Розите и ромите

Светослав Метанов 05 юни 2017 в 08:51 16035 5

Те нямат нищо общо с образа на розоберачката, която сте виждали например на картинката на кутията с обикновен локум.

Не са непременно млади, красиви и усмихнати. Не са облечени в народни носии. Не носят цветни венчета, вплетени в косите. Не слагат грациозно розите в плетени кошници, а ги тъпчат в големи и тежки найлонови чували.

От първия до последния берач на розовото поле са роми - мъже, жени, и съвсем малки.

Розата?

Розата не прилича на пищните цветя, които могат да се видят в магазина, а по-скоро е като  шипков храст. Съвсем дребен, който, за да бъде обран, трябва да клечиш или лазиш. Почти като беритбата на памука - тежко, бавно и твърде неромантично. Самият цвят на Rosa damascena е много далеч от онзи зрелищен оранжериен холандски разкош, който си стои като препариран поне седмица. Тия дребни бледо розови цветчета, щом ги откъснеш, бързо вехнат и им се ронят листенцата, но пък ухаят толкова силно, че те замайват и не усещаш другите миризми. 

MythBuster?

Не, никак даже. Дори и клишето на градската представа да няма много общо с действителността, то на полето с български рози "магията", която се е превърнала в национална символика, се усеща изключително натрапчиво. Тя сякаш полепва по кожата и завладява всички сетива с аромата на цветовете в лятната жега.

И розите, и ромите са край Панагюрище. И ако се питате откога пък в панагюрци са тръгнали да се занимават с розобер, то отговорът е лесен - от около 15 години. Тогава край някогашната столица на Априлското въстание се появяват първите розови масиви, които съживяват една забравена през последните 100 години традиция в региона.

Идеята за розите е на семейството на Веселина и Николай Ралчеви.

"Започнахме като абсолютни аматьори", обяснява Николай, който днес стопанисва стотици декари с рози, лавандула, малини и други еко производства, има една розоварна, но вече крои и планове за втора.

Фирмата му осигурява постоянна заетост на 35-40 души, а по време на розобера, който продължава един месец от средата на май до средата на юни, са двойно повече. 

Определението "аматьори" обаче в случая не е проява на някаква излишна скромност. Нито Веселина, нито Николай са се занимавали със земеделие когато се хващат на хорото. Започват с агробизнеса когато той работи като пожарникар, завършил е МВР школата в Симеоново. Висшето образование на Веселина пък е от Музикалната академия и тя работи като репетитор в Консерваторията.

Това, което на практика преобръща живота им е реституцията. Връщат им земи и компенсаторни бонове от фабрика на дядото на Веселина. А те вместо да си купят нова кола и апартамент с тях, решават "напълно аматьорски" да ги вложат в производство.

Предложението да отглеждат рози било на Николай.

"Исках да започнем да произвеждаме уникален продукт, който няма нужда от реклама", обяснява той.

А  единственият такъв български продукт, за който се сетил, било розовото масло.

В това производство единствената ни сериозна конкуренция е от Турция, където също се отглежда Rosa damascena. През последните години опити в уханния бизнес се правят и в Афганистан (като алтернатива на полетата с опиум) и в Етиопия. За търговците на розово масло от големите световни парфюмерийни компании обаче именно българският продукт е най-предпочитаният.

Ясно е, че всяко начало е трудно, но ако съвсем не си в час, проблемите могат наистина да добият страховити размери. Оказва се изключително трудно да се намерят хора, които да са готови да се грижат и да се грижат добре за така традиционните български рози.  

"Нямахме опит и допуснахме много грешки. Поправяхме ги и продължавахме", обяснява Веселина Ралчева.

Тя признава, че един от най-големите проблеми, с които се е сблъсквала е неописуемия страх у ромите, че ще им бъдат спрени социалните помощи, ако работят.

"Системата просто не ги насърчава да излязат легално на пазара на труда", казва Ралчева и обяснява, че всъщност еднодневните трудови договори, които би трябвало да помогнат на розопроизводителите да намерят работници, не са напълно работещо решение.

