Quantcast

Димитър Рангелов: В страната ни истински можещите само пречат

OFFNews Последна промяна на 01 декември 2011 в 09:02 16525 0

Димитър Рангелов с бъдещия шампион в мотокроса Алекс

Легендата на моторните спортове Димитър Рангелов отговори на въпросите на почитателите си във форума на OFFRoad-Bulgaria. Легендарният шампион, който е една от емблемите на мотокроса в България, сподели откровено както най-хубавите си моменти като състезател и треньор, така и огромното си огорчение от отношението към човека, спортиста и специалиста в моторните спортове Димитър Рангелов през годините и особено сега.

Рангелов не крие изненадата си от интереса към личността му. Без много уговорки той кани екип на
OFFRoad-Bulgaria в къщата си в столичния квартал Банкя и ни посреща като стари приятели. Залавяме се без излишни предисловия с въпросите на на феновете на мотоциклетните спортове и негови лични почитатели от форума на сайта.

Участничка във форума с ник VIKI TERZIEVA, дала и идеята за разговора с Димитър Рангелов и инициатор на срещата с него.

Искам да попитам господин Рангелов как е започнал в спорта. Кой го е запалил по мотокроса?

- Най-напред искам да благодаря за интереса към мен на всички. Трогнат съм от вниманието на хората. Благодаря затова, че не са ме забравили, и че помнят успехите ми.

Кой ме запали? В махалата, където живеехме, повечето по-големи момчета се возеха с мотоциклети "Балкан". Покрай тях и аз се запалих. Непрекъснато бях с колелото. Аз съм си самоук. Бях направо виртуоз на колелото. Постоянно си измислях и правех разни номера и така си изградих техника. Затова и сега, когато ме питат родители за децата си им казвам, че е от голяма важност е те да карат много добре велосипеди преди да се насочат към моторния спорт. След това нещата стават много по-лесни. И така, баща ми, който беше боксьор, ми купи на старо едно "Балканче" и започнах с него. Веднага започнах да побеждавам и бързо привлякох вниманието на треньорите.
Първото ми състезание бе на козирката, където сега е тунела за влизането в "Люлин". Имаше един ресторант. Там в гората се провеждаше състезание. Още в първата надпревара победих. Видяха ме, че имам потенциал и започнах да се състезавам. Започнах да ходя и при големите, с по-сериозните машини. Бях трудолюбив и сам си поправях нещата. Те се чупеха, аз си ги поправях. Така и тръгнах. Бях на 13 години, от бедно семейство. Трима братя. Баща ми - три години в "Белене" - без присъда. Враг на народа. Извадих страхотен късмет да вляза в спорта съвсем малък без да проверят кой е баща ми. Тогава имаше групови паспорти и това ме спасяваше. Никога не съм създавал някакви проблеми за да се заяждат с мен или семейството ми. Винаги се връщах от чужбина, когато отборът пътуваше някъде. Ако бях започнал на 18 години, щяха да ми направят проучване и нямаше как да се състезавам. Щяха да ме спрат като неблагонадежден. Имам един братовчед, който е шампион в конния спорт. Баща му остава в Англия след 9 септември 1944 г. и него заради това не го пускаха на състезания в чужбина. Такава беше системата.

Какво си спомняте за първия Ви треньор Начко Андонов?

- Един невероятен човек. Безкрайно смел. Ако не бе той, нямаше да го има спортиста Димитър Рангелов. Мога да говоря с дни за него. Благодарение на него тръгнах по състезания от съвсем малък. Навремето искаха да си на 16 години, за да имаш книжка и да състезаваш, независимо колко си добър. Не се правеха никакви компромиси. Беше много строго. Аз обаче - малък. Тогава Начко Андонов ми направи една нередовна книжка, която седеше само в него. Когато трябваше, той я представяше и ме пускаха да е състезавам. Представете си какъв смел човек е той, за да поеме такъв риск. Явно е виждал в мене качества и перспектива. Не е бъркал. Така започнах. След това ме видя Стефан Георгиев. Беше много добър състезател. Той ме пое вече при по-големите. И първия КТМ, който е влязъл в България той го закупи специално за мен. Така тръгнах с КТМ. След това вече смених машината с "Хускварна", после минах на "Хонда".

