Как да помогнем на бездомните през зимата

По данни на Агенцията за социално подпомагане през първата половина на 2017 г. на територията на цялата страна са регистрирани 1068 бездомни хора. В центровете за временно настаняване и в приютите на територията на цялата страна те могат да останат за не повече от 3 месеца годишно.

През последните години в София функционират два кризисни центъра към Столична община, които се намират в ж.к. „Захарна фабрика“. Общият им капацитет е 170 души. В тях бездомните могат да получат подслон през студените зимни дни (отново до 3 месеца годишно), когато са силно застрашени от измръзване.

OFFNews разговаря с директора на Дирекция „Социални услуги за деца и възрастни“ при Столична община Минка Йовчева.

Г-жо Йовчева, кога ще започне настаняването на бездомни хора в кризисните центрове в София тази зима?

Вече години наред Столична община финансира със средства от бюджета два кризисни центъра. Те отварят на 1 декември всяка година. Много често обаче се случва центровете да отварят и по-рано, ако стане много студено преди 1 декември.

Достатъчен ли е общият капацитет от 170 места и в двата центъра?

Да. Към този момент не изпитваме необходимост от повече места.

Освен тези два кризисни центрове за зимата, на територията на град София целогодишно работят още три центъра за временно настаняване. В тях бездомните могат да престоят от 1 до 3 месеца в рамките на една календарна година, като много често за семействата с деца срокът се удължава. Политиката на Столична община е да не се оставят бездомни хора на улицата.

Тоест имате възможност да реагирате, в случай че се окаже, че този капацитет не е достатъчен?

Досега винаги сме имали достатъчно места. Капацитетът един или два пъти е бил запълван изцяло. Нашият анализ към този момент не предполага разкриване на нови кризисни центрове.

На разположение са мобилни групи, които със заповед на кмета през целия зимен период обикалят денем и нощем. Първите години бяха много активни, защото тогава хората не ни познаваха още. Бездомните нямаха информация за кризисните центрове. Сега повечето от хората без дом ни познават и дори идват сами в кризисните центрове. Започват да питат за тях още преди да бъдат отворени.

Мобилните екипи ще работят и тази зима през нощта, отново ще ходят и ще обикалят улиците. Но все по-малко бездомни намираме, което за нас е добър показател.

Настаняването в кризисните центрове е за срок до три месеца. Ако бъдат настанени на 1 декември, те трябва да напуснат до края на февруари. Какви мерки се предприемат, когато зимата продължава по-дълго?

Целта на двата кризисни центрове в София е хората, останали без подслон, да бъдат приютени в мразовитите дни. Някои от тях ползват услугите в центровете и много повече от веднъж, като през това време със съдействието на служителите в тях се търсят решения на проблемите им.

В трите центъра за временно настаняване, които работят целогодишно и са държавно делегирани дейности, в които престоят е три месеца, както вече споменах, лицето може да остане по изключение и за повече от определения период, но след подадено от него заявление до Обществения съвет. Много индивидуално се разглежда всеки отделен случай. Общественият съвет изисква мнение и становище от екипите на центровете, които работят с бездомните. Той се събира, преценява и излиза със становище дали лицето може да се справи само и как да продължим да го подкрепяме.

Там, където имаме деца и болни хора, общественият съвет може да удължи престоя с още един месец. В такива случаи търсим и други варианти за настаняване. Ако човекът е възрастен или с увреждане, може да го настаним в дом за възрастни хора или за лица с увреждания.

Има ли хора, които остават в продължение на 5-10 години не само в кризисните центрове, а и във временните центрове?

В Центровете за временно настаняване има случаи и на по-дълъг престой от три месеца. Това са семейства с деца с увреждания или многодетни семейства. Политиката ни е насочена максимално да помогнем на хората, но много държим те да бъдат по-активни. Защото, това е другият проблем, да не ги научим да разчитат изцяло на институциите. И това е сериозен проблем.

Статистиката сочи, че в първото шестмесечие на 2017 г. са регистрирани 1068 души на улицата в цялата страна. Според вас това ли е реалният брой или има повече?

Трудно може да се установи. Хората на улицата са много мобилни. Ако днес видите някой в София, утре може да бъде например в Пазарджик. Те са мобилни и в самия град, движат се навсякъде. Нашите наблюдения обаче определено са за тенденция на намаляване на броя на бездомните хора на улицата. Нашите мобилни екипи през зимата рядко вече идват с човек от улицата, което е показателно. По-малко са и сигналите.

Как хората идват в кризисните центрове най-често? Сами ли идват или някой друг подава сигнал за тях?

Различно е. Мобилните екипи също вършат своята работа, но предимно се случва по сигнали от граждани. Софиянци са активна част от този проект, защото повечето от информацията получаваме от тях. Най-много обаче са случаите, в които бездомните сами идват при нас. Често и самите те си подават информация един на друг за тези кризисни центрове.

Получават ли бездомните хора психологическа помощ в кризисните центрове?

