Полски експерт: Русия замеси България с Кримския мост, за да повлияе върху формирането на ново правителство

"Имаме работа с опит на Русия да повлияе върху формирането на ново правителство в България. Партиите с проруски нагласи не доминират в парламента, но биха могли да бъдат разглеждани като потенциален коалиционен партньор от победилата партия“, това заяви в интервю за OFFNews полският експерт от Центъра за източни изследвания във Варшава Лукаш Кобешко, политически философ, публицист и аналитик.

- Г-н Кобешко, Русия замеси името на България в контекста на взрива на Керченския мост. Въпреки че няма конкретика, в кабинета на Владимир Путин в разговора му с председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин в отрязък от видеозапис, разпространен от всички руски телевизии, името, думичката „България" беше чута. Значи какво, седят си двамата, Путин движи пръст по картата и казва: Я, тука има шосета, вървят камиони, ще ги замесим тях. Защото в това отношение единствените безспорни до момента факти са, че ние имаме шосета и по тях се движат товарни камиони от цяла Европа. Откъде ни дойде това?

- Тук наистина има известно стечение на обстоятелствата. От една страна, Путин и Русия наистина използват простичкия очевиден за мнозина факт, че България действително е един от европейските логистични центрове на автомобилния транспорт и превоза на стоки. В този смисъл е лесно да се формулира едно такова неоснователно обвинение, без да се дават никакви принципни доказателства изобщо, че този камион и нейният шофьор имат каквото и да е общо с България. Страната ви наистина е транспортен център и общественото мнение по-лесно ще възприеме подобна хипотеза за възможна. Това обаче е първият въпрос.

- А по същество?

- Вторият въпрос и, много по-дълбок, е какви са намеренията на Русия. Тези намерения могат да се оценят като опит за влияние върху следизборната ситуация в България след предрочните избори на 2 октомври и като опит за повлияване върху формирането на следващото правителство.

Виждаме, че Русия се опитва да се възползва и от това, че в сравнение с предишния парламент, който беше избран през ноември миналата година, партиите с известен проруски уклон като “Възраждане” или “Български възход” на бившия служебен премиер и бивш военен министър Стефан Янев, които отговарят на някаква геополитическа визия на Путин и Русия, тези две сили увеличават проруското присъствие в българския парламент спрямо предишното Народно събрание.

И е възможно тяхната подкрепа, не че непременно ще влязат в правителството, но е възможно подкрепата им да се окаже важна и ключова, за да може да функционира новото правителство. А този, който съставя правителството, ще гледа да им се хареса.

Тук категорично имаме работа с опит на Русия да повлияе на процеса на създаване на ново правителство в България. На първо място, Русия държи да запази в обществото страха от войната в Украйна, което би означавало България да не се ангажира с помощ за Украйна. Не само с хуманитарната помощ, на която сме свикнали, но преди всичко във военната помощ, в изпращането на военна техника.

- Защо точно България?

- За Русия България е важен елемент от геополитическия пъзел заради ролята си за транзита на суровини, особено за газа и нефта, но на първо място на газа. През България минават всички трасета от Кавказ, от Азербайджан. Затова в последните месеци България води много интензивни разговори с Баку, с компанията СОКАР, на откриването на интерконектора с Гърция на 1 октомври, ден преди изборите, дойде президентът на Азербайджан Илхам Алиев и други лидери от региона. И Русия вижда в това отношение ключовото значение на България както за кавказкия газ по газопровода ТАР, така и за трансфера на американски втечнен газ LNG през Гърция и пристанището в Ревитуса, а в скоро време, когато бъде завършен, и от плаващия терминал в Александруполис, защото “Булгартрансгаз” има 20 процента участие в него.

Не е случайно, че Русия още през април, докато вече вървяха военните действия в Украйна, спря доставките на газ за България и се опитваше да повлияе на позицията на тогавашното правителство на Кирил Петков, който се чудеше дали да предоставите военна помощ на Украйна. Ще ви напомня, че това спиране на газа дойде няколко дни преди парламентарния дебат за военната помощ за Киев. Знаем какво стана в началото на май, Народното събрание се съгласи само на т. нар. военно-техническа помощ. България официално не се съгласи с изпращането на оръжие на Украйна, както на стрелково оръжие, както и на системите С-300, които охраняват АЕЦ "Козлодуй". Американците се опитаха да убедят София да ги даде на Украйна, но Русия чрез газа положи усилия да повлияе на крайното решение.

