Срещу алчността за пари

С немския философ, икономист, изследовател на човешката креативност и експерт по икономическа етика проф. Карл-Хайнц Бродбек* разговаря Буни Камик

Последна промяна на 11 юли 2018 в 14:52 4537 0

Снимка Авторът

Проф. Бродбек, Вие бяхте в световен мащаб един от малкото професори по икономика, които предсказаха финансовата криза много преди тя реално да удари световната икономика през 2008 г. Интуиция ли Ви помогна или заключения от Ваши изследвания?

От края на 80-те години се занимавам с научни изследвания в областта на теорията и философията на парите. Бързо ми стана ясно, че финансовите пазари по непознат в досегашната история начин са се отделили от това, което наричаме „реална икономика“ и дори са започнали да я доминират. Това господство опорочава „реалната икономика“: дейността на едно предприятие все по-често се структурира с единствената цел постигане на краткосрочна печалба и бързо повишение на курса на неговите акции. Управлението е все по-слабо съобразено с нуждите и обстоятелствата на реалната стопанска дейност. Само въпрос на време беше неестествено доминиращата финансова сфера, която освен това все повече зависеше от наливането на пари от страна на централните банки, да изпадне в състояние на криза. Много признаци, които следях, сигнализираха, че кризата е неизбежна. Трудно предвидим бе единствено точният момент на избухването й.

Вие стигате до извода, че алчността за пари и илюзията за стойността на парите са главни източници на кризи и неволи в модерните общества. Междувременно обаче трудно можем да си представим социализация и уважаван социален статут на западен човек без паричен фетишизъм. Алчността за пари ще провали ли нашата цивилизация?

Парите са станали най-важно средство за интеграция в обществото (позовавам се на Макс Вебер). Ние възприемаме света посредством калкулацията, наложена ни от парите. „Рацио“ първоначално е означавало търговска сметка. Мислим в числа. Дори природата възприемаме в сметки, които с течение на времето са станали все по-елегантни. Парите същевременно съставляват и реалните процеси на нашите взаимоотношения. Искам да подчертая, че най-важна е функцията им на пропуск в обществото. Липсва ли ти този пропуск, няма как да си пълноценен член на това обществото. Следователно във всички парични икономики стремежът към парите позволява на хората да оцеляват. С течение на времето обаче този стремеж се е превърнал в ирационална алчност. Появило се е и лихварството, което е „материализираната алчност за пари“.

На втората част от въпроса, а именно дали парите, които са спойката на цивилизацията ни, ще я провалят, самият аз не знам отговора. Парите нямат собствена същност. Дори в злато те са само метал, както евробанкнотите са само хартия и памук. Стойността на парите произтича единствено от вярата на достатъчно много хора, че такава стойност действително съществува. Вяра съответно е това, което придава стойност на парите. Парите са ефикасна илюзия: ефикасна, но все пак илюзия, която във всеки един момент може да рухне! Това се случва например при инфлация, борсов крах, обезценка на стоки, падащи надници, държавни фалити и т. н. Нека кажем така: парите като глобална институция работят неотменно и срещу себе си, по посока на собствения си крах. Имаме късмет, че освен парите съществуват и други социални връзки помежду ни. Такива са езикът, моралът, общовалидното познание, правото. Кое ще надделее в задаващите се все по чести кризи, финансовият крах или другите форми на свързаност между хората – или дори, което би било прекрасно, разумът – не мога да предвидя.

Работил сте за института Ifo в Мюнхен, който е един от най-реномираните научно-изследователски и консултантски центрове за немската икономика. Там обаче доминират неолибералните възгледи. Как се чувства един критичен ум в неолиберален тинк танк?

Работих 3 години в института Ifo преди около 30 години. По това време неолибералната му ориентация още не бе факт. Тогава се занимавах с изследване на креативността и отговарях в Ifo за направленията култура и изкуство. Конфликтният потенциал по отношение на тези сфери е по-малък.

Какво е „будистка икономика“ - термин, с който нерядко свързват и Вашия начин на мислене? Какво очаквате от стопанска дейност, мотивирана от будистката мисъл?

Традиционната икономическа теория все още почти не е повлияна от будистката мисъл. Това, което като философ и икономист считам в будизма за особено важно, е критичният метод за осмисляне на стереотипи, произвеждащи страдание. А в икономическата теория не липсват такива вредни стереотипи. Големият потенциал на будистката мисловна традиция за сега е много слабо усвоен. Има единични опити, изхождащи от будистката етика и философия (състрадание, успокоение на духа, трезв анализ на възприеманите феномени), между които е и моят скромен принос.

Будистката етика обаче не е нормативна, основаваща се на предписания, каквито са християнската или Кантовата етики. Поради това няма такова нещо като типична будистка икономическа система. Въпреки това будизмът има положително отношение към някои принципи, например предотвратяване на страдание (експлоатация на човек и природа), избягване на крайни положения (напр. нито напълно неурегулиран пазар, нито пък изцяло планова икономика), отвореност към нови предложения. Накратко: будистката икономика не познава догми. Тя по-скоро се старае да насърчи един състрадателен, критично-рационален начин на мислене в икономиката. Че от това произтича една позиция, която е екологична и ориентирана към общественото благо, е съвсем естествено.

