Горан Брегович и паралелните светове на балканската музика

Николай Фенерски:

Знаеш ли, че в някои музикални съсловия у нас си известен като „Брамс на Балканите“ и как приемаш това определение?

Горан Брегович:

(смее се)

- Радвам се, че ме познават, това, че знаят за мен, само по себе си е много. Но чак толкова високо не бива да летя. За мен е много важно, че имам публика в София. Но въпреки това е голям комплимент. По-важно обаче, пак казвам, е самият факт, че имам публика в България.

НФ:

- Рок музиката ли е стилът, който е най-много отворен към другите музикални стилове? Коя е разликата между свободата на рок музиката и свободата на джаза?

ГБ:

- Аз произлизам от рокендрола от епохата на комунизма. У нас в рока за свободата са се борили по различен начин, отколкото в рока на Запад. Затова винаги съм смятал, че рок музиката в комунистическите страни е била много по-важна отколкото в западните. Защото музикантите при нас е трябвало да воюват и за такива малки свободи, за каквито рок музикантите на Запад дори не са си и помисляли. А в музикален смисъл е трудно да се каже. Не са много свободните музиканти и в рока. Трудно е да сравняваш музика, която има свободната форма на джаза. Но същественото според мен е музиката... И да има публика за нея. Всичко останало – дали е свободна една музика или не – зависи от гледната точка.

НФ:

- Кое продава музиката ти?

ГБ:

- Предполагам, някакво човешко любопитство. Хората са любопитни. Ако си наивен, ще смяташ, че всичко, което се създава в музиката, е в МТВ. Но съществуват паралелни светове, има хора, които откриват композитори по-странни дори и от мен. И има публика за тях. Има любопитни хора, които търсят и откриват малките култури. Това е световна тенденция – интересът към малките култури. И не само в музиката, но и в литературата, в киното, изобщо. И това е, което ме продава и мен, композитора на Балканите, тая любознателност.

НФ:

- Пълната зала мерило ли е за нивото на музиканта и човека на изкуството?

ГБ:

- Разбира се, че не е. Деветдесет и девет процента от тези, които пълнят залите днес, след десет години няма да означават нищо. А някой, който днес е незабелязан, след десет години може да бъде от значение. Има такива примери много.

НФ:

- Има ли някаква тайна връзка (нека тайна веза ;)) между стила джипси джаз, (джаз-мануш), Великия Джанго Райнхард и балканската музика?

ГБ:

- Трудно ми е да определя... Не мога да кажа какво е циганската музика. Тя е толкова разнообразна между Индия и Европа, трудно е да се каже кое е общото в нея. Единственото, което е общо, това е оня необяснимо огромен талант, с който циганите създават музика. Едно необяснимо чудо. Но не може да се намери нещо такова общо, за което да кажеш „това е циганската музика“. А музиката на Джанго Райнхард е повлияла върху циганската музика в цяла Европа, според мен.

НФ:

- Каква е причината рок музиката в Сърбия да е толкова различна от рок музиката в другите балкански страни? Имам предвид недостигнатите върхове на Бьело Дугме например.

ГБ:

- Може би затова, че рок музиката е била твърде важна тук, а и комунизмът ни не е бил толкова твърд, колкото в други комунистически страни. Тук се дишаше по-свободно. И поради това навярно рокът е бил по-различен.

НФ:

- Какво е отношението ти към пробива на Влатко Стефановски и Мирослав Тадич?

ГБ:

- Мисля, че Балканите са заслужили да имат двама толкова велики китаристи. Влатко е изумително добър китарист. Аз може петдесет години да свиря по осем часа на ден и пак няма да го достигна, няма да мога да свиря като него. Това не се учи. Човек се ражда с такъв талант.

НФ:

- Как музиката преодолява глупостта на политиците?

ГБ:

- Музиката и всяко изкуство говорят на самото човешко сърце. Това е явление, за което няма граници, достига навсякъде и докосва всеки човек поотделно. Такава е била неговата роля винаги.

Още по темата

27/07/2014

Нашите автори

Николай Фенерски: Литературен анализ на трагедията "Хамлет"

Следете новините ни в GoogleNews