Тафров за Съвета за мир на Тръмп: Тайният подпис ни бута към периферията на Европа

Бившият постоянен представител на България в ООН и дипломат Стефан Тафров коментира пред OFFNews присъединяването на България към новосъздадения „Съвет за мир“ (Board of Peace), обявен от Доналд Тръмп в Давос по време на Световния икономически форум.

Кой е Стефан Тафров

Тафров е дипломат с дългогодишна кариера във външната политика: два пъти е бил постоянен представител на България в ООН (в различни мандати), председателствал е Съвета за сигурност по ротация, бил е посланик в Италия, Великобритания, Франция и е заемал високи постове в българската дипломация. Кандидат за депутат в Европейския парламент от коалиция "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Говори английски, френски, италиански, испански, полски, руски. Стефан Тафров е член на Изпълнителния и Националния съвет на "Да, България". 

„Не е ясно какво точно подписваме“

Поводът за разговора е подписването на хартата за участие на България в Съвета за мир на Доналд Тръмп от премиера в оставка Росен Желязков.

Според Тафров основният проблем е, че инициативата изглежда лична, импровизирана и без ясно международноправно основание:

„Това, което стана в Давос, е една приумица… Председателят е самият Тръмп в лично качество… изглежда, че и поканените държавници са поканени по-скоро в лично качество.“

Той подчертава, че макар да се говори за връзка с резолюции на ООН и за Газа, в устава/статута на новия формат темата не е ясно фиксирана, а рамката изглежда претендира за глобални функции.

„Такова чудо няма в международните отношения“

В интервюто с Искра Ангелова за OFFNews Тафров прави сравнение, че форматът по-скоро прилича на НПО или „клуб“, отколкото на международна организация:

„Такъв прецедент не си спомням… нещо като НПО, което претендира да е ново ООН.“

И допълва, че в демократичните системи подобни структури, вързани за конкретни личности, нямат устойчивост: сменят се администрации, мандати и приоритети – а „организация на лична основа“ не може да работи дългосрочно.

Газа отсъства – и това разголва претенцията

Тафров поставя един фундаментален въпрос: как форматът може да се продава като механизъм за Газа и за изпълнение на резолюции на ООН, ако в самата харта/устав няма нито една пряка референция към Газа. „В устава… няма думата ‘Газа’“, казва той, и именно това според дипломата оголва истинската амбиция: не тясна мисия, а разширена претенция за нов “универсален” механизъм, който по внушение конкурира ООН.

„Оставаме сами в ЕС – с Орбан“

Тафров предупреждава за репутационната цена: България рискува да изглежда изолирана спрямо партньорите си в Европейски съюз, тъй като много държави реагират скептично или отказват участие. На въпрос дали може предварително да се прецени в какво се замесва България, ако поканата идва от такъв сериозен партньор като САЩ, Стефан Тафров е категоричен:

„Оглеждаш се и виждаш кой друг е там… от европейското семейство си само с Орбан.“

Руската нишка 

На този фон се появява и “руската нишка”: според международни публикации покани са изпратени и до Русия (както и до Китай) — детайл, който подсилва усещането, че целта е не стабилна институция, а широк политически инструмент с променлива геометрия.

„Истинският риск е образът на България, който създава подобен подпис - тя изглежда несериозна и непредвидима“

Най-тежката му теза е, че подобни действия удрят стратегическия образ на страната:

„Борил съм се за имиджа на България като сериозна, предвидима страна… с този акт изглеждаме несериозно – и то в угода на частен интерес.“

По думите му това се случва в чувствителен момент за Европа – при напрежение в трансатлантическите отношения и растящ дебат за европейска сигурност и отбрана.

За „Магнитски“ и вътрешнополитическия мотив

В разговора Тафров развива теза, че в България има и вътрешнополитически мотиви за демонстративно „харесване“ пред администрацията на Тръмп, като споменава Делян Пеевски и санкциите по глобалния закон „Магнитски“. Тези санкции са публично документирани от Министерството на финансите на САЩ.

Европейската цена: “ядрото”, периферията и ядреният чадър

Стефан Тафров поставя подписа под “Съвета за мир” в по-широк европейски контекст: в момент, когато Европа обсъжда самостоятелна отбрана и дори сценарии за споделен ядрен чадър, България не бива да дава аргументи да бъде възприемана като “периферна” и непредвидима. Само дни преди разговора германският канцлер Фридрих Мерц публично призна, че се водят ранни разговори с европейски съюзници за обща рамка на ядрено възпиране, за да се компенсира несигурността в трансатлантическите отношения.

Тафров предупреждава, че когато България се “изолира” от европейския консенсус с импровизирани жестове, това удря именно стратегическия ѝ интерес: да бъде възприемана като част от надеждното “ядро” – особено на фона на дебати, в които се споменават и френските сигнали за европейско измерение на възпиращата сила на Париж.

Ролята на Николай Младенов – професионалист в деликатна позиция

По темата за Газа Тафров прави важно разграничение: защитава Николай Младенов като опитен дипломат с реална експертиза по Близкия изток, но подчертава, че той попада в деликатна комуникационна капана – трябва да “обяснява” инициативата като насочена към Газа, докато самата харта на “Board of Peace” не споменава Газа.

„Няма да има санкции – но петното остава“

На въпроса какво следва, ако няма парламентарна ратификация или ако България се дистанцира, Тафров е категоричен, че реални последици тип „санкции/клаузи“ трудно могат да се очакват, но репутационната цена вече е платена:

„Нищо не става… но вреди на имиджа на България.“

Следете новините ни в GoogleNews