
Окриленост, свобода и смелост.
Топлота, многопластовост и нега.
Стил, присъствие и ефирност.
Това са първите асоциации с името на Мирослава Кацарова. Но те спокойно могат да се отнесат и към джаза, чийто пулс следва животът й.
Музикант, богослов, радио и телевизионен водещ, Мирослава с лекота озарява калдъръмените артерии на музиката и смелостта да правиш това, което обичаш.
Кой и кога те зарази с джаз?
Бях 13-годишна, когато открих Били Холидей. У дома се слушаше джаз, защото майка и татко харесват тази музика и имат огромно уважение към таланта и изкуството. Така са ме възпитавали. Но книгата „Лейди пее блус“ открих съвсем случайно и сама, в една книжарница, което явно е било съдбовно за мен.
После в Английската гимназия, където учех френски, започнах да слушам сериозен инструментален джаз като минах през Колтрейн, Дизи и Майлс, за да стигна до модерните тогава Йелоу Джакетс, Пат Матини, Орегон, Кийт Джарет, Ян Гарбарек. Така тази естетика беляза целия ми път: и екзистенциален, и професионален.
Какъв е цветът на джаза?
Класическите представи за тази музика са ретро романтични и преди всичко черно-бели. Но това през годините се превърна в клише, макар и естетизирано заради стилния си минимализъм.
През годините джазът се развива в различни и свободолюбиви посоки. Той е многопластов, многогласов, пъстроцветен. След опитите на кого ли не да погребе този стил, джазът все пак е жив. И все още е територия на свободата, на нонконформизма, на непокорния и търсещ дух. Той винаги е бил повече от музикален стил, джазът е философия, отношение към живота и света, еманация на добрия вкус. Затова и тенденциите свързани с него непрекъснато се менят. Той е като реката на Хераклит: всеки път различен.
Всеки, който се е докоснал до джаза дава свое собствено определение за него. И почти във всяко от тези определения я има думата "свобода". Колко свободен трябва да е човек за тази музика?
Ето, и аз разсъждавам за джаза като за свобода. Тъй като ние сме смъртни хора и като такива сме обречени на относителна свобода - противоречиво и парадоксално понятие от християнската философия, но много истинно. Тази идея има своята проекция и в музиката, и в джаза. Съвсем буквално ние сме ограничени в свободата си.
В джаза има правила на импровизацията, производни на хармония, ритъм, естетика. Всяка импровизация е полет, но свързан с познания, с интуиция, с въображение, с вътрешните натрупвания на твореца: съзнателни и несъзнавани. Мисля си, всеки артист бленува за тази отвъдтленна и необяснима свобода, когато духът се рее свободно през музиката, през изкуството. Тези мигове на единение с духа са възхитителни: някои твърдят, че са магия, други ги наричат дуенде, а понякога артистът се превръща в инструмент в ръцете на Бог.
Джазът като всяко друго изкуство се стреми към подобни възвисяващи състояния, но в този стил има едно много важно обстоятелство и това е общуването на сцената между музикантите. Това неизбежно засяга други аспекти на свободата - чувството за мяра, доверието и борбата с егото. През годините научих един от важните си уроци: на сцената нямаш право на комплекси, защото водят до безсмислени и самоцелни изяви на егото. На сцената най-важна е музиката, а твоята свобода свършва там, където започва свободата на другия. Да музицираш е рицарско занимание. И като казвам това, пред очите ми е басистът Дейв Холанд, когото поканих на последното издание на Пловдив Джаз Фест. Неговата аристократична осанка, смиреното му и мъдро излъчване, сдържаността и великодушието му, освен таланта и интелекта му, го превърнаха за мен в метафора за истинския джазмен. Той е на 72 години, легендарен е не само, защото е работил с Майлс Дейвис, а е толкова благ и скромен, че е пример за всички ни!
Къде се чувстваш по-свободна на сцена или в храм?
Свободата е състояние на духа, което е трудно достижимо, така както лекотата и простотата. Отдавам му се когато и където ме застигне. А това никога не е случайно.
С риск да прозвуча не особено канонично, понякога сцената е храм, а друг път храмът се оказва човек, или път, или море.
В храм винаги се моля с повтаряне на Иисусовата молитва, а и извън него. Вярвам, че тя изчиства съзнанието от излишество, от страхове, алчност, планове, притежания, желания... Бог знае точно от какво се нуждаем. Да повярваш в това е трудно, но душеспасително. Повтарянето на тази молитва ме е спасявало неведнъж. Странното е, че я открих на 15 години заради един от любимите си разкази на Селинджър – „Франи“. После я преоткрих във Факултета по богословие в Софийския университет – припомних си я, но на църковнославянски език.
Музиката и вярата са дълбоко лични и интимни. Колко точно трудно е споделянето им с неизброима публика?
Мисля си, че работя по-скоро с моите лични символи за нещата от живота. През музиката и текстовете си преработвам личните си преживявания, чувства, открития, изобщо целия си свят. Така аз не излагам на показ суровия си личен опит, който е по-скоро несподелим и с който избягвам да занимавам света. Аз споделям моите опоетизирани, художествени образи на музиката, надеждите, вярата, любовта.
Къде ти и музиката ти се чувствате най-добре?
Винаги там, където е любовта. Любовта във всичките й проявления: Ерос, Филия, Агапи.
Артистизмът, безлимитността и топлотата на Пловдив ли го превръщат в твоето място?
Аз съм родена в Пловдив. Майка и татко, и родовете им са от Пловдив. Възпитана и отгледана съм в този пъстър от култури и храмове град: имаме турска джамия, католически храм, протестантска църква, има еврейска махала, арменска общност, три ромски махали. Изобщо, колоритът в Пловдив е ярък. Да не говорим за пазарите: понеделник пазара, четвъртък пазара, събота пазара...
Обичам Пловдив и заради светлината, която малко ми напомня на Рим, обичам го заради ароматите на дърво от старите къщи, заради уханието на смокини и влага от дворовете, заради хортензиите и розите, заради камъните, дърветата, улиците, гънките му, сенките му. Винаги се сещам за Георги Божилов-Слона, който казваше в една интервю, че Пловдив има патина.
Обичам забавения каданс на живота в моя град, времето, което спира съноподобно понякога и те отнася. Не обичам особено думата „айляк“, мисля, че съдържа в себе си някакво безделничене, безполезност. Предпочитам „лекота“, „нищоправене“, „южна бавност“, все думи, които и пея. А състоянията, които назовават са си пловдивски.
Избираш различни пътища, за да преведеш хората до музиката. Кой от тях е най-труден - сцената, радиото, екрана?
Трудно не е думата за мен. Не защото не ми е трудно, а защото в нея се съдържа някакво оплакване, жалване, самосъжаление. Знаете ли, аз харесвам живота си. Приемам трудностите като изпитания и предизвикателства. Всички тези пътища са ми едновременно близки и предизвикателни. Изискващи и задължаващи. Опитвам се винаги да съм подготвена, да слушам музиката, за която говоря, да чета, да се развивам и да се надграждам. От сцената се научих, че не е добре да се качвам там, ако няма какво да кажа. Затова гледам да работя и да чета колкото мога повече. Трудното не ме плаши. Провокира ме. Не че кризите, несигурностите, страховете не са ми присъщи. Просто за някои неща работя повече, други ми се удават с лекота. Опитвам се навреме да разбирам какво мога и какво не мога.
Обичам радиото и сцената. Оттам имам друга оптика. Виждам света като през лупа. Вече повече от 20 години се занимавам с това. От скоро имам и рубрика по БНТ в Култура.бг за джаз - Джазпринтс (като препратка към пиесата на Уейн Шортър от 1966 Footprints). Надявам се да е обогатяваща.
Ела Фицджералд казва: "Там, където има любов и вдъхновение, няма как да сгрешиш". Затова ли си толкова безстрашна в музиката си?
Колко е просто и колко е точно! Да, любовта е най-важна! Тя озарява от вътре и вдъхновява. Човек сияе, когато прави нещата, които обича. А това непременно го разкрепостява и го превръща в силен и смел. Аз съм човек на действието. А дързостта ми е вродена. Все ми се иска да правя нещата по-добре. Понякога успявам, друг път - не. Провалите и грешките също ме учат. А има моменти, в които просто не се справям с „пяната на дните“... Човешко, твърде човешко. Не може да сме винаги в брилянтна форма. Паузите са за това. Просто трябва да спираме понякога, за да чуем тишината. А и себе си.
Свободата и смелостта ти са особено открояващи се в новия проект Electronic Dreams. Това ли е изкуството на бъдещето - помирение между аналоговия човек и необятността на чувствата му с технологиите и необятността на възможностите им?
Електронно генерираните звуци дават нови свободи. Особено, ако с мяра и вкус са втъкнати в цялостния музикален контекст. В най-новата ни концертна програма има хибридна изказност, която съвместява електро-акустични изразни средства. Понякога един шум може да бъде естетизиран и опоетизиран през електронни филтри и ефекти. Звуците, както и ароматите са сублиматори на спомени, на фантазми, на сънища. Просто понякога един звук може да създаде и донесе със себе си цял един свят. Но тази програма въпреки електрониката и техническите новости, е вдъхновена от самия човек, от неговия „аналогов“ живот: страхове, мечти, надежди, любови, срещи, раздели, спадове, възходи, лични планини и лични бездни.
Какво да очакваме на концертите на 17-и и 18-и април?
Концертите нямаше да ги има, ако не беше пианистът и композиторът Мирослав Турийски, който вече седма година е плътно до мен в моите сценични изяви. Той е иновативен, талантлив, умен, благороден и великодушен към мен. Но и безкомпромисен! Работим отдадено с него и заради него ставам по-добра. Негови са аранжиментите на всички песни, които ще чуете, повечето от тях са стари български песни от миналите ми албуми. Ще пея „Игонично“, „Път към безкрайното лято“, „Музика, мартини и дим“, „Летни улици“, „Парфюми“. Миро написа две много красиви и интересни нови песни, бих казала не лесни. Аз отново съчиних текстовете им. Редом с нашите неща, ще чуете в нов прочит, през електрониката на песни на Бийтълс, Есбьорн Свенсон, Ленард Коен, Сара Тавареш. Визуалната среда е на фотографа-концептуалист Павел Червенков. А на сцената с нас ще са още Александър Леков басет и бас китара, Младен Димитров барабани, програминг. Очакват ни хубави вечери с музика и със светли хора.
На бутикова концертна програма "Electronic Dreams" можете да се насладите на 17 април 2019, 20:00 ч. в Sofia Live Club и на 18 април 2019, 21:00 ч. в Bee Bop Café (Пловдив).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Petio Petkov
Ангелов: Парламентът да избере нов оперативен щаб още днес
Човека
ГЕРБ изпревари Демократична България за комисия за Росенец
zuljin
Признаха Дерек Шовин за виновен за смъртта на Джордж Флойд
Окомер
Оперираният Борисов на обиколка из болнични стаи: И аз ората ми викаха: ''Не оди да риташ топка'', обаче акъл не расте (видео и снимки)