, който полага толкова усилия за нея, ще празнувате ли?

Краткият отговор е не, защото нямаме поводи за това.

Всяка година около 4 ноември с Вас си говорим за качество на законодателството, за промените в българското нормотворчество, за оценката на въздействието и обществените консултации и т.н. Тази година, обаче, тази дата е специална защото отбелязваме първата петилетка от регулаторната реформа, която започна на 4 ноември 2016 г. и изглеждаше почти като велика октомврийска революция в законодателството ни по аналогия със 7 ноември. Тя е специална и защото здравната, политическата и икономическата ситуация у нас са изключително променени, непредвидими и дори трудни за осмисляне в момента.

А дългият отговор какъв е?

Неслучайно казах, че днес отбелязваме, а не честваме първите 5 години защото нямаме повод за празнуване и то по много причини. Регулаторната реформа у нас се изроди в имитация на радикална промяна във вземането на решения относно законодателството и направо в аномалия. От преди началото на реформата не сме спирали да говорим при всякакви правителства и премиери, че оценката на въздействието и обществените консултации са най-мощните генератори на доверие между общество и държава и ако те не се прилагат пълноценно това доверие се загубва. Как мислите защо сме на последно място по ваксинация срещу КОВИД – 19?

Какво искате да кажете, каква е връзката между регулаторната реформа и ваксинацията?

Пряка. Днес у нас не просто липсва доверие в държавата от страна на нейните граждани, а връзката между тях е счупена. До преди пандемията представяхме лошото законодателство, когато не е пълноценно оценено, експертно обосновано и консултирано с адресатите си, с безумните решения на нашите властимащи, които примерно ни караха да представяме на администрацията документи, които тя самата издава и други подобни. Днес цялото това дългогодишно лошо законодателстване ни доведе до пълно недоверие на хората в управляващите, във всичко което те казват и правят. Най-жалкото обаче е, че днес тази скъсана връзка води до загуба на най-ценното човешкото здраве и живот. Не знам дали забелязахте в последните няколко дни управляващите почнаха да се хващат за ръце „на хорце“ и да ни се молят като малки деца да слагаме маски и да се ваксинираме. Не персонализирам и политизирам, но тези властващи, които сега носят отговорността за пандемията усещат безпомощността на държавата загубила авторитета и вярата на своите граждани. И това е във възможно най-крайната ситуация, когато недоверието е буквално живото застрашаващо.

Не се ли промениха или не очаквате ли положителна промяна при новите законодатели и управляващи?

Знаете ли многото избори тази година особено парламентарни, показаха едно: колко е важно да имаме солидна и ефективно действаща система, гарантираща обективност на вземането на решения по регулиране. Ние гражданите сложихме маските, а при повечето политически партии, особено старите, но и новите маските паднаха и се получи маскарад. Зареди се върволица от байганьовци, хитреци, тарикати и всякакви други национално и световно неизвестни герои, които искат да стават депутати. Да се докопат до властта или да се превърнат в инструмента, чрез който техните висшестоящи да станат властимащи без дори и в най-смелите си мечти да са си представяли, че това е възможно, камо ли да са се подготвяли. За доказване на особени знания, умения и интелект, интегритет, честност и почтеност тук изобщо не може да става дума. И тази тенденция на спортисти, перкусионисти, съдии но по футбол не по магистрати или джудисти вместо юристи народни представители ще продължи. Единственото спасение са много ясни и стриктно спазвани правила и стандарти за качествено регулиране, които неподготвените и непригодните лица не биха могли да спазят и покрият.

Какво ще кажете за „новите“ партии?

От гледна точка на регулаторната реформа – те са същите като старите. Тук мога да ви разкажа кратката история за „набързо угасналия лъч светлина“. 45-то Народно събрание се опита да преодолее един от най-големите абсурди на нашата регулаторна реформа. Най-представителният и обществен орган, какъвто е НС, през всичките 5 години до момента упорито отказваше да се допитва до своите избиратели, като не провеждаше обществени консултации в структуриран вид. Тази безумна празнота бе запълнена с Правилника за организацията и дейността на 45-то Народно събрание (с новата ал. 7 на чл. 76). Според него за внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се създава раздел "Обществени консултации", в който се публикува информация за настоящи или проведени обществени консултации.

Поради краткия живот на 45-то НС тази промяна не можа да бъде приложена на практика. И знаете и какво се случи след това?

Какво?

В първите дни на работата на 46-то НС на неговия сайт бе създаден нов раздел „Обществени консултации“, на който се публикуваха внесените от депутати законопроекти и бе създадена възможност за публикуване на становища по тях от всяко заинтересовано лице. В новия Правилник за организацията и дейността на 46-то Народно събрание, обаче въпросният текст, според който за внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по Закона за нормативните актове леко изчезна. Вместо това бе върната старата обща формулировка, според която „Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.“ Представяте ли си за каква наглост и страх става дума?

Т.е. пак никакви съществени промени?

В 45-то НС новите избраници съвсем леко открехнаха вратата за малко повече демократичност на законодателния процес, който се развива по тяхна инициатива, но поради краткия му живот никой от нас гражданите не можа да мине през нея. И тъкмо в 46-то се създаде такава възможност и новите народни представители побързаха да я затворят пред очите ни осъзнали своята „огромна грешка“, която ще им попречи бързо да приемат едно или две политически или популистки закончета. И това бяха основно хора новите партии, тези на протеста или на промяната и не знам още как се наричат …

Така че битката между Tѐsla-та и Тесла̀та, за която си говорихме на първата година от началото на регулаторната реформа в България не просто продължава, а започва от самото начало защото трябва да стане част от „промяната“ …


Тони Димов е родом от град Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с английски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право, през 1998 г. Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил дисертация на тема «Оценка на въздействието» главен асистент по право на Европейския съюз от 2018 г. в Института за държавата и правото при Българската академия на науките.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

2

Atan

09.11 2021 в 11:58

Като всичко тук, и това е имитация на дейност, изобретение на соцминалото! Отчитане на дейност. В деяствителност, последните години донесоха все повече беззаконие и разбойничество на всички равнища! А законите узаконяваха това. Правораздаващите имат селекивно отношение към "случаите" - Темида се оказа не само със завързани очи...

900

1

Bace7

05.11 2021 в 04:32

Каква вяра може да си има на държава, в която кораб с отрови алегорично потъна пред очите ни, и т.нар. управленци над 1 месец нищо не можаха да направят? Тук не става дума дори за бездарници, а за опасни некадърници. Източникът на тази бюрократична нефелност обаче е самият ЕС, където бяхме свидетели как брюкселските зелки ни спретнаха миграционна криза, след това Ковид криза, сега енергийна криза.