Незрящата Румяна Димитрова, която се бори за по-достъпно гласуване

В рубриката „Вдъхновяващите българи“ ви срещаме с изявени хора в различни области, които са пример за обществото. Те преодоляват физическите бариери и вдъхновяват със способността си смело да надвиват трудностите и да насочват вниманието към своите умения и таланти.

Румяна Димитрова е активен застъпник по проблемите на хората със зрителни увреждания. Тя е създател на проекта „Гласът зад погледа“, който насърчава информираността на незрящите в България. Родена е през 1982 година в Силистра. Учи „Икономика на масмедиите“ и „Педагогика на зрително затруднени“ в УНСС. Работи в социалната сфера, в неправителствени организации и по проекти, свързани с тестове на уебдостъпност. Има и опит от работа в туристическа агенция. Румяна страда от атрофия на зрителния нерв, причиняваща пълна слепота.

Какво провокира вашата инициативност в социалната сфера?

Аз съм израснала в такава среда. Баща ми често помагаше на приятели и съседи съвсем доброволно и аз съм наблюдавала този добър пример. Искала съм винаги да предавам нататък и да върша неща, с които мога да съм полезна.

Когато работех в неправителствения сектор, срещнах много различни хора – и слепи по рождение, и хора, загубили зрение по-късно. Виждах колко е различен всеки от тях и колко е различна помощта, от която всеки се нуждае. Това промени моя светоглед. По-лесно ми беше да се поставям на мястото на другия, да виждам какви са му нуждите и какво би могло да се направи за него.

Вашата инициатива за по-достъпно гласуване започна от „Гласът зад погледа“. Разкажете малко повече.

Това е мой проект, който няма никакво финансиране и не е създаден да търси такова на този етап. Когато имам време и възможност, споделям свои идеи и съм благодарна на последователите. Целта е благодарение на повече реакции информацията да стига до максимален брой хора чрез Facebook.

Виждала съм този модел преди няколко години от чужди страници във Facebook. И там имат проблеми, сходни с нашите в България. Пишат какви са им проблемите и се опитват да образоват хората, като публикуват различни решения.

Моята концепция е малко по-различна. Аз се опитвам да предам тази информация чрез натрупания личен и професионален опит, като деликатно споделям и информация от първо лице, за да е достъпно за повече хора. Публикациите са кратки и на различна тематика, като идеята ми е във фокус да са постиженията и затрудненията, които има човек с нарушено зрение, без никакви преувеличения, без оплаквания и героизация.

Към всяка от публикациите се стремя да създавам снимки чрез изкуствен интелект. Задавам му каква да е концепцията спрямо текста и как тя да е съобразена с достъпността за слабовиждащи, като има и възможност за текстово описание. Част от публикациите са и за да дават повече информация и на зрящите хора за нас.

Да знаят как да ни помогнат, когато ни видят на улицата. Как да подават предмети, как да общуват с нас... Целта е, доколкото е възможно, да разбием някои стереотипи. Понякога има и кратки клипчета, отново създадени с изкуствен интелект, за да могат хората да разберат проблемите практически. Например, ако видят, че пред тях има паднала тротинетка, да ни обяснят и да знаят как да ни преведат по-нататък. Засега има реакции, че нещата, които споделям, са полезни за голяма част от хората.

Как стигнахте до достъпното гласуване?

Аз съм може би един от най-силните гласове, които са желали през годините гласуването да е максимално независимо и достъпно за нас. Смятам, че това всеки да може тайно да избира този, който ще го представлява, е изконно право. В „Гласът зад погледа“ написах една статия – „Тайната на вота – право или привилегия“, в която описах какви са проблемите и какви предложения биха могли да се отправят към институциите.

Същевременно направих международно проучване и в него категоризирах няколко от световните модели, които вече работят за хората със зрителни увреждания. Това даде добър отзвук. Благодарение на това проучване бях поканена от институцията на омбудсмана да направя презентация и в нея да изложа проблемите, които имаме, да представя тези модели и да отправя конкретни предложения към Министерството на електронното управление.

Какъв е проблемът с гласуването при незрящите в България?

Основният проблем беше, че нямаме алтернатива за гласуване. Единствената възможност беше то да става с придружител. Част от хората, които не виждат, не са съгласни придружителите им да гласуват вместо тях, понеже това не е тайна на вота, а споделена тайна. Освен това част от тях са пасивни именно защото така им се налага да споделят политическите си възгледи със свой близък, родител или приятел.

Така, ако този придружител не е съгласен с вота на незрящия, може да посочи друга партия, на която той симпатизира, и да манипулира вота. Незрящият няма как да провери как е зачетен неговият глас. Също така, ако придружител допусне грешка, друга бюлетина не се дава за повторно гласуване.

