Последното интервю на Иван Андонов: Богатството е всеки ден, в който си щастлив

С Иван Андонов се познаваме отдавна и до последно се радвах на огромното му внимание винаги, когато се видехме. Той и съпругата му не допускаха много хора до себе си, имаше място само за лоялни и истински събеседници. Иван винаги ми разказваше интересни неща и когато наскоро се видяхме, си припомнихме отдавнашни истории. Събрали сме на едно място последните неща, които Иван Андонов разказа за себе си и за живота си дни, преди да си отиде, именно за OFFNews.bg.

 - Изкушен си от много музи. Наследствен ли е талантът ти?

- Целият ми род е много артистичен. Имам шест братовчеди художници. Преди години моя леля ми беше дала едно писание за рода. Някъде назад във времето е имало една баба вапцарка, която вапцвала вълнени прежди с много хубави цветове и била прочута с това.

- Когато човек остарее, май повече се връща към корените си?

- О, аз не живея със спомени, винаги гледам напред. Не говоря за миналото, въпреки че са ми много скъпи близките, които ги има и които ги няма вече на този свят.

- Не са много случаите, когато кинорежисьори се отдават на рисуване...

- Аз рисувам от малък. Леля ми рисуваше, моята братовчедка Стела Райнова беше скулптор. Николай Райнов ми беше роднина. Бях на 7 години, когато му показвах картините си. Оттогава се надрисувах с всички останали. Детинското желание за състезание отмина и отдавна пред мен стои въпросът, който стои в началото на всичко, което правя – да бъда максимално искрен, да правя това, което съм аз – без преструвки.

- Всички, с които си работил казват, че си перфекционист и много амбициозен. Не се ли уморява човек от подобно нещо?

- Какво да правя? Това е характер. Не мога да не се стремя да не правя нещо по-добро. Мразя всичко на този свят, което не може да стане съвършено. Това винаги е носило големи неприятности за околните и най-много за мен самия. Няма да има постижения в света, ако хората не се стремят към съвършенство. Този стремеж всъщност е прогресът. Той е причина за всички световни открития, а не че ябълката е паднала върху Нютон. Случайностите са много малко и обикновено са предизвикани. Трябва да имаш настроен мозък за това какви са явленията в природата, за да може едно падане на ябълката да те накара да откриеш закон.

- Има ли случайни неща в изкуството?

- Няма. И импровизацията е дълго предизвиквана, отработвана, тя е чакана. Не вярвам, че нещо може да стане изведнъж прекрасно. Този, който импровизира великолепно, се е подготвял много дълго. Бъркат актьорите, които разчитат на вдъхновението.

- Всеки път с теб си говорим в какво неглижирано положение е културата. Докога?

- На хората не им е до култура. Всички са безразлични към нея, защото си мислят, че могат без нея. Може ли да се яде, може ли да се облече и да отидеш с нея на коктейл? Не. Това е културата. Ама това, че децата и внуците ни след време ще започнат да мучат вместо да говорят... Надявам се да не бъда лош пророк и да не доживея това време, когато думите ще намаляват, начинът на общуване ще става все по-прост и елементарен. Защо тогава да ни трябва изкуство? Нали в компютъра има всичко? Просто натискаш клавишите. Може да станеш роб на Интернет, но той не замества живото общуване. А нали знаеш какво удоволствие е сам да гребеш?

- Защо предпочете през последните години да мълчиш и да се оттеглиш от всичко светско?

- Не съм мълчал. Но не съм и човек, който обича да дава определения за всяко нещо. Аз се съмнявам във всичко, основно в себе си, и не мога да давам аксиоми, затова не говоря. Имам пространства на абсолютна искреност каквито са киното и живописта. Не се осмелявам да бъда педагог. Не желая да бъда вечно мрънкащо и недоволно създание, което обаче не знае пътя, по който да се измъкнем от бездната.

- Киното – това ли е голямата ти любов?

- Една от големите. Аз не се отказвам от нито една любов. Аз към щастлив човек, защото винаги се занимавам с това, което обичам. А аз обичам много неща.

- Значи си истински богат?

- Богатството не се свежда само до парите, които са много важни, или до благосъстоянието, до имането на много неща, които в повечето случаи пречат. Богатството е всеки ден, в който си щастлив. Богатството е здраве и щастие, а щастието идва от близките хора и от работата.

- Мечтал ли си да живееш в друго време и на друго място?

- Тази духовна нагласа, която имам, би била по-приемлива един век назад. Не говоря за други страни. Има съдба, която предопределя къде да бъде човек, точно съдбата пък кара човек да напусне една страна и да живее в друга.

- Господ ли те крепи в тежките изпитания, на които си подложен?

- Вярвам в духа на човек. Може би това е Господ, но аз избягвам да споменавам неговото име. Нямам прагматични взаимоотношения с Господ и затова рядко влизам в черква. Произхождам от много религиозно семейство, но толкова дълго време криехме това, че сега ми е неудобно да го говоря. Унищожаването на религията доведе до парадоксалния цирк, в който съществува днешният канонически религиозен мир. Това унищожи и морала. Не говоря за безверника, а за аморалния, нецивилизования човек, простака, който в един момент ще почне да прегризва гърлата на околните.

Още по темата

30/12/2011 OFFTOPIC

Иван Андонов режисира от небето

30/12/2011 OFFTOPIC

In memoriam: Напусна ни Иван Андонов

Следете новините ни в GoogleNews