Изгледите за забавяне на световния икономически растеж вече се отразяват върху България, предупреждава БНБ

Банките в България работят в среда, в която нагласите на предприятията и домакинствата се запазват сравнително оптимистични, но върху икономическите условия в страната започват да се отразяват изгледите за забавяне на световния икономически растеж и за по-слабо външно търсене, предупреждава Българската народна банка в анализа си за банките в България за третото тримесечие на 2019 г. (юли-септември), публикуван миналата седмица.

Рискът от забавяне на световната търговия идва от повишената геополитическа несигурност и противоречията по повод протекционистични политики. В тази среда продължава провежданата политика на монетарни стимули в еврозоната, което обуславя и запазването на ниските лихвени равнища в България - посочват от Банков надзор.

Ниските лихви влияят положжително върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си, но и създават риск от прекомерно увеличаване на задлъжнялостта - предупреждава централната банка. Ниските лихви и нарастването на доходите стимулира търсенето на кредити, а когато прибавим към това засилената конкуренция между банките и повишеното предлагане на заеми, резултатът е активизиране на кредитната дейност, особено при домакинствата.

По-големия обем кредити частично смекчават ефекта от понижаването на лихвите по кредитите и, съответно, на приходите от тях. Но лихвеният марж на банките се свива и те са изправени пред необходимостта да адаптират бизнес моделите си към средата на ниски лихви. Това, което виждаме да правят през последните месеци е че компенсират чрез увеличаване на такси и комисиони. По отношение на платежните услуги обаче промените в европейските регулации ще ограничат това, напомня БНБ.

Моментна картина

Как изглежда банковата ни система от юли до септември 2019 г.?

Активите ѝ се увеличават с 2.9 млрд. лева (2.7%) до 111.5 млрд. лв. Брутните кредити и аванси нарастват с 2.5 млрд. лв. (2.7%) до 93.0 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции се увеличават с 1.2 млрд. лв. (8.2%). Брутният кредитен портфейл нараства с 1.4 млрд. лв. (2.3%) до 64.6 млрд. лв. В структурата му увеличение има при кредитите за домакинства (с 672 млн. лв.) и за нефинансови предприятия (с 580 млн. лв.). Нарастват и кредитите за сектор „държавно управление“ с 26 млн. лв.

Тези в лева се увеличават до 58.0%, в евро намаляват до 36.5%, а в други валути са 5.5%.

Депозитите също се увеличават - с 2.7 млрд. лв. (3.0%) до 94.5 млрд. лв. При домакинствата увеличението е с 896 млн. лв., 1.6%. Левовите достигат 59.5% от депозитите, евровите намаляват до 32.5%, в други валути е 8.0%.

Необслужвани кредити

"Настоящият дял на необслужваните кредити в българската банкова система налага кредитните институции да предприемат по-активни действия за намаляване на техния обем, както и в максимална степен да използват съществуващите условия, за да подсигурят по-доброто им покритие с обезценки - пишат от БНБ. - Изгледите за запазване в средносрочен период на настоящите ниски лихвени нива по инструментите на паричната политика в еврозоната не бива да се разглеждат като фактор, който изключва вероятността от внезапно повишение на прилаганите от банките лихвени проценти. Влошаване на икономическите и пазарните условия може да доведе до рязко нарастване на лихвените равнища по кредитите както заради изостряне на чувствителността на банките към риска и съответно до увеличаване на рисковата надбавка в лихвените проценти по кредитите, така и по линия на евентуално повишение на цената на привлечените средства, пред което могат да бъдат изправени кредитните институции."

Увеличението на обема на необслужваните кредити е с 0.4 млрд. лв. и достига 6.9 млрд. лв. В края на септември делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 7.4% (при 7.2% в края на юни).

Печалба

За първите 9 месеца на 2019 г. печалбата на банковата система е 1.3 млрд. лв., с 51 млн. лв. (4.2%) повече от същия период на 2018 г.

Към 30 септември 2019 г. общият нетен оперативен доход възлиза на 3.2 млрд. лв., с 93 млн. лева (3.0%) над отчетения към септември 2018-а.

Причината за това обаче не е умелото управление на финансови инструменти, а по-скоро повишаването на такси и комисиони. "Принос за нарастването му имат нетният лихвен доход, нетният доход от такси и комисиони и оперативните и други нетни доходи. Намаляващ ефект оказа нетният доход от финансови инструменти", се казва в анализа на БНБ.

За 1 г. нетният лихвен доход се увеличава с 41 млн. лв. (2.0%) до 2.1 млрд. лв. и делът му в общия нетен оперативен доход е 65.8% към 30.09.2019 г. По-високият темп на нарастване на лихвоносните активи в сравнение с този на нетния лихвен доход допринася за намалението на нетния лихвен марж до 2.95% към края на третото триимесечие. Нетният доход от такси и комисиони нараства спрямо септември 2018 г. с 39 млн. лв. (4.9%) до 826 млн. лв., като делът му в общия нетен оперативен доход достига 26.1%.

В края септември съотношението „кредити/депозити“ възлиза на 72.7% (при 73.0% в края на юни).