Да, осигуряваше се психолог, който ги консултира. Преди две години имахме и назначен постоянно психолог, но се оказа, че не е толкова ефективна неговата намеса вътре в услугата. Затова ползваме психолог от нашите социални услуги, когато има необходимост.

Освен легло, какво друго получават бездомните хора в кризисните центрове?

Те там намират и възможност за хигиенизиране, нови дрехи, консултации с психолог, с лекар... Благодарение на сътрудничеството ни с общинските болници, всяка вечер има присъствие на лекар в кризисните центрове. Това е много важна подкрепа от страна на общинските болници. Ако лекарят реши, че бездомният има нужда от лечение в здравно заведение, то лечението му в общинските болници е безплатно за него.

Осигуряваме мобилната група за работа на терен, а в самите кризисни центрове работят 24 служители. Топла храна се осигурява ежедневно. Естествено, тук разчитаме и на помощ от дарители, които могат да осигурят подкрепа. Помагат им социални работници, помага им се за регистрация в бюрото по труда. Ако наистина човек е мотивиран да излезе от състоянието си на бездомност, този пакет от услуги е добра подкрепа.

Знаете ли какъв е процентът на бездомните с душевни проблеми?

Не знаем какъв е процентът. Но за съжаление има много такива случаи и тогава работата е най-трудна за нас. Предимно те са тези, които остават на улицата. Често не желаят да дойдат в кризисните центрове, не желаят никаква подкрепа. Има случаи, в които с години работим с един и същи човек. Често проблемът е и алкохолизъм. Много от тези хора, за съжаление, са претърпели жилищни измами.

Какви са най-честите причини, които принуждават човек да живее на улицата?

Много често се стига до сериозни конфликти в семействата и до невъзможност да съжителстват заедно. Това е много често срещана причина. Най-често бездомните са отхвърлени от всичките си близки.

Друга често срещана причина е жилищната измама. Също така, много хора припознават София като град, в който може да се реализират максимално бързо. Голям е процентът на хората от провинцията, изпаднали от пазара на труда в родните си градове, както и сезонни работници.

Дали директорите на центровете правят опити да се свържат с близките на настанените?

Да. Имаме и случаи, когато имаме върнати в семейството хора. Но това е много сериозен проблем, който касае цялото общество.

Какъв е профилът на хората, които настанявате най-често (например по възраст, етнос и семейно положение)?

Много от тях са семейни, друга част са разведени. Като етнос са различни. Политиката на Столична община, особено социалната, в никакъв случай не дели хората по вид заболявания, етнос или възраст. Те всички са хора в неравностойно положение. Затова не си водим статистика какъв е етносът на човека.

Но мога да кажа, че през последните години, за съжаление, все повече млади хора търсят през зимата подслон в кризисните центрове. В началото бяха предимно хора в предпенсионна и пенсионна възраст, които по-лесно отпадат от пазара на труда.

Много бездомни хора от страната, дошли тук, за да търсят работа или близки, не осъзнават, че при липса на постоянен или настоящ адрес на територията на Столицата не могат да получат никаква социална закрила от дирекциите „Социално подпомагане“ в София. За тях остава единствено да ползват кризисния център като социална услуга.

Ние се свързваме с дирекциите за социално подпомагане по адрес на лицето. Ако лицето е примерно от Бургас, ние се свързваме с дирекцията в Бургас. И с помощта на БДЖ безвъзмездно ги транспортираме до Бургас.

Настаняват ли се деца в кризисните центрове?

Има друг вид услуги за подкрепа на семейства с деца. Нямаме право да настаняваме деца в кризисните центрове. Те са в центровете за временно настаняване. А когато се касае само за дете, то попада под друга закрила.

Как може гражданите да помогнат на бездомните хора?

Те и сега го правят. Подават много сигнали. Те са част от този процес години наред. Освен това много разчитаме на дарителите за дрехи, защото това изисква доста голям финансов ресурс, ако трябва да купуваме всичко. Дори още през летния месец вече имаме обаждания за дарения. Разчитаме много и на спонсори.

Как е правилно гражданите да подходят спрямо бездомните - да разговарят с тях или направо да позвънят в центровете?

Може и да поговорите, нищо не пречи. Гражданите най-често говорят с тях и после ни звънят на нас. Най-често казват: „В момента съм на този адрес, има един бездомен, какво да правим?“. Ние изпращаме екипа на посочения адрес и го съпровождаме до Кризисния център. По този начин комуникираме. Гражданите спират, говорят с тях и след това търсят съдействие от нас. И са ни много полезни.

На кой номер трябва да се обадят гражданите, за да помогнат?

Могат да се обадят на денонощните телефони на Столична община 0700 17 310 и 02 9377 303, на спешния телефон 112 или тук, в дирекцията, на 02 80 35909, или на 02 80 35900. Повярвайте ми, гражданите ги знаят. И ние сме наистина благодарни.

Следете новините ни в GoogleNews