15% от годишния БВП на България идва от металургията, а продукцията на сектора съставлява 12-14% от стоковия износ. Металургичната индустрия на България инициира план за действие и пътна карта за прехода на България към дигитална и екологична икономика с подкрепата на европейските и националните институции. 

В старата сграда на Народното събрание се проведе Кръгла маса на тема: "Европейски регламенти за нулеви емисии. Да превърнем предизвикателствата пред България в успешен път за развитие". Срещата бе организирана от евродепутата от Европейската народна партия Радан Кънев. Той съобщи, че скоро ще организира и подобна кръгла маса на тема енергетика. 

В дискусията участваха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, министърът на икономиката Богдан Богданов и зам.-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов, както и представители на основните индустриални камари и металургичната индустрия.

Радан Кънев откри срещата като каза, че от 4 години я чака. Тъй като срещата съвпада с дебатите за промените в Конституцията в стария Партиен дом, поканените депутати не присъстваха.

Председателят на УС на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Никола Рангелов каза, че е нужно да се направи преход, който да не натоварва индустрията, а да ѝ помага. Той посочи, че в металургичния сектор се произвежда 15% от годишния БВП на България и има дял от 12-14% от стоковия износ. 

"14% от медта в Европа идва от нас. Около 8% от оловото и 4% европейския цинк са от България", съобщи Рангелов. 

Министърът на икономиката Богдан Богданов каза, че е важно основите на зеления преход да се поставят както трябва, за да живеем в по-чист свят. Той подчерта, че амбициите трябва да са съобразени с възможностите на държавата. Според него трябва да се поставят реалистични цели на местно ниво и да има комуникация с множеството заинтересовани страни. 

"Заедно със зеления преход трябва да си поставим за цел да запазим бизнеса и конкурентноспособността ни в Европа", каза Богданов. 

Министърът на икономиката посочи, че тази година България е била включена в Европейския алианс за батерии. По думите му това е важно, защото така може да се възползва от инвестиционните възможности за такъв тип технологии. 

Изпълнителният директор на "Холдинг КЦМ АД" Иван Добрев заяви, че металургичната индустрия има своето място в Зелената сделка и че това е предизвикателство, което изисква отговорно бизнес поведение. 

Той каза, че поне 40% от необходимите технологии за постигане на Зелената сделка трябва да се случат в Европа като се създадат търговски алианси. По думите му така ще се увеличи конкурентоспособността на европейската индустрия и ще се създадат работни места. 

"Брилянтното предимство на България е, че в страната има 4 металургични предприятия, които произвеждат критични материали - основни двигатели на кръговата икономика в България и ЕС. Става дума за производството на металите олово, мед, цинк и алуминий", подчерта Добрев. 

103 хиляди тона е общото производство на олово в България. 80% от тях се изнасят в Европа, уточни директорът на металургичната компания. 

Идея за евентуален нов орган за Зелената сделка

Председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев каза, че е редно да се създаде национален орган, който да картографира къде в страната има суровини, да провери възможностите за преработка, както и каква работна сила ще е нужна.

"Някои казват, че Зелената сделка е като зеления хайвер - не мога да кажа, че не е така изцяло. Трябва да се направи план до 2050 г., а не да се чака до следващото правителство", призова Митрев. 

По думите му България трябва да се превърне в държава на насърченията, а не на санкциите - чрез намаляване на бюрокрацията и въвеждане на данъчни облекчения. 

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментира, че "царят е в Брюксел".  Той посочи, че ако България въведе мерките на Зелената сделка, тя няма да може да спре емисиите от съседните страни. Велев каза, че на въпроса как ще се сложат "прегради на атмосферата по границите" не може да се отговори. 

Китай води на глобалния пазар и превзема чужди икономики. Африка ще произвежда зеления водород

Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов каза, че в глобален мащаб конкуренция нараства все повече в света и държавата която води във всяко отношение е Китай - не само в индустрията, но и при "превземането" на икономиките на други по-малко развити държави, например в Африка.  

Според министъра ще започне да се появява все по-голяма конкуренция за производството на водородно неутрални метали. Той прогнозира, че "зеленият водород" ще се произвежда най-вече в Африка (по-конкретно в Намибия), за която ще е по-лесно да го изнася.