Мария Таушанова е секретар на Сдружение на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите – Сандански, което работи за популяризирането на туризма в региона. Таушанова е един от специалистите, поканени да участват в групата на „професионалистите“ в дискусия от авторския проект „CHIVAS 12 Стола“ на тема туризъм.

На деветата по ред среща групата на „професионалистите“ - утвърдени професионалисти в сферата на туризма, и на „амбицията“ - млади таланти в областта, обсъдиха случващото се в туризма у нас, проблемът за връзката между развитието на сектора и образованието и др.

Г-жо Таушанова, какво е според Вас състоянието на българския туризъм?

България няма обособен конкурентноспособен туристически продукт, който да предложи на световния пазар. По отношение на качество, конкурентоспособност, разнообразие на услугите и наличие на известни и утвърдени туристически дестинации на международния пазар ние сме около и по-скоро под средното равнище. Нямаме цялостно изградена модерна инфраструктура, която да подкрепя нуждите на туризма. Благодарение на частния бизнес са развити отделни форми на туризъм, но нямаме единна политика, която да се ръководи и подкрепя от държавата. Нямаме и необходимата култура и възпитание на човешкия ресурс.

Какво трябва спешно да се промени?

Изкуство е да се създаде туристическа среда, при която туристът с удоволствие да остави парите си. Туристическите дестинации в България имат различни перспективи, които се определят от разнообразието на характерни възможности за даден регион и така могат да се предлагат различни продукти. Всяка дестинация трябва, на базата на възможностите си, да композира свой цялостен, уникален и завършен туристически продукт, което е доста мащабна работа. Най-напред анализът трябва да се извърши в дестинациите, а след това да се синтезира информацията на национално ниво.

Пътят е напред към предлагането на все по-нови и различни туристически услуги. Интензивните условия на труд и сложната социална ситуация, в която живеем днес, променят идеологията на туризма и на туристическите услуги. Алтернативният, специфичен туризъм, навлиза бързо и заема все по-голям дял от туристическия сектор. Събитийният алтернативен туризъм е с големи перспективи. Географското разположение, природните феномени, богатото историческо и културно минало се разглеждат като източник за формиране на различни събития с цел туризъм и развитие на туристическата индустрия. Специалните събития имат двойствена роля за туризма – от една страна, са причина за пътувания и са туристически продукт, от друга страна, те имат значителна роля за популяризирането на дестинацията. Съвременните туристи искат да се приберат с хубави спомени и тук е разковничето - всички получават това, което искат. Така специалните събития стават ключов елемент в развитието на всяка туристическа дестинация.

На срещата от проекта "CHIVAS 12 стола" беше обсъдено създаването на Консултативен съвет към Агенцията по туризма. Защо е необходимо това и какво ще се промени след създаването му?

Важно място за провеждане на държавната политика на туризма трябва да има Консултативният съвет по туризъм и бизнесът, обединен в Сдружения и неправителствени организации. Сдруженията и неправителствените организации, работещи в областта на туризма, природата и историята, трябва да се утвърдят като пълноправен партньор на държавата, защото те изразяват волята на предприемачите и народа.

В този съвет трябва да влязат и млади хора, експерти по маркетинг, реклама, PR и туризъм, завършили маркетинг и реклама в престижни чуждестранни университети или практикували в световно известни организации. Не на последно място, от значение е и сътрудничеството с експерти от всички туристически региони, работещи пряко в неговото промотиране, а не личности заемащи политически постове.

На срещата беше повдигнат и въпросът за по-голямото обвързване на обучението на младите кадри с практиката. Как ще коментирате това?

В последните години рязко и значително нараснаха изискванията на туристите към качеството, атрактивността и разнообразието на туристическите услуги. В този ред на мисли е съвсем естествено образованието и подготовката на кадрите да не догонва търсенето в бранша, а да го предвижда и привежда в съответствие с изискванията на пазара на труда. Няма да кажа нищо ново - съществува нарастващ дисбаланс между търсенето на кадри от бизнеса и предлаганите на изхода на образователната система човешки ресурси. Още повече, че не се следи и квалификационната структура на кадрите, заети в нашия отрасъл, и тяхната езикова компетентност. Няма развитие при тях, те остават на нивото, на което са били наети, и не се стремят да повишават компетентностите си, въпреки възможностите, които безвъзмездно предлага ОП „РЧР”.

Не е правилно бизнесът да бъде само зрител и да критикува държавата, а трябва да бъде в помощ и партньор на образователните структури в региона, в който работи. Защото учениците днес, ще бъдат твоите работници утре. Трябва да бъдем далновидни и когато видим проблем, да го коригираме навреме.

Нашето Сдружение предприе различни стъпки за подпомагане на практическата подготовка и преодоляването на предизвикателствата пред младите хора. Като започнем със спонсорирането на училищата, в които младите кадри се подготвят, и обзавеждането на специализирани кабинети и учебни рецепции в тях, и стигнем до организиране на конкурси за работни места. Следват обучения в презентации и спонсориране на участия в международни ученически изложения, комуникация с училища, университети и преподаватели. Участваме и в комисиите за зрелостен изпит на туристически специалности като външни оценители. Имаме изпълнени съвместни европейски проекти с училища. И не на последно място – организираме практики в реална работна среда на ученици и студенти в нашите хотелски бази, под надзора на техните учители и нашите специалисти.

Какво трябва да включва ефективната рекламна кампания на България?

Според мен рекламата на България като целогодишна дестинация трябва да е основен акцент за развитие на туризма, което обаче трябва да се осъществява с ефективен маркетинг, реклама и формиране на действащи организационни структури. Трябва да се стремим към позициониране на България на световния туристически пазар като туристическа дестинация от по-висок клас. Развитието на културния туризъм трябва да бъде в основата на идеята за целогодишен туризъм. Нужно е да се подобри и междуинституционалната координация за синхронизиране на дейностите по изграждане на положителен образ на България.

Какви стимули са необходими за повишаването на качеството на обслужването в България?

Отговорът за мен е един – материални стимули, които във време на икономическа криза са мощен двигател за повишаване на качеството на услугите в туризма. За да се повиши качеството на обслужването, трябва да се създаде култура в обслужването на клиенти. Предприемачът трябва да си даде сметка, че ако клиентът бъде обслужван с любов, продажбите му биха се увеличили.

Доброто управление на човешките ресурси е определящ фактор за конкурентоспособността на всяко туристическото предприятие. Работникът, добавящ най-висока стойност със своят труд, трябва да получава и по-високо заплащане. Повишаването на образованието, квалификацията и придобиването на нови езикови компетентности, участието му в обучения, свързани с качество на услугите, и други характерни за туризма дейности трябва да бъдат също обвързани със заплащането.

В серия от дискусии, събрани около “Кръглата маса” на Chivas Regal, дванайсетте участници дебатират по критични теми в 12 различни, нуждаещи се от решителна промяна области. Целта на дискусиите не е да се „кръстосат шпаги”, а да се определи отново значението на думата „достойнство” и да намери тя подходящото си място в съвременния ни живот – професионален, обществен, личен.

Всеки с интерес към темата може да участва с гласуване на сайта www.chivas12.bg - основен форум на инициативата CHIVAS 12 СТОЛА и също така да предложи проблем за обсъждане. 

Още по темата

16/04/2013

България

Арх. Мирянов: Държавата нищо не печели от битпазара с имоти