VIKI TERZIEVA

Бихте ли направил паралел между състезанията днес и преди 30 години - условия, подготовка на състезатели, кой е помагал за поддръжката на машините. И изобщо, каква е била атмосферата тогава, защото ми е трудно да си представя нещо такова. Разказвали са ми за огромна посещаемост, едва ли не като на футболен мач.

- За стартовете от световното първенство в Самоков се събираха по 100 000 души. Беше невероятно. Но имаше български състезатели сред конкурентите за първите места. Това теглеше хората да идват. Сега нещата са съвсем различни и затова само можем да си мечтаем за толкова публика. Минаха доста години, а нищо не се променя, нищо не се прави. Явно на някой така му е изгодно. Само гледаме чужденците. Направихме хубави трасета, в които са вложени много пари, а не може да вкараме на старта наши състезатели и да направим пълна редица. Говоря за истинското световно. Не коментирам разни състезания, които си измисляме - Източноевропейски купи и др. Източноевропейска купа с един грък, един румънец, един сърбин - това не е състезание. Бариерата след като не е пълна с 40 състезатели, значи не правим нещо както трябва. Попълваме бройките. Да се отчита дейност. Радваме се на "Б" група с ветерани от мое време. Младото поколение е изпуснато. Продължаваме да изпускаме невероятно кадърни и талантливи момчета. Деца, които са запалени от малки по мотоспорта, но като няма къде да се развиват, няма и треньори и условия за нормални занимания, с лека ръка ги зачеркваме. Не знам какво правят в тази федерация. Може да си говорят, че има интерес и публика, но това съвсем не е така. Едно време казваха, че като се създаде пистата в Севлиево ще дойдат чужденци да тренират, ще има и публика и ще има възвращаемост. Ето че вече 15 години няма нищо. Чужденци не идват да тренират. Идват само да си направят състезанията. Публика няма. За каква възвращаемост може да говорим? Единствено с такива атракции, като тази, която сега предстои в "Арена Армеец", може да се върнат пари. Защото хората не са виждали на живо такова нещо и им е интересно.
А схемата в спорта е много проста - трябва да има българи в елита. Имена, които да се борят с най-силните. Това ще върне публиката. Тя ще дойде да види тези имена, да ги подкрепя. В Самоков идваха по 100 000 зрители, защото имаше силни българи.

Участник с ник poni

Моят въпрос е как вижда Димитър Рангелов развитието на спорта за подрастващите

- Това наистина е много болна тема за мен. Мъчно ми е заради това, което става. Жалко, че след мен в мотоспорта само се споменава за моите успехи, а няма нови. Няма резултати. Провеждат се световни първенства в България, дават се пари и то сериозни суми. Само миналата година обявиха 3-4 млн. лв. Значи пари има, не е да няма, и няма финансови пречки. Но явно не се работи както трябва. Няма знания за да се създаде добър състезател. Мен не ме ползват. Даже във федерацията въобще и не ме канят. Явно няма място за мен в техните структури. Вероятно не ме познават или мислят, че не мога да помогна на мотоциклетизма. Толкова години изобщо не се интересуват от мен. Аз въпреки всичко създавах шампиони - Майкъл Иванов и много други момчета, които преминаха през мен. След това обаче няма развитие. А са все много кадърни момчета. Хора, които е трябвало да продължат развитието си. Но за тях пари няма. Не ме разбирайте погрешно. Не искам да сменям власт и да ставам някакъв шеф във федерацията. Това не е за мен. Аз не разбирам от такива неща и не искам да се занимавам с чиновническа работа. Аз искам само да работя с младите момчета. Да ми помогнат да изградим световни шампион.

Изпуснахме плеяда страхотни състезатели, които можеха да са в световния елит. А сега какво - разчитаме единствено на Петър Петров. Да, но той вече осем години е в Холандия и за него са похарчени доста средства. За него по принцип е добре, че е там. Но там той е самоук. Покрай другите състезатели - каквото види. Иначе резултатите му щяха да са още по-добри. Реално, според мен, ако имаше кой да се занимава сериозно с него, за осем години в Холандия той би трябвало да е много по-напред. Не че детето е неспособно. Просто така се работи. Аз съм тренирал само в България и съм постигнал резултати. Значи имаме тук досатъчно терени и условия. Ако се помага треньорите и тук да създават кадри, няма проблем и в България да се подготвят момчетата и да станат шампиони. Точно това искам. Най-голямата радост за един треньор е да види как възпитаниците му подобряват неговите успехи. Как шампиона се развива и става европейски и световен първенец. Канили са ме да работя в Гърция. Защо трябва да правя шампиони чужди момчета? Обичам си родината и искам да развивам българските таланти. Няма проблем да зарежа тук всичко и да замина при сина ми в Германия (б.а футболистът на Енерги (Котбус) и националния ни отбор Димитър Рангелов). Там мога да подавам топките на стадиона и да си живея спокойно. Не го искам.

