Полк. д-р Александър Парашкевов: Истинската война е по пътищата

OFFNews Последна промяна на 03 декември 2011 в 14:07 3394 0

Александър Парашкевов
Александър Парашкевов

„Мисия: военен лекар” – това е заглавието на изложбата, с фотографии на зам.-началника на ВМА полк. Александър Парашкевов, в която той показва професията на медиците ни в мисии зад граница. Изложбата е част от инициативите по повод 120-та годишнина на болницата. Пред OFFRoad-Bulgaria полк. Парашкевов сравни рисковете на пътя с тези в мисия зад граница.

Д-р Парашкевов, какво показва електронният брояч на ВМА, който сравнява жертвите в Афганистан и тези на пътя у нас?

Ако прочетете една сводка на МВР за 24 часа – 19 ранени и двама убити. В сводката на мисията на НАТО в Афганистан (ISAF) – там за 24 часа няма жертви или пострадали. А тук всеки ден този боряч наброява. Ранените при катастрофи у нас са близо 7000 на година, а в Афганистан са едва около 900.

В този смисъл коя война е по-опасната – тази по пътищата или в Афганистан?

Всяка жертва е безсмислена. Не че в Афганистан жертвите можеш да ги оправдаеш, но там така или иначе има война, конфликт. А при нас има неспазване на правилата за движение, има липса на възпитание. Смъртта на пътя е безмислена. Докато военните съзнават опасността, когато отиват на мисия, нашите шофьори подхождат съвсем безотговорно, когато сядат зад волана. И се получава така, че в мирно време на пътя загиват повече хора, отколкото в реална бойна обстановка, и още стотици остават инвалиди.

Може ли да се сравнява травматизмът на пътя като тежест с този във военна мисия?

Бойната травма се отличава с голяма тежест и разнообразие. Най-честите травми в Афганистан са свързани предимно със самоделни взривове. Бойната травма малко или много прилича на това, което става по пътищата. За това нашите медици, които преминават през войната, получават добър опит, за да се справят с такива тежки състояния. Важи и обратното – хирурзите с най-ценен опит, включително и при пътно-транспортни травми, се справят във военна мисия. За съжаление истинската война е тук по пътищата.

Има ли разлика между военния и цивилния лекар?

Военните лекари сме съчетание и от двете, от което взимаме най-доброто. Разликата е в обстановката, в която работим. Апандецит се лекува по един и същи начин и тук, и в Афганистан, но условията са различни, защото там си на война, където дори самият ти можеш да бъдеш жертва. Разликата е и в системата – т.нар. травма система, която представлява една много стройна отработена организация. Тази система дава възможно най-добрите практики за действие при екстремни ситуации и при нея смъртността е възможно най-ниската. За сравнение – при работа по тази система смъртността достига до 3%, докато без нея в такива условия тя достига до 12% и повече. Системата е разписала всичко в един алгоритъм и когато той се следва, резултатите са добри. Философията на прилагането на лечение по време на война е медицинското осигуряване да бъде профилирано и един ранен да минава от специалист на специалист. Тъй като във военни действия се очаква жертвите да са повече, всеки един етап от лечението трябва да свободен – от оказването на първа помощ на място, до транспортирането при съответния специалист и приключването на операцията при друг.

Какво е нивото на българските медици в Афганистан?

ВМА има най-високото ниво по стандартите на НАТО – т. нар. РОЛЯ 4. В Афганистан нашите контингенти изпълняват функции от първа лекарска помощ до тежки хирургични операции с екипи, които работят в многонационални болници на НАТО. С други думи, имаме специалисти на всички възможни нива по НАТО-вските стандарти.

Как стигнахте до идеята за изложба със снимки на военни медици зад граница?

Идеята се появи спонтанно, след като разговаряхме с фотографа Иво Хаджимишев. Става въпрос за снимки на български военни медици зад граница, които сме правили аз и мои колеги. Това са снимки, които не сме смятали, че ще видят бял свят. Те са правени от непрофесионалисти, но имат професионално съдържание. Снимките от Кербала например са изцяло неподправени, кръвта в тях за съжаление е истинска. Снимките са от 2002 година и са фиксирани върху горещи точки от света – Хаити, Ирак и Афганистан. Опитахме се да покажем истинското лице на военния лекар далеч от лъскавите поликлиники и скъпи апаратури. Не всички снимки са свързани с добри спомени, в тях има и болка дори и за снимащия, защото не е лесно в тези условия. Това сме го правили заради нашата работа и не сме мислили да показваме тези снимки. Малко се знае за работата на военния лекар, защото на мястото на работата им няма фотографи и журналисти. Изложбата съвпада и със 120-та годишнина на ВМА. Това е един добър начин да се илюстрира част от най-новата история на болницата.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови