Българският Франкенщайн и неговите тенекиени войници

Историята на един от малкото родни представители на световно ниво на "боклукчийското" стиймпънк изкуство

Калоян Константинов Последна промяна на 18 юли 2016 в 18:30 8869 0

1/1

Чудомир Драгнев е меценат, творец, основател на студио „Looneytools” и стиймпънк скулптор на световно ниво - един от малкото родни представители на този тип нишово "боклукчийско" изкуство.

С уменията си той и неговият екип вдъхват живот на захвърлени или мъртви (буквално и преносно) материали, непотребни на никого, превръщайки ги в гаечни балерини, разтопени демони, ръждясали воини, танцуващи сплави и всевъзможни отрочета на въображението. 

Подобно на д-р Франкенщайн Драгнев разкъсва мъртвата метална плът и с помощта на оксижен и чук вместо скалпел и конци сътворява от естествените материали неестествени форми, които придобиват нов смисъл и значение. 

Работилницата му се намира под покрива на „Culture Lab”, част от „Зона Култура“, на ул. "Владайска река" (виж карта), до Сточна гара.

OFFNews се срещна с него, за да поговорим за любопитната му работа, има ли живот след смъртта за материята, модерното изкуство в България, стиймпънка и голия метал като опозиция на префърцунената мода. 

Как решихте да се занимавате със стиймпънк и какво точно правите?

Стиймпънкът започва да придобива все повече популярност у нас, но в последно време не се занимаваме само с него, ами повече работим с металопластика, ако трябва да сме точни. Напоследък специалността ни е кой каквото поиска. Тоест гледаме да направим невъзможното.

Учил съм маркетинг и мениджмънт и биология и химия. Не съм завършил "Метал", самоук съм, открих случайно призванието си и мисля, че това е единственото, което ми носи усмивка и ме кара да се чувствам добре. В една от работите, които работих, попаднах случайно на телоподаваща заваръчна машина тип „Харко“, научих се да боравя с нея и лека по лека, свързвайки вече готови елементи – гайки, шайби, каквото имах под ръка отпадъчно, почнах да създавам неща, които не съм вярвал, че могат да излязат от ръцете ми.

Колко време Ви отне, за да направите нещо от високото ниво, което виждаме сега?

Смятам, че добрите неща, като качество на самите пластики, започнаха да излизат около година, след като започнах да се занимавам, защото го правих главно в свободното си време, в обедни почивки, след работа и нямах достатъчно време да обърна внимание на новооткрития си талант.

Но не правим само скулптури от метал, ами всякакви неща от дърво, глина, кости и метал - лампи, колела, маси, часовници, статуи, фигури. Последно направихме трона от „Игра на тронове“ от дърво.

Ползвате ли специални материали, или събирате всякакви метални боклуци за фигурите си?

Напоследък гледам да работя с по-чист метал и в последните години работя с фирми, които подписват договори да се ползват техни части, като например „Луфтханза“, или компании за лазерно рязане. Отпадъкът, който ползваме, е дефицитен, няма как нормалният автор да си набави същите части.

Но всеки започва с боклучета.

Да, те все още са ни любимата част от нещата, но има и готови елементи, които са познати на всеки – крушка от автомобил, пружина от хард диск, винтчета, въпросът е прикрепянето, за да придобие визия накрая.

Освен Вас в "Looneytools" има още няколко души, а виждам и че сте обявили създаването на школа

В момента си набавяме самата машинна база, която вече е доста добра, в момента могат да работят 4 души, без да си пречат, разширихме работилницата, но искаме още. Ще организираме курсове за всеки, може да дойдете след работа да опитате дали ви харесва. Стремим се да се разберем с някои частни училища оттук да минават преподаванията по глина и метал, оттук да се взимат сертификатите в бъдеще и т.н. 

Като състав в работилницата сме двама души твърдо, аз съм си винаги основният, но имам още двама, които помагат, които за щастие са страшни социопати, повече бачкат, по-малко говорят. Единият от тях прави първи стъпки в изграждането на съществуващи обекти, надявам се да продължи неговият хъс в бъдеще. Но имаме още артисти, с които работим заедно - един пич с полимерна глина, който работи, съм поканил, хората от „Щрак“, които правят невероятни лампи.

Имали сме участия по международни фестивали - в Будапеща, Рим, организирахме голям софийски фестивал. Тепърва смятаме и да организираме нещо с галериите в сградата. 

Има ли други хора в България, които да се занимават със стиймпънк и подобни неща?