В наличните машини за гласуване няма говорещ аудио модул, който да се използва от напълно незрящ човек. Очевидно е възможно да е бил предвиден такъв, защото има изход за слушалки. Може и да имат такива модули, но ние не знаем. Единственото, за което сме сигурни, е, че има уголемяване на фон, шрифт и контраст за хората с намалено зрение, което е най-вече в помощ на възрастни хора.

Какви са възможностите за гласуване, които установи вашето проучване? И правено ли е такова официално проучване, тъй като вашето е неофициално?

Няма или поне аз не съм открила такова проучване. Моето започна, когато попитах в една международна Facebook група как гласуват и някои участниците ми отговориха. Системите са различни. В САЩ и Канада се гласува с машини с говорещ софтуер и физически бутони за навигация. Задължително е всяка секция да е оборудвана поне с една машина с този софтуер.

В Австралия се гласува телефонно. Там слепият човек може да се регистрира предварително. Предоставят му се идентификационни данни и в деня на изборите той се обажда на специализиран телефон и казва на оператора да отбележи неговото предпочитание.

Преди това операторът му прочита списъка. Всичко се случва при строго регламентирани правила и не се посочват никакви имена и лични данни. В доста държави, като Испания например, има тактилни шаблони. Там 27 дни преди изборния ден незрящите подават заявка в коя секция ще гласуват и предпочитанието да го направят с шаблон. Така в деня на изборите получават в плик своя шаблон с бюлетината. Важното е хората да имат свободата да гласуват по какъвто начин пожелаят.

А какво се случва в съседните ни балкански страни?

По време на срещата при омбудсмана председателят на организацията на сляпо-глухите каза, че в Хърватия има гласуване с тактилни шаблони. Но в доста от балканските страни хората гласуват с придружители, доколкото са ми казвали хората.

В Естония няма значение дали си със, или без увреждане, там гласуването е електронно, от личното ти устройство, с екранния четец, който използваш, и всичко е съобразено да е възможно. Но това няма как да се случи тук, защото законодателството трябва да се промени.

Доколко българските институции и национално представителни организации подкрепят вашите идеи?

Омбудсманът и Централната избирателна комисия взеха под внимание моята презентация. Срещата с тях беше на трети април. В рамките на по-малко от седмица Министерството на електронното управление успя да осигури 400 тактилни шаблона, предоставени в секциите за хора с увреждания и в трите избирателни района на София, също и в Пловдив и в Благоевград.

Това е пилотен проект, за да се види ще сработи ли този метод, колко хора ще се възползват от тази възможност. Членовете на комисията трябва да са инструктирани как да подходят, когато човек със зрително увреждане иска да гласува по този начин. Бюлетината и шаблонът трябва да са закрепени с кламер, за да няма разместване, и така шаблонът да се подаде директно по начин, че човек да не се обърка.

Гласува се, като в квадратчето или кръгчето, избрано от гласоподавателя, той отбележи своя вот с X или V. Незрящите могат самостоятелно да отбележат, стига да знаят как се изписва X или V. Има идеи в бъдеще да се въведе печатче, с което да се отбелязва вотът, но към момента няма такава възможност.

Къде са най-трудно преодолимите проблеми да има адекватна връзка между хората с увреждания и институциите?

Всичко е много комплексно. Има пасивност, включително от страна на хората с увреждания. Единици са ентусиастите, които самостоятелно биха се борили да се случи промяна. Самите организации, утвърдени като национално представителни, не чуват достатъчно исканията на хората си и голяма част от тях не са наясно какво да поискат от институциите. А когато в самите институции решат да правят каквото и да било, те го правят, без да се консултират.

И когато реалните потребители имат възможност да се възползват от услугата или от резултата, се виждат проблеми. А тогава или трябва да ги приемем и да направим компромис, или да ги изречем, макар да не се приема добре, защото се казва: „Ето, ние направихме нещо за вас, а вие не сте доволни“.

Като че ли младите и по-образовани хора, които имат възможност да пътуват по света, са по-отворени и по-склонни да се вслушват. Но често ние чакаме някой друг да ни свърши работата. Да, не всеки има капацитета, но винаги се намират хора с компетенции и желание, готови адекватно да препоръчат какво да се направи.

Недопустимо е днес да не можем да гласуваме самостоятелно, когато това се гарантира и от Конвенцията за правата на хората с увреждания, и от Европейския акт за достъпност в сферата на достъпния дизайн. Надявам се, че малко по малко нещата ще се случат и тактилните шаблони са стъпка в тази посока.

Следете новините ни в GoogleNews