- Как да се променят нещата. Какъв съвет бихте дали на хората от федерацията?

- Федерацията не трябва да прави само трасета, а да помага за създаването на кадри. Даваме толкова пари, а за тези години какви състезатели сме изградили. Говори се за много сериозни суми на година, а да не можеш да извадиш състезател. Това няма как да е нормално. Казвам често - нашите жени не раждат хамстери, а млади и здрави момчета, които обаче изпускаме. Проблемът не е в липсата на материал, ако мога така да се изразя. Ето, от години край Банкя правя школа за да може да се развива спорта. Опитвам да направя една лагер школа, бях направил и трасе съвсем близко в покрайнините на Банкя. Но не срещам разбиране от никой и помощ. Дори за съвет не ме търсят. Все едно съм умрял.
Всеки път се отказвам, защото виждам че няма смисъл. Но родители се сещат за мене и идват да ме молят да тренирам децата им. Това ме радва и ме амбицира и ме връща в мотоспорта. Работя и създавам кадри, които след това се унищожават много бързо. Давам години труд за да се получат нещата. При Майкъл Иванов три години съм бил плътно до него и работихме. За другите - също. Идват като 7-8-годишни деца. И накрая моя труд отива на вятъра. Така като гледам, след мен единствен Радослав Балинов, който също бе страхотен състезател, сега работи с Майкъл Иванов. Друго нищо. Празна дупка, която зее страшно. А пари във федерацията влизат. Интересно е, тези пари само за трасета ли са, след като не стигат до децата.
В България обаче явно професионалистите ги мразят и забравят, че съществуват. Толкова години не правят дори опит да ме ползват, да ме потърсят дори за съвет.
Така обаче стоят нещата не само в нашия спорт. Петър Попангелов е легенда в ските. В момента вместо със спорта си обаче той се занимава с хотелиерство. След него нямаме толкова добър алпиец. Иван Лебанов вместо да работи в ски бягането стана кмет. Това са хора, които са се доказали. Те трябва да са в спорта. Да бъдат използвани. И те са забравени.
От федерацията бяха поканили треньор от Холандия. За 2-3 дни го бяха довели. На него това му се плаща и то едва ли някаква малка сума е взел. А аз си седя тук и никой не се сеща да ме използва.

 А как стоеше по ваше време въпроса с поддръжката на машините?

- Аз съм от едно поколение, запомнило слабите машини и побеждавал вече добрите с имена като Жорж Жобе. Запознат съм с историята на мотоспорта. Ние нямахме екипи и всичко сами си правехме. Те имаха бусове, а ние пътувахме до Испания с едни "Жигули" с ремаркета. 15-ина пъти съм ходил така. Механиците помагаха. Всичко обаче основно си правех сам. Аз съм прекрасен механик. С мотора рискувам живота си, така че държах абсолютно всичко да проверявам сам. Трябваше да съм детайлно запознат с всичко, тъй като от това зависеше и живота ми. Имах механик и швед, но и при него всичко съм си проверявал сам. Човекът бе безкрайно презицен и точен. До последно съм преглеждал всичко, защото ако се случи нещо и аз съм на опасен скок или трябва да прескоча препятствие, трябва да съм запознат. Последен аз си преглеждах всичко преди състезание. Сега тези, с които работя, едно от първите неща, които ги уча е и те да си преглеждат всичко внимателно. Не трябва да разчитат изцяло на механиците. Западните състезатели са глезени. Те дори не знаят какво да правят, ако мотоциклета прекъсне. Хвърля го на механиците и да се оправят. А иначе в началото екипи, оборудване, всичо сам съм си взимал. След това като видяха качествата ми фирмите започнаха да ми дават.
С екипировката имам една интересна история. На едно състезание в чужбина, което спечелих, пуснах един състезател с "Хускварна" да ме изпревари. На старта той до мен и ме видял, че съм вързал очилата си с тел да не ми падне плаката. Бях ги вдигнал за да не се потят очилата. А вече почти всички караха вече с разни модерни очила. След като го победих в състезанието, вечерта той дойде при мене и ми подари 10 чифта очила, една кутия. Вероятно заради жеста, че го пуснах за момент. Видях го, че беше уморен, така че после пак си го изпреварих.

