Министерството на финансите е приело актуализирана версия на Комуникационната стратегия за присъединяването на България към еврозоната. Първата фаза на кампанията трябва да започне около 15-12 месеца преди вероятната дата за въвеждане на еврото в България.

Целевата дата за присъединяване към еврозоната е началото на 2025 година. Документът е бил одобрен от Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната. В съвета участват управителят на БНБ, представители на множество министерства, председателят на ДАНС и директорът на дирекция "Европейски въпроси и политики". Председател на Координационния съвет е финансовият министър Асен Василев. 

Цел

Комуникационната стратегия цели да популяризира процеса на подготовка на България за присъединяване към еврозоната, както и осигуряване на
информация в първите месеци от фактическото ѝ членство. Идеята е тя "да противодейства на всяка дезинформация, която заблуждава за ефектите от членството в еврозоната и насажда необосновани притеснения у гражданите".

Участници

Според Координационния съвет е важно в процеса да участват всички компетентни публични институции, както и значителна част от частния сектор и гражданското общество, бизнес и синдикални организации, професионални общности. Като пример са дадени организации като БСК, АИКБ, БТПП, Сдружението за модерна търговия, Националния борд по туризъм, КНСБ и КТ „Подкрепа“. В процеса следва да се включат дори и неучастващи пряко в процеса на въвеждане на еврото - медии, кредитни институции, неправителствени организации, мобилни оператори, университети, училища и други.

Целта е информацията за ползите от еврото да достигнат до възможно най-широк кръг български граждани.

Теми

Координационният съвет е уточнил кои ще са основните теми, предвидени в Националния план за въвеждане на еврото в България, като отговорните институции по всяка от темите ще бъдат водещи в комуникирането им с целевите групи.

Послания

Основните послания, които ще се отправят към българите по времето на кампанията ще са, че присъединяването на България към еврозоната:

1. Ще помогне за повишаването на доходите на хората чрез:

- Повишаване на ефективността на пазара на труда, заетостта, високи нива на икономическа активност, трудова интеграция и доходи;
- Подобряване на коефициента на заетост чрез високи нива на трудова интеграция и икономическа активност;
- Оптимизиране и по-голяма прогнозируемост на разходите на домакинствата и фирмите, свързани със спестявания от нетни разходи за лихви от разходи за обмен на валута;
- Ефекти върху миграционните процеси – в страните, присъединили се към еврозоната през последните години, се наблюдава обръщане на негативната тенденция при външната миграция;
- По-ниските разходи по държавния дълг ще позволят увеличаване на публичните разходи в останалите области на държавна политика.

2. Ще има благоприятен ефект за българската икономика и бизнес като ще осигури:

- По-висок потенциален БВП и средногодишен темп на реален растеж;
- По-висока производителност и потенциал за ускорено развитие и сближаване към средните нива на производителност и доходи в по-напредналите източноевропейски страни, балтийските страни и страните от еврозоната;
- Подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомагне заетостта;
- Икономически тласък към устойчиви структурни промени в подкрепа на растежа, в резултат от по-близката интеграция на България към държавите от еврозоната;
- Увеличаване на експортната насоченост и отключване на статистически значими положителни преки и косвени ефекти върху експортно ориентираните сектори и върху нетния износ на стоки и услуги;
- Увеличаване на скоростта на конвергенция на производителността и доходите, съответно трайно изпреварващ номинален ръст на работната заплата спрямо инфлацията, намаляване на подоходното неравенство до нива, характерни за ЕС и еврозоната;
- Подобряване на фискалната база, възможност за преформатиране на националното стратегическо управление, дългосрочното бюджетиране и ефективност на публичните разходи и инвестиционни програми;
- Намаляване на разходите по обслужване на публичния дълг;
- Намаляване на трансакционните разходи.