Не смятам, че съм единственият, по-скоро съм единственият, който бавно и трудно се откъсва и избягва от комерса. Има доста хора, които се занимават със стиймпънк, но те са по по бижутерската част, по-дребнички гривнички, висулки, часовници. Докато аз гледам най-доближаващото се до комерса да са ми едни повтарящи се човечета, които всички много харесват, или мотори, по-дребни и леснопродаваеми като цена. Опитваме и лампи, които трудно могат да паснат в нечия обстановка, защото си ги правиш като за себе си. Доста са специфични.

Върви ли подобно изкуство у нас?

Въпросът е доколко ти стиска, повечето пъти въпросите, които ти задават и поръчките, които взимаш, са за не малки суми, в същото време нямаш представи дали можеш да го направиш това. Хората те питат, можеш ли, ти казваш – да. В следващия момент това, което се иска от теб, никой не го е правил досега, не можеш да попиташ как става, да почерпиш опит. Тръгваш, почваш отнякъде. За щастие засега всички са доволни и всичко е в срок.

Под каква форма са поръчките, хората, предполагам, че не знаят как ще изглежда крайният вариант?

Засега аз си избирам тези, с които да работя. Ако не ми допадне клиентът, не работя с него. Повечето хора знаят при кого идват, имат ми пълно доверие и имам свобода. За последното, което направих, ми казаха: "Направи маса от самолетно крило за еди коя си фирма". Добре, правим я, самото крило не е евтино, така масата става луксозен и добре изглеждащ продукт. В крайна сметка всички са доволни.

А като цяло в достъпен ценови диапазон ли приемате поръчки и продавате?

Има неща, които с години не се продават, по 2 години седят и са ми като портфолио. Всички знаят гущера например. Той вече не се и продава, толкова свикнах с него, че предпочитам да си го задържа. За ценови диапазон не мога да кажа, но главно нещата започват от 50 лв. нагоре. Като по-сериозните работи са специфични, като лампите или демоните, човек трябва да е ценител, за да изхарчи един джоб пари за сатанинско изчадие, което съм правил месец и половина. Повечето ни поръчки, особено големите, обаче идват от чужбина.

Какви са любимите Ви неща за изработване?

Демоните, но напоследък нямам време да ги правя много, почти всички са при мене. Те са толкова гадни и зловещи, че повечето хора не биха си ги сложили у дома, по-скоро са интериор за тату студио отколкото за дом.

Видях, че ползвате и животински кости понякога.

Използваме кости, да, поканих една авторка – Катерина Бояджиева от „Мърша арт“, ако Ви говори нещо. Тя е самоук таксидермист, не се притеснява да събира мъртви животни от улицата и да изважда костите наяве, които доста красиво обрисува след това или ги превръща в бижута. Запознах се с нея, като ми умря хамелеонът, обадих ѝ се, защото знаех, че костите му са интересни, като после викам: „Не искаш ли нещо съвместно да направим, гледам, че са ти интересни продуктите, но им липсва нещо, стойки и т.н.“ И я поканих под моя покрив да си партнираме. Тя се нави.

В същото време е татуист, тази година спечели първо място на тату феста. Но почти няма време за това хоби, същевременно толкова много обича да татуира, че не е готова да се откаже от него за сметка на костите. Надявам се да успее измисли най-добрата комбинация.

Има нещо сантиментално и странно в това да извадиш костите на домашния си любимец, след като умре.

Не е рядка практика стопаните да потърсят таксидермист, за да си запазят домашните любимци. Не е често срещано, но не е рядкост.

Къде може да Ви намери човек и да си купи нещо Ваше?

Вече не работим с галериите, защото са с много големи надценки – 35, 45, 52%, което прави нещата непродаваеми. На мен психическият минимум на гущера ми е 1300 лв., те като му сложат 50% надценка и става непродаваем, по-добре да си купиш кола. Затова каня други автори, като моят процент да им намирам клиентела през страницата и т.н. е 10. Това е оптималното, за да се занимаваш, да ходиш до клиента, да носиш. 

Мислели ли сте в такъв случай да отворите собствена галерия?

Мислил съм го, но съм още много голям дивак, по-натам, като се успокоя и си седна на задника, може да се занимая с такъв тип пространство. Но за момента не.

Значи какви са вариантите да Ви види на живо?

