След почти шестчасово заседание парламентарната комисия по бюджет и финанси прие проектобюджета за 2022 г. с 12 гласа "за" и 7 "против" - на ГЕРБ и ДПС.

След ударно разглеждане на проектозакона повечето от останалите парламентарни комисии също дадоха зелена светлина на държавния бюджет. Очаква се следващата седмица това да направят на заседания и комисията по транспорт и съобщения, по икономическа политика и иновации, по образованието и науката и по регионална политика.

В понеделник МС одобри предложението за Бюджет 2022, а ден по-късно проектозаконът беше внесен в Народното събрание. Очаква се следващата седмица депутатите да гласуват бюджета в зала на първо четене, а след това текстовете да се върнат в комисии за редакции и второ четене. По-рано председателят на НС Никола Минчев прогнозира, че парламентът ще приеме Бюджет 2022 до 31 март. Това беше и обещанието на финансовия министър Асен Василев, който освен това прогнозира и актуализация през лятото.

В проектозакона са планирани дефицит от 4,1 на сто от БВП, приходите да бъдат в размер на 57 253,5 милиона лева, а разходите - 63 153,8 милиона лева. В понеделник премиерът Кирил Петков определи бюджета като "бюджет на растежа" и допълни, че инвестициите от държавния сектор ще бъдат 5,8% от БВП. Дефицитът без COVID мерките ще бъде 2,5%, а с тях - 4,1%. Заложено е още увеличение на процента на инвестициите на 5,8% от БВП - 8,2 млрд. лв. ще бъдат средствата за капиталови инвестиции. Прогнозираната инфлация е в размер на 3,1% от БВП. Оптимистичните прогнози са за спад на безработицата с 5%.

"Има значителни инвестиции в социалните системи, за да се вдигне жизненият стандарт на хората, които разчитат на тези системи. Капиталовите инвестиции ще са 5,8 процента от БВП и на тези инвестиции се дължи целият дефицит в бюджета", заяви финансовият министър Асен Василев, цитиран от БТА.

Част от важните промени в социалната сфера са обещаните от правителството безплатни детски градини и ясли от април, насочването на 70 млн. лв. за строеж на нови детски градини, както и заложените средства за увеличение на учителските заплати - предвижда се те да бъдат 125% от средното за страната месечно възнаграждение.

Освен това бюджета са заложени над 300 милиона лева разходи по преструктуриране на администрацията, както и за нейната електронизация. 

Днес бюджетната комисия прие на първо четене и бюджета за държавното обществено осигуряване (ДОО), както и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

В законопроекта за ДОО се прeдвижда максималният осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи от 3000 лв. на 3400 лв. Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители - от 420 лв. на 710 лв.

Александър Иванов заяви, че ПГ на ГЕРБ-СДС е против увеличението на данъците и затова няма да подкрепи проектозаконите.

"Ако данъците се ползват за това да купуваме - в последния случай - улични лампи на петорна цена, ами не, хората не искат да плащат. Защото това означава данък "корупция". Аз го давам на Пешо, който го е откраднал. Ако данъците отиват за смислени политики, тогава хората нямат проблем да плащат данъци", отговори Василев.

В бюджета е заложено още увеличение на минималната работна заплата - от 650 на 720 лв., увеличение на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - от 650 на 710 лв., както и увеличение на обезщетението за безработица, като максималният дневен размер се повишава от 74,29 лв. на 85,71 лв.

Промени има и при пенсиите - тези, отпуснати до края на 2021 г., се увеличават с 6,1%. От 1 юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 392,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 г. е 1500 лв. През 2022 г. за изплащане на пенсии са предвидени 14,119 млрд. лв. - с 1,072 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през 2021 г.

Тази част от проектозакона беше атакувана от бившия финансов министър в кабинета "Борисов 3" Кирил Ананиев. Той определи бюджета като "проинфлационен" и ще доведе до обедняване на българските граждани.

"Това да кажем, че вдигайки малко пенсиите или инвестирайки в социалните системи, ще доведе до инфлация и хората щели да обеднеят, извинете, но това е цинизъм", отговори му Василев.

Спорове възникнаха при бюджета за НЗОК след изказването на финансовия министър, че заплатите в сферата ще се вдигат, но след като се прегледат процесите и се направи анализ кои от тях могат да се оптимизират и електронизират. 

Асен Василев съобщи още, че се планира поетапно отпадане на клиничните пътеки като начин за остойностяване на услугите в здравната система.

Кирил Ананиев, който освен финансов министър беше и здравен, подкрепи вицепремиера и призна, че клиничните пътеки не са актуален начин за финансиране.