Участник във форума с ник HRISTO JIVOTA

Моят въпрос към Заслужилия майстор на спорта е имало ли е в България добри треньори?

- Имало е както треньори, така и състезатели. Вече казах за Начко Андонов и Стефан Георгиев. Моторните спортове в България не започват и не завършват с Димитър Рангелов или Богдан Николов. Легенди като Кирил Николов, Тони Ангелов дори не се споменават вече. Един Кирил Николов е още жив - на 86-87 години, но и него не го канят никъде. Той също е дал много. Бил е голям шампион на Европа. Величко Манолов също беше много добър състезател. Той е работил с мене. Разказвали са ми, че преди 9 септември 1944 г. лично царя е подарявал мотоциклети на състезатели. Пращал е в Англия на Димитър Соколов да му правят специален мотоциклет по поръчка. Ценили са тогава спорта ни.

Участник с ник ИВАН-ЕТРОПОЛЕ

Бих искал да попитам г-н Рангелов дали не е планирал участия на състезания за ветерани - в световен мащаб.

- Не съм милсил по въпроса, но и никой не ме търси. Вижте, имаше световно първенство в Севлиево, а мен дори не ме поканиха да отида като обикновен зрител. Вероятно са ми забравили телефона или няма как да се свържат с мен. А колкото и нескромно да звучи, аз съм емблемата на този спорт и най-нормалното нещо е да съм там. Вероятно обаче съм неудобен. Казвам нещата директно - такъв човек съм. Виждам действителността и задавам неудобни въпроси. Явно заради това и не им трябва такъв човек. Дори на кръга от световното първенство не ме поканиха. Да се видя с колегите, с които навремето сме се състезавали. Те са още вътре в спорта и тях ги използват в страните им. Големият шампион Жорж Жобе е представител на КТМ, много сериозен мениджър. За мене обаче няма място във федерацията. Толкова години не правят опит да ме ползват, да ме потърсят дори за съвет. Отнеха ми званието Заслужил майстор на спорта. Не се сетиха дори да ме поканят сега за шоуто в "Арена Армеец". Мога да си взема билет, не е там работата. Самото отношение е тъжно. В чужбина на практика ме уважават повече, отколкото в родината ми.
За 50-годишнината ми, на събирането в парк-хотел "Москва" пред всички мои приятели и гости официално обявяват, че ще бъда награден с орден "Стара планина". След две години застой -нищо. В един момен се оказа, че за мен медала е друг. Аз затова и не отидох да си го взема. Имам достойнство. Бях се подготвил за тръгване за резиденция "Бояна" да си получа ордена. Със съпругата ми четем във вестника - петима получават орден "Стара планина", аз и още един спортист - друг медал. Обадих се да питам какво става. Започнаха да увъртат. След това разбрах, че извинили отсъствието ми пред президента с лъжа, че съм бил в командировка в Ирак.

Участник с ник VALIOKOLEV

Какво е мнението на Димитър Рангелов за управлението на БФ Мотоциклетизъм и нейните ръководители?