3. Ще е ясен знак за европейската ни идентичност и логичен завършек на европейската ни интеграция, както и стратегическа национална цел на България като:

- България е поела ангажимент за присъединяване към еврозоната още с подписването на договора си за присъединяване към ЕС;
- Присъединяването на България към еврозоната е фактор за много по дълбоката ни европейска интеграция;
- С приемането на еврото България не се отказва от паричен суверенитет, а ще има повече правомощия в паричната политика, отколкото в настоящия режим на валутен борд.

За целта ще се провеждат всевъзможни разяснителни събития - телевизионни и радио участия, пресконференции, семинари (включително и за журналисти), реклами. Ще се създаде и обратна връзка към гражданите чрез имейл и чатбот във всички популярни мобилни приложения.

Целеви групи

Кампанията ще таргетира: домакинствата, всички работещи хора, учениците и студентите, пенсиоинерите, малкия и средния бизнес, представителите на публичния сектор, търговските банки и небанковия финансов сектор (застрахователните и осигурителните дружества), инвеститорите, работодателите, синдикатите, туристите и постоянно пребиваващите в България чужденци, журналистите, НПО-тата и уязвимите групи.

За да се привлече интересът на целевите групи, ще се използват следните методи:

1. Създаване на визуална идентичност на кампанията – графичен знак
(лого), мото (слоган) и бранд книга (бранд бук) на кампанията;

2. Проучвания на общественото мнение;

3. Интернет страница;

4. Популяризиране на дизайна на националната страна на евромонетите;

5. Обратна връзка за въпроси и отговори на гражданите – възможности за
онлайн комуникация (чат, чатбот и имейл);

6. Национални и регионални събития;

7. Медии и социални канали;

8. Роудшоу (обиколка на страната);

9. Пощенски пратки до домакинствата/BulkSMS;

10. Изложби;

11. Мониторинг за необосновано покачване на цените и кампания за защита
на правата на потребителите;

12. Информиране на гражданите с цел превенция от измами;

Кампанията е разделена на три етапа

Актуализираната версия на Комуникационната камапния предвижда тя да протече в три основни фази - подготвителна, същинска и фактическа, като втората фаза ще е най-интензивна.

Подготвителната първа фаза ще е насочена към предоставяне на информация за ползите и възможностите за България от присъединяването към еврозоната и за готовността на страната да покрие Маастрихтските критерии. Според Координационния съвет е много важно още на този етап да се отговори на важните за хората въпроси и да се пресекат възможностите за разпространяване на спекулации и неверни твърдения по темата за еврото.

Първата фаза следва да започне около 15-12 месеца преди индикативната дата за влизане в еврозоната.

Същинската втора фаза ще е насочена най-вече към практическата информация по приемането на единната европейска валута. Ще се разясни как ще се извършва превалутирането на кредити и депозити, административните стъпки, които трябва да предприемат на юридическите лица, промените в счетоводството, какви са защитните елементи на евро монетите и банкнотите, как ще се извършва двойното обозначение на цените в търговските обекти, къде и как да се подават сигнали при нередности.

Втората фаза следва да се проведе до 1 месец след фактическото въвеждане на еврото.

Фактическата трета фаза ще е ключова за утвърждаването на новата валута след официалното ѝ приемане, както и за повишаване на доверието на гражданите в институциите. Тя ще е насочена както към припомняне на ключова практическа информация, така и ще запознава гражданите с мерките, които държавата предприема за защита на правата на потребителите.

Последната фаза ще започне 1 месец след след фактическото въвеждане на еврото и ще завърши 6 месеца след въвеждането на еврото.

Финансирането на информационната кампания ще се осъществи със средства от държавния бюджет.

При настъпване на непредвидени обстоятелства комуникационните дейности могат да бъдат изменяни за достигане на поставените цели с оглед на променящата се среда и актуални събития. Комуникационните дейности ще се координират при необходимост с Европейската комисия и ЕЦБ, пище още в актуализираната Комуникационна стратегия за приемане на еврото.