"Те трябва да се попълват в три екземпляра преди началото на работния ден, който по време на розобера започва в 5 часа сутринта. А говорим за хора, които не могат да пишат, става дума за една огромна бумащина, която затруднява работата", обяснява Ралчева.

В течение на годините, на принципа "проба-грешка" обаче нещата са си дошли на мястото. Ромите, които сега работят за малката панагюрска фирма за етерични масла Ина ЕООД, се трудят там от години.  Те са заети по 9 месеца на година в от март до декември. Човекът, който организира цялото производство, също е представител на ром. Отделно благодарение на Веселина и Николай Ралчеви 5-6 семейства от малцинството започнали да отглеждат собствени розови ниви. На някои те помогнали с посадъчен материал, съвети и торове. На други осигурили дори и земята.

Успехът на панагюрската фирма до голяма степен се дължи и на затварянето на цикъла. Почти веднага след започването на розопроизводството те инвестират и в изграждането на розоварна. В началото купуват оборудване втора ръка със съвсем малък капацитет, но впоследствие с увеличаването на собственото производство и все повечето хора, отглеждащи рози в панагюрско съоръженията отесняват. Затова семейната дестилерия кандидатства и получава на два пъти средства по Програмата за развитие на селските райони. Сумите не са големи, но ефектът от инвестицията е наистина впечатляващ - устойчив бизнес, сигурен пазар, осигуряване на заетост и още и още. Това е и една от причините проектът на Веселина и Николай Ралчеви да бъде част от информационната кампания #investEU, която се опитва да покаже видимия ефект от инвестициите на ЕС у нас.

Благодарение на европейските инвестиции в розоварната на Ина ЕООД е разкрита втора линия, на която се произвежда само биологично розово масло, което представлява съвсем отделен пазар и то на 10%-20% по-висока изкупна цена. Това позволява експорта на фирмата да се увеличи 13 пъти в периода между 2012 и 2014 г.

Именно заради собствената розоварна, семейството на Веселина и Николай не е притиснато до стената, въпреки ниските изкупни цени на розовия цвят през тази година.

Това лято цената за килограм е едва 3-3,50 лева, докато през миналата бе 5-6 лева. А от и без друго ниската цена 1 лев/кг е възнаграждението на берачите, което тотално обезсмисля усилията на розопроизводителите. И друг парадокс - тази година качеството на цвета е значително по-добро от миналогодишното, което води до по-добър рандеман. Това е от огромно значение тъй като 1 кг. розово масло се получава от преработката на 3 - 3,5 тона розов цвят. Собственото производство на "течното злато" на практика обира луфтовете покрай ниската изкупна цена на розовия цвят, а стойността на маслото е от от порядъка на 10 000 - 12 000 евро за килограм. 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    12017

    5

    high

    27.06 2017 в 20:01

    Не знам да има прокопсал земеделец, след като е наел цигани. Тези поръчкови статии какво целят? Или има спуснати грантове и дай сега поредна доза пропаганда? Я, дайте сега реалността...

    8006

    4

    Generali bul.Hristo Botev

    05.06 2017 в 21:31

    Баща ми казваше, "Ром се пие, циганин се бие". Виждам колко е бил прав Сега са 2 000 000 цигани. Правителството крие тези данни,за съжаление.

    16008

    3

    Nik68

    05.06 2017 в 12:06

    Сега е хубаво да отдадем заслуженото на факта, че нещо хубаво се случва. Нови насъждения, нови работни места.

    15256

    2

    mendi

    05.06 2017 в 11:39

    Сега какво? Трябва да се възхищаваме на героизма на ромите че ходят да берат рози ли? С какво се прехранват когато няма рози - с "джелезу" дето расте по дворовете или с пенсии които с малко бои се добиват от старци.

    10538

    1

    Black Hex

    05.06 2017 в 09:33

    Култовата "чифте и трендафил" може би е трябвало да се казва "мангал и трендафил"?
     
    X

    За политиката