Всичко съм свел дотук (разперва ръце, за да покаже пространството около себе си). Много ме кефи това, което ми беше отнето от галериите – да си общувам лично с автора или поръчителя, да го видя човека. Може да ми стане симпатичен, да му смъкна 100 лв. от цената, щото е готин и се е свързал с нас. Предпочитам лично да се виждам с хората, така и така съм тук от сутрин до вечер, всеки може да дойде и да види не само моите неща, но и на останалите артисти, тук си е като шоурум.

Сайтът иначе съм го спрял от около месец, искам изцяло нова визия да му направя, но сме активни и във Фейсбук.

Онзи ден качих в страницата едно сърце и др. някакви дребосъци. Още същия ден се продадоха и ги разпратихме по Варна, Пловдив. Повечето пъти им пращаме поръчката да я разопаковат и видят, и разчитаме, ако са адекватни хората, че ще си платят.

Какви пари са поръчките – за скъпите маси и т.н. разбрах, а по-евтино, 50-100 лв.?

За всякакви пари. Хората хем искат да не плащат много, хем да зарадват някой приятел с нещо уникално. Даже сега ми звънна един приятел и вика: „Видях един самолет, дето беше правил, можеш ли да ми го направиш?“ 600 лв. съм взел за този самолет и като за приятел му казвам половината цена, едва ли не на материал, и на него му е много изгодно, но пак каза, че му е много. Накрая го попитах колко има и той каза, че може да извади 150 лв. и се съгласих.

Но няма значение дали са приятели, може и на други хора. Има едно момче, с което се запознахме на моя изложба, вика: „Много ми е приятно, аз вече имам 6-7 твои работи“. „Да бе, ти си ми колекционер, какво е твое“, питам го и той започна да ми изброява. Викнах го да дойде някой път, ако реши, и сега си бачка на горния етаж, прави скулптури, има си своя страница. Вече имам трима ученици.

Откъде черпите вдъхновение?

Имам си любими автори, от чужбина това са главно руснаците, те са единствените, които ме впечатляват на високо равнище, като продукция са много добри. В цял свят следя стиймпънка, но те вече изгубиха нишката какво е това – навсякъде боядисват едни пластмасови пистолети, правят глупави костюми, страшни палячовци. Докато руснаците имат страхотна класа, можеш само да им завидиш.

Стиймпънкът трябва да има грес, гол метал, малко мръсотия. Другото е мода.

Да, има нещо такова. Има един автор, Любомир Попов, той се занимава от 38 г. с това, как не са го заключили по комунизма в психиатрията нямам представа. Той се занимава с такива кутии (бел.авт. - може да видите кутията в галерията). Той прави и едни стъклени риби, реже ги, пълни ги с платки вътре и т.н.

Имате ли визията в главата, когато видите дадено парче метал или част, какво ще е то?

Да, има я. В този случай (бел. авт. - металното човече до кутийката в снимковата галерия) са ми ясни само главата, даже и тя не е 100%, ясни са краката и ръцете, всичко останало се измисля на мига. В момента се опитвам да правя толкова чисти заварките, че да може да са подвижни.

Може ли да му свети главата?

Може, разбира се, но неудобството от кабела не може да бъде избегнато. При по-големите фигури е възможно да се скрие по някакъв начин, но тук не.

Споменахте, че основните поръчки идват от чужбина, на какво се дължи това - липса на пари у българина или на интерес?

От една една страна са парите, от друга, че не ни знаят реално много хора, има доста, които се интересуват, но не знаят къде да ни намерят, както се е случило на теб в галерията, където си видял наши работи - попитал си кои са момчетата, които правят скулптурите, и те са ти отвърнали, че не знаят.

Струва ми се освен това, че спонсорираното и разпространяваното от държавата и институциите изкуство е в рязък контраст със съвременните тенденции и новаторските неща. Сякаш има два типа култури - независима и институционализирана.

Може да се каже. Не знам скоро дали си ходил на изложби, но ще ти направи впечатление, че по „Шипка“ и по академиите е една и съща картинката – едни чичовци пият вина, въртят си едни пари и картини и всички са много щастливи. В същото време за реално случващото се, за нуждите на младите автори, за това, че се затриват всички възможни катедри в България не се прави нищо...

Малко е разочароващо, уж взимат едни пари, а в момента „Метал“ следват три жени бижутерки, догодина още три, и спазват едни остарели норми – кръгчето да е кръгче, да нямаш остри ръбове да не се порежеш и т.н., продукцията просто не е качествена. Изобщо не можем да се конкурираме с никого.