Бойко и Момчил за вдъхновението, новия албум и незабелязаните песни на "Клас"

Последна промяна на 13 май 2017 в 09:23 5771 4

Няма да крия - изключително голям фен съм на група "Клас". Удоволствието да съм сред първите, които получават техния нов албум "Три секунди от нощта", при това с автографи от тях специално за мен, е много по-голямо от десетките покани, които получавам за приеми и държавни банкети и които почти винаги веднага изхвърлям в кошчето. И вълнението ми, че правя интервю с Бойко Петков и Момчил Колев, е несравнимо с рутинните интервюта с политици.

Ще си призная и нещо друго. Не, за да се хваля, а защото някои от нещата в интервюто няма как да се разберат, ако не знаеш предисторията. Преди време Момчил ми даде записи на десетки свои проектопесни, музикални идеи, които е нахвърлял през годините. По моите критерии на крайно капризен и преситен от музика човек, те са най-хубавото нещо правено в българската музика в последните двайсетина години. По неговите критерии те може и никога да не видят бял свят, защото не е сигурен, че светът има нужда от тях.

Не знам за света, но аз се чувствам изключително специален, че бях сред първите, които чуха бисерите, които "Клас" така пестеливо извадиха от съкровищницата си.

Имам само една забележка към новия албум - прекалено кратък е.

След толкова години - нов албум на Клас. Защо точно сега? Защо беше нужна тази толкова дълга пауза?

Бойко: Това е малък албум - EP с 5 песни и той е част от албума ни за пълен албум. Решихме, че за феновете ни ще е интересно да пуснем част от материала, докато запишем останалите песни. Защо след толкова години? Това не беше планирано. Просто така се получи. Преди години, когато спряхме да записваме и да правим концерти, ситуацията в страната беше такава, че нямаше никакъв интерес към албуми и към концерти, нямаше и към "Клас". Преди няколко години установихме, че много фенове от едно време продължават да търсят нашите песни, а освен това са се появили и много млади, много нови почитатели на музиката ни. Стигна се до един голям концерт, а после и до тези песни.

Този албум го правихте много дълго време. Личи си, че песните са много обработени, много съвършени. Колко време правихте това EP и колко време ще отнеме да стане цял албум?

Момчил: Доста време, вече 5 години. Минахме през много песни, които първоначално почнахме да работим, но се оказа, че не е това стилът, който ни харесва и който искаме. И стигнахме до тези песни - решихме, че те са стилът, изворът на оригиналните идеи. Надявам се, че до края на годината ще приключим с албума. 

Стилът по-различен ли е от това, което познаваме от "Клас"?

Момчил: Той пак си е същият, но с нови изразни средства. просто звуковата среда се промени през всичките тези години и ние се опитахме да бъде максимално актуални, да работим с най-съвременните звуци и технологии, така че да си личи, че това нещо е произведено 2017 г. Но ние сме си ние, така че песните ще приличат и на група "Клас" и ще бъдат различни заради новите звуци и новите технологии.

А има ли го вдъхновението, каквото е било преди близо 30 години?

Бойко: За да направиш хубава песен винаги е необходимо вдъхновение. Без вдъхновение не става. Това залитане само по технологиите води до добре звучаща, но скучна музика. Разликата от тогава и сега е, че тогава паралелно с музикалните идеи, които ни идваха, ние се учехме как се композира, как се правят аранжименти, които да са адекватни на световните тенденции, защото за нас винаги пример са били най-добрите в света. Всичко това ставаше по пътя на опита, грешките, много слушане, анализиране. Сега с течение на времето, защото ние продължихме да се занимаваме с музика, сме натрупали много голям практически опит, който ни позволява бързо да преценяваме кое не става и да се отказваме навреме от него.

Преди 30 г. Клас беше един от символите на Ню уейвът. Сега Ню уейвът го няма, а и да го има не е ню.

Бойко: За мен албумът е смесица между модерен new wave и alternative, даже и electro pop. Това е повече въпрос на журналистически интерпретации. Ние сме си същите хора, мислим същото. Ако един риф на китара ни е харесвал преди 30 години, и сега ни харесва.

Момчиле, знам че имаш десетки, ако не и стотици песни, които са почти готови. Какво се случи, че склони да изкараш някои от тях на бял свят?

Момчил: Това, че хората, с които работя, харесаха част от тях. Аз гледам да реализирам всяка идея, до която достига съзнанието ми и трупам, запас от много песни, които се надявам някой ден да потрябват.

Винаги ми е било интересно как една група пише песните си, как се раждат идеите?

Бойко: Има 2 начина, по които се появяват песни. Единият е когато някой от групата има идея за песен. Понякога е много завършена, понякога само донякъде. Идва, представя я на останалите и заедно довършваме песента. Другият случай е когато започваме от нулата. Сядаме, някой подхвърля някаква тема, започваме да я развиваме, тя придобива някаква физиономия, после я променяме.

Тези 5 песни в албума как се родиха?

Бойко: И по двата начина. Аз имах 2 идеи, които останаха. Момчил имаше една почти 100% завършена песен - "Замък от прах". "Шум" и "Три секунди от нощта" бях ги оформил една година преди това. А двете най-нови - "Кадифе и порцелан" и "Стъкло от очила" направихме заедно.

Коя от тези песни ще стане хит?

Бойко (смее се): Е, това никой не може да каже!

Момчил: За нас всички са хитове, ние така ги мислим. Групата е особена и специфична в изразните си средства, но се стремим към комерсиален успех, както всеки изпълнител искаме да направим хитове, които да са харесвани.

Клас никога не е била най-популярната група в България, но е легендарна сред определен кръг от хора. Планирате ли някога да пуснете старите хитове в нова версия?

Момчил: Мислим отново да ги преиздадем на дискове, но преработки да правим... Може би бихме могли да пуснем концертни версии, но песните според нас са добре направени и не изискват нови версии.

А кога ще е следващият концерт?

Бойко: Не можем да определим някаква дата. Нещата вървят към концерт, нормално е, когато имаме нови песни да ги представим пред публиката, а феновете питат за концерти. Но в България е много трудно да се осъществи качествен концерт, а нашият стремеж винаги е бил концертите ни да са на много високо ниво.

Сега, 30 години след първите песни, мислите ли как ще се приемат песните от публиката или ги правите затворени в себе си?

Бойко: Не сме толкова затворени. За нас е приятно, когато хората харесват песните, които правим. Но не можеш да правиш песни и те да станат хубави, мислейки как хората ще ги харесат. Никога не можеш да отгатнеш кое ще се хареса, кое ще стане хит, какъв е вкусът на хората. Докато направиш една песен и я завършиш, може би вкусът се е променил и ти си закъснял. А може и да си изпреварил времето. 

Има ли песни на "Клас", които са останали незабелязани?

Момчил: Има песни, които на мен много ми харесват - не че са недооценени, а не сме имали възможност да ги лансираме добре, да ги популяризираме. На мен любимата ми песен на "Клас" е "Последен танц" - едно много красиво и въздействащо парче, винаги се вълнувам, когато го свиря, много ми харесва текстът. Ето една песен, която не е стигнала до публиката, така както би ми се искало на мен. Дано някога да успее.

Бойко: На мен една от песните, която страшно много ми харесва е "Кино", която е на Иван Градинаров и Момчил - те я направиха, аз направих текста след това. Тя е една от песните, които почти не се забелязват, а е много, много добро парче. Има и други, които са ми любими - "Госпожа Емилия" си ми е любима песен. Тя мина през няколко варианти, преди да стигне до този, който сега е познат.  Всъщност, ако е имало песни, които не ми харесват, аз съм държал да не ги включваме. Ние имаме немалко песни, които са останали извън албумите. Сега откривам, че не са чак толкова лоши. Може би не е изключено да популяризираме някои такива стари неща под някаква форма.

Хората си избират 2-3 песни от един албум и харесват тях. Това е процес, който ние не направляваме и не можем да направляваме. Имало е случаи, аз поне си спомням за 2 песни, които според нас са били много добри, а медиите дори се уплашиха да ги въртят. Едната се казва "Някои думи", другата е "Гето "Щастлив живот" - може би им се видя прекалено мрачна.

Как разбирате кога идва вдъхновението за една песен?

Момчил: То те окрилява, дава ти точно това,от което имаш нужда да стигнеш до интересната идея. Има дни, в които нищо не става.

Бойко: Започват да ти идват музикалните идеи, без да се напрягаш. Започваш да я виждаш идеята в развитие, усещаш какво е интересното в нея. И аз много пъти съм сядал с китарата, сега вече знам и много прийоми, които подпомагат композирането, но като няма вдъхновение е едно сухо, няма душа в тая работа. Докато друг път един тон ти поражда асоцииации, тогава буквално за часове правим една песен, друг път цял ден се блъскаме и резултатът е отвратителен.

За толкова години промениха ли ви се вкусовете. Изобщо какво е влиянието на другите групи върху вас?

Бойко: Няма начин човек да не се влияе. Това важи и за начинаещи музиканти, това важи и за големите имена. Всички се влияят. Отвсякъде сме заобиколени с музикални и звукови идеи, които насочват съзнанието ти в някаква посока. Аз си харесвам групите, заради които навремето започнах да се занимавам с музика. Това не значи, че всеки ден ги слушам, но тези групи за мен винаги са били моделът какво значи една съвършена, гениална музикална идея. 

А имало ли е момент, в който си казвал: "Ето, аз го направих по-добре от тях"?

Бойко: Аз съм реалист. Чак да смятам, че мога да направя по-добре... Смятам, че някои наши неща са не по-лоши, особено последният албум. Той е на нивото на световните групи в този стил в този момент.

Ако трябва с една дума да определите новият албум, коя ще е тя?

Момчил: Вдъхновение. Всичко в него е вдъхновение.

Бойко: За мен думата е "ново".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

66794

3

El Commandante

13.05 2017 в 18:18

"Няма да крия - изключително голям фен съм на група "Клас""

+1

:):)

52633

2

Red or Dead

13.05 2017 в 13:28

““““.....Йончев, земи пусни една музикална рубрика бе. Стига само с тая политика. Ще се дразним взаимно на музикални, вместо на политически теми.....“““

Професоре, баш ми е драго да видя тези редове от НЯКОЙ друг, на мен ми писна да го пиша над милион пъти, дори и на мен ми стана неудобно да го повтарям, НО вече ми ясно, че ТУК това няма да се случи.......което е много жалко......
Апропо, може пък да се осъществи в.....ДРУГ сайт...неведоми са пътищата Господни....