Болните теми са много - защо няма състезатели, как да се работи, как да се промени системата. Никой обаче не пита дали мога да помогна с нещо. Може би смятат, че ми липсват знания, ценз. Един или два пъти направиха някакви лагер школи, колкото да не е без хич. За по седмица. За отбиване на номера и отчитане на дейност. Това обаче не е работа. Имаме страхотни условия като климат и природа. Трябва да направим такива трасета, които да дават възможност да подготвяме състезателите през зимата. А ние какво? Каним ги да участват на световното по телефона. Така, да идват за бройка. Те нямат никаква подготовка. Нашият шампионат започва след кръга за световното. Много жалко. Който иска, винаги може да дойде. Аз съм готов да дам съвет. Но така не може да се работи. Не мога, а и не искам да лъжа родителите и децата. Аз дори направо им казвам на родителите - по-добре да се занимават децата им с някакъв друг спорт, а не с мотоциклетизъм. Всеки път се отказвам, защото виждам че няма смисъл. Но родители се сещат за мен и идват да ме молят да тренирам децата им. Това ме радва и ме амбицира. Връща ме в мотоспорта. Сега работя с две момчета, братя. Страхотни таланти са.
Когато ме спряха да се състезавам в чужбина, забраних на сина ми да се състезава. Така вместо мотоциклетист и световен шампион, той стана футболист. Страшно ме е яд. Караше страхотно и имаше всички дадености да стане голям шампион и да подобри и моите резултати. Беше готов. Сега се надявам един ден внука ми Алекс да стане състезател по мотокрос и голям шампион.
Навремето край Сандански бях направил трасе и бях докарал чехи и руснаци на лагери. Към Гърция също има места за трасета. Но е важно зимата да се работи. В Америка точно затова са създали стадион крос. За да може и през студените дни състезателят да си поддържа формата. А тук - зимен сън, а през останалото време някакви състезания за отчитане на дейност. Вземете дори времетраенето на маншовете. Това е все едно един състезател по лека атлетика на 100 метра в България, в шампионата да бяга на 80 метра, защото е толкова дълга пистата. При нас е нещо подобно - караме тук по 25 минути, а на голямо състезание трябва да издържат 35 минути. Разлика само от 5 минути е много, а какво да говорим за десет. Навремето ние карахме по 45 минути. Значи ние или нямаме разбиране, или не искаме да създаваме шампиони. Тези, които искат да се работи по този начин или са си продали съвестта, или не разбират от мотокрос. За мен няма друго.
В края на всяка година отчитат, че имаме награда за Трасе №1. Защо обаче никой не ги попита в тази класация кои са Трасе №2 и №3. Щом има класиране, кои са другите трасета, които сме изпреварили? Кои са по-зле от нас - американците ли, германците ли? Хубаво, най-доброто трасе. Но ние имаме там инциденти. Един германец си счупи гръбначния стълб и е в количка. В Плевен има смъртен случай. За това не се говори. Щом обаче се стига до такива неща, явно има проблеми и си има причини.

Участник с ник Жоро Донечки

Аз искам да попитам Майстора какво е неговото лично мнение за спортиста Жоел Робърт. Дали някога го е гледал на живо в състезания

Жоел Робърт не само съм го гледал, но и съм се състезавал с него. Невероятен спортист. Той е шесткратен световен шампион. Четири пъти с ЧЗ и два пъти на "Сузуки". Когато в Германия направих един скок, който не са се сещали как се прави, дори на мое име бе кръстен, той направо бе шашнат. С този скок всъщност имам интересна история. С белгиеца Жорж Жобе бяхме винаги много серозна конкуренция. Когато в Германия тренирах въпросния скок, мениджъра на отбора на Белгия беше скрил в гората всичките си състезатели да ме гледат как го правя. От тях обаче само Жобе успя да направи такъв скок. Останалите ги беше страх. Иначе си спомням, че в една кал, на състезание във Франция бих Жобе с минута и половина.

Участник с ник BRAKE

Какво е мнението на г-н Рангелов за MX-ATV и дали има бъдеще в България, като Клас в MX-Шампионата?

Като цяло за мен ATV-ата са опасни мотоциклети. Радвам се че има смели деца. Дори виждам, че и момичета се качват все по-често. За мен обаче това е доста опасен мотоциклет. Докато един солов мотоциклет лесно може да се избута настрани, да се откачиш от него при падане, да избягаш, при ATV-ата краката са ти в рамката. Трябва освен това да намериш пътя на четирите колела. И това е трудно - дупки, неравности. Лесно се обръща. И ако не го овладееш, става страшно. Стига се до падане. Радостно е, че има смели хора, които практикуват. Щом има интерес, трябва да се практикува. Сега е модерно защото е по-лесно. Стоиш на седалката, на четири колела. При соло мотоциклета се правят много по-дълги скокове. Разлика е, че от дете можеш да седнеш на по-голяма машина на ATV-то. При моторите, е друго. Започва се от малки мотоциклети, след това постепенно се минава на по-сериозна кубатура. Не може едно малко дете да го качиш направо на тежък мотор. Иначе е хубаво да има. В тези модерни времена на непрекъснати технически нововъведения, нека има.