Вие сте един от най-уважаваните експерти по икономическа етика в Германия. Вслушва ли се бизнесът в призивите Ви за етично поведение?

Искам да подчертая, че освен мен в Германия има много експерти по икономическа етика, които принадлежат към различни школи в икономиката. Аз съм по-познат като експерт по будистка икономическа етика. Но и независимо от будизма винаги съм се старал да дам приноса си за извършването на полезни реформи, например за по-справедлив мениджмънт. Помагах и на големи инвестиционни компании да създадат и спазят екологични и социални стандарти в инвестиционната си дейност.
Ефектът от призиви за етично поведение е променлив и, както показва опитът ми, често зависи от общата икономическа ситуация. В капиталистическата икономика реализацията на печалба се счита за основна цел. Понякога предприятията си поставят и морални цели, но това се случва по-скоро по инициатива на отделен мениджър или собственик. Доброволно съобразяване с етични норми в частни предприятия е рядкост. Основен начин за налагането им е чрез етично издържани закони. Поставил съм си за задача да бъда полезен в това начинание..

Какво намира немски професор по икономика в будизма?

Дали и други немски професори стават будисти, не мога да преценя. Лично аз не познавам колеги, практикуващи будизъм. Будизмът първоначално не ме привлече в качеството ми на икономист, а в личен план. Противоречието, което ми се стори, че будизмът създава в мен, с годините успешно се разреши. Будистката икономическа етика, която разработих, е резултат от това, което започна като мое вътрешно противоречие.

Как бихте обяснили нарастващия брой привърженици на будизма сред интелектуалците в западния свят? Тази тенденция ще продължи ли и в бъдеще?

Нямам данни, дали привържениците на будизма наистина стават повече. Будизмът привлича с това, че философското му ядро не е теистично (не се влияе от бог). Много интелектуалци, особено работещите в научната сфера, имат фундаментален проблем с авраамическите религии. Противно на тях будизмът и съвременната наука не си противоречат. Далай Лама е пример за това. Близост се оказа, че има и между будизма и невронауката, която откри за себе си централни теми на будизма (състраданието и огледалните неврони; пластичният мозък и медитацията и т. н.).

Не мога да се сдържа да не задам и традиционния полемичен въпрос: будизмът философия ли е, религия или съчетание от двете?

Обобщеният будизъм всъщност е изкуствено сътворен от западни изследователи на религиите през 19-ти век. В Азия съществуват само плуралистично структурирани и често съвсем самостоятелни будистки школи, които все пак съвкупно се позовават на учението на Буда. Между тях срещаме и „религиозни“ форми и практики на будизма, насочени към хора, на които интелектуалният подход е непривичен. Срещаме обаче и „чиста“ философска теория на знанието (епистемология), напр. Дигнага, Дармакирти (Dignāga, Dharmakīrti), онтология (напр. теория на битието на школата „Само битие“) и най-вече рафинирания критичен метод на Нагарджуна (Nāgārjuna), който в много аспекти напомня на европейския скептицизъм (Пирон, Секст Емпирик). При все това и научната форма на будизъм си запазва и една духовна перспектива като последна инстанция.

Професорите по макроикономика търсят начини за повишаване на общото благосъстояние. Будизмът не е ли обаче преди всичко път за лично спасение и в много по-малка степен програма за обществена реформа?

„Индивид“ и „его“ не са тъждествени понятия. Това е типична грешка на много либерали. В дадена държава се говори например на един и същ език. Езикът в този смисъл е общо достояние. Всеки човек обаче се изразява по своему.

Спасителният път на будизма не изисква обезличаване на собствената индивидуалност, а отказване от „териториите“, които егото е „завзело“ и „брани“.

“Програма за обществена реформа“ ми се струва доста абстрактно понятие. Няма „общност“, която може да бъде идентифицирана като „общество“. Има само индивиди, които по различни подбуди си взаимодействат. Именно общото между тях им позволява да формират индивидуалност.

Реформа в духа на будизма би означавала най-вече реформа на съзнанието, реформа на илюзиите, които съзнанието репродуцира, например в икономиката. Една ре-форма е „ново-сформиране“ и съответно изисква нови форми, но същевременно и отказ от старите форми, примери за които са алчността за пари, ламтежът за растеж, конкурентното мислене.

В реформи спуснати „отгоре“, да не говорим за революции, не виждам особена полза. Те отново ще бъдат извършени от елити, което би довело само до нови проблеми.

Проф. Бродбек, благодаря за времето, което отделихте за това интервю.
___________________________________________________________________________
*Карл-Хайнц Бродбек е емеритиран професор по макроикономика от университета Вюрцбург-Швайнфурт. Член е на колегиума на Висшето училище по политика в Мюнхен. Застъпник е на икономическа етика, вдъхновена от будистката етика. Автор е на теория на креативността, както и на иновативна теория на парите.