Марин Бодаков: Стремежът към истината, с всичките му демони, гарантира доверието на читателя

Марин Бодаков (1971, Велико Търново) е автор на седем стихосбирки, главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава публицистика и художествена критика, и редактор литература на вестник „К“, продължител на традициите на вестник „Култура“. Сътрудник и участник в Софийски международен литературен фестивал от първото му издание до днес. 

- В навечерието сме на шестото издание на Софийски международен литературен фестивал. Кои са основните промени, които белязаха „порастването“ на една идея до най-престижния литературен форум у нас през тези шест години?

- Балансирана и същевременно пъстра програма, направена с висока мярка и детайлно познаване на литературния и издателския процес, на съвместимостите между авторите. Равнопоставеност между гостуващите и "местните" автори. Предпоставки за истински дискусии. Уважение към миналото. Любопитство към бъдещето. Неотстъпчивост пред литературния популизъм и пазарната игривост. Търпение. Отбор от великолепни доброволци. Всичко изредено беше постепенно постигнато пред очите ми от Тодора Радева и нейните страхотни хора.

- Въпреки името си, фестивалът не е само софийски. Докъде се простира мащабът му?

- До всяка страна и литературна култура, които са представени - ето, тази година дори автор от Лихтенщайн ще се завърне в родината си с разкази за България и нейния литературен форум. А и фестивалът, по мои впечатления, никога не е бил ограничен в живеещите в София български творци. Той е национално събитие.

- Немскоезичната литература е във фокуса на тазгодишното издание. Доскоро се смяташе, че тя е трудна за преглъщане у нас. Споделяте ли това мнение?

- Не. Имаме превъзходна германистика - фигури като Майа Разбойникова-Фратева, Ана Димова, Пенка Ангелова, Борис Парашкевов, Борис Минков са чест за всеки университет. Имаме и превъзходни преводачи - ще спомена само Любомир Илиев с неговите феноменални преводи на Гьоте, Музил, Брох, Кафка... Аз поне очаквам с огромен интерес преводите на Паул Целан, дело на Емануил А. Видински. В момента в книжарниците до "Светът от вчера", преведен от Анна Лилова, стои още един превод на все по-актуалната книга на Цвайг - на Даря Хараланова... Може би немската литература е трудно за преглъщане само за тези, които вече не се стесняват от литературен fast food.

- Познати ли са гостуващите автори на българския читател и с какво ще провокират интереса му този път?

- Чел съм Кристоф Хайн още през 1986 - когато издателство "Народна култура" публикува романът му "Чуждият приятел". След това във в. "Култура" сме публикували негови скептични към демократичния преход политически анализи. Помня и посещението на Роберт Менасе в София в началото на този век - още тогава той даваше заявка да бъде един от най-авторитетните критици на ренационализацията в Европа. Лукас Берфус е много издаван у нас - дано скоро броят на постановките надвиши броя на преведените пиеси.

- Какви са акцентите на дискусиите, които ще се проведат в рамките на фестивала?

- Как се преработва нелицеприятно минало, но и как се изобретява минало по наш вкус. Къде е съвпадението между историята и истината. Каква е литературата отсам и отвъд болката. Повече въпроси - понякога нетипични или плитко изследвани в български контекст, отколкото отговори...

- Болката ли гарантира доброто писане и писането ли лекува най-добре?

- Истината лекува най-добре, според мен. А стремежът към нея, с всичките му демони, гарантира ако не доброто писане, то поне доверието на читателя. Или така е в литературата, която мен ме интересува, разширява.

- Много инициативи в рамките на фестивала скъсяват дистанцията между писатели и читатели. Това несъмнено е огромна ценност за последните. Но как влияе върху писателя обърнатият комуникационен поток не само във фестивала, но и в днешната дигитална ера?

- Струва ми се, че опитът на мнозина писатели да се задържат на повърхността на чудовищния комуникационен поток води до тежки нарцистични разстройства. Компромисите изобщо няма да коментирам. И аз съм от тях, как' Сийке, ако перифразирам Чудомир. Изобщо не съм невинен.

- В очакване сме на новата Ви книга. Бихте ли разкрили малко в аванс?

- Нито бяла, нито черна книга. Сива стихосбирка - за страха и за безстрашието. И за зимния сън на човека.

- Как се разпределят музите във Вашето семейство? Визирам и изключителните Ви съпруга и дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност? 

- Аз съм откъм конюнктурата. Докато Зорница изобщо не ѝ обръща внимание. И това е само една от многото причини тя да е моя муза.

Още по темата

06/12/2018

Култура

Започва шестото издание на Софийски международен литературен фестивал

Следете новините ни в GoogleNews