Третият момент е този, че Русия наблюдава обществените настроения в България за цените на енергията и Москва експлоатира страха.

- Ако това сплашване е толкова лесно, руският натиск превръща ли България в очакваното най-слабо звено на ЕС и НАТО? Искам да чуя отговора ви от перспективата на вашето местоположение – как ни приемат в Централна Европа и на Запад?

- Не. Независимо от всичко не може да се каже, че България е най-слабото звено на НАТО. Действително виждаме, че е подложена на засилен натиск от страна на Русия и на това, което наричаме тук в Полша хибридна война. Трябва да подчертаем, че въпреки всичко в този, новия парламент значително превъзходство имат силите с прозападна, проатлантическа ориентация. И "Продължаваме промяната", и ГЕРБ на Бойко Борисов, въпреки всичко, подчертават своята евроатлантическа ориентация. България направи огромни старания и по въпроса за диверсификацията на газа и суровини. В тези трудни геополитически условия, в които се намира, София предприе значителни усилия да окаже военна помощ на Украйна. Ние знаем, че България се старае по неофициални канали малко повече да помага на Украйна по темата военно оборудване, така че и тук в Полша смятаме, че България успява да удържи своя прозападен курс, въпреки руските усилия.

- Ако наложим руските хибридни усилия срещу България, ако ги проектираме върху картата на цяла Европа заедно опитите за всяване на страх и създаване на икономически притеснения, може ли според вас в скоро време да очакваме умора, страхове, притеснения в западноевропейските общества и промяна в поведението на техните политически елити дотам, че да се отдръпнат от активна подкрепа за Украйна?

- Това е една от главните стратегически цели на Русия - да разколебае готовността на Запада да се ангажира с Украйна и да стои редом до нея в тази война. Виждаме и увеличаване на подобни настроения, за които говорите. Те са свързани с икономическите измерения, виждаме в Чехия някои подобни тенденции, в Словакия, може да се каже в някои славянски страни, където съществува още някакъв славянофилски сантимент. В България почвата е също много подходяща, русофилските тенденции, представящи Русия като освободител на България от властта на Османската империя през 19 век, при вас историческите връзки са много по-силни.

Русия се опитва да печели от това. Но по-важно за Русия е обществата да се страхуват от нарастващите цени и да не искат правителствата им да се ангажират на страната на Украйна. България може да бъде лаборатория като страна, намираща се в ключова геополитическа територия с изход на Черно море, близост до Средиземно море, Турция, Гърция. Това в известен смисъл превръща страната ви в опитен полигон в съчетание с исторически обвързаности. От самото начало на руската агресия виждаме позицията на руския посланик в София Елеонора Митрофанова, която непрекъснато се опитва да прави паралели между освобождението на България през 19 век с днешната руска агресия срещу Украйна, изграждайки повествованието, че така, както царска Русия е освободила България, днес Русия освобождава Украйна.

- Бих искал накрая само с една дума да ми отговорите, не е облог, няма да залагаме нищо. Тази хибридна офанзива срещу България и в по-широка проекция срещу Европа според вас ще успее ли? Да или не?

- За съжаление не знаем какво ще е бъдещето. Несъмнено това е отворен въпрос. Много ще зависи от решителността на самите власти на страните от ЕС и особено на държави като България, Полша, Чехия, Словакия. Доколко ще могат да се противопоставят на силния руски натиск, но и в същото време доколко ще могат да запазят обществения мир и да удържат убеждение в обществото, че въпреки всичко и въпреки тази криза, особено енергийната и инфлацията, успехът на Украйна на фронта и по-нататъшни поражения на Русия ще благоприятстват в по-дългосрочен план тази икономическа криза да отстъпи. Много ще зависи от решителността на новата власт в София и правителствата в региона.

Още по темата

14/10/2022

Политика

Русия не ни разследва за Кримския мост. Има внушения, а не официална информация

Следете новините ни в GoogleNews