Европа трябва да скъса своята драматична зависимост от китайския внос. Възможностите пред българската металургия са огромни. Законодателните промени в Европейския съюз, свързани с нашата индустрия, са много добра новина, но няма просто да паднат от небето. Нужна е политическа подкрепа. 

Това заяви евродепутатът от Европейска народна партия/Демократична България Радан Кънев на съвместна пресконференция с председателя на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Никола Рангелов. Те обобщиха постигнатото на Кръглата маса за европейски регламенти за нулеви емисии от 6 октомври, където бе подписана пътна карта за прехода на България към дигитална и екологична икономика с подкрепата на европейските и националните институции. 

Българските металурзи подкрепят целите на Европейската комисия (ЕК) да превърне Европейския съюз (ЕС) в дом на чистите технологии, както и двата нови законодателни акта за гарантиране на сигурни доставки на суровини от критично значение и увеличаване на производството на технологии с нулеви нетни емисии до 2030 г. Те отправиха следните препоръки до европейските институции: 

- да се разработи "Национален индустриален план", който да анализира ресурсите в България, да определи приоритетните индустриални дейности, да разучи възможностите за намаляване на зависимостта от внос от Китай и да създаде необходимата подготовка на кадри в образователната система;

- да се създаде специализиран орган към Министерски съвет, който да организира разработването на плана и да координира работата му по изпълнение на приоритетните проекти, финансирани от ЕС. 

Никола Рангелов посочи, че България заема шесто място в Европа по производство на цветни метали. 

Радан Кънев подчерта, че възможностите пред металургичната индустрия са огромни и че за разлика от политиците, българските бизнес, университети и преподаватели не са изостанали в подготовката си и могат да използват възможностите, предоставени от ЕС, но имат нужда от управленска подкрепа.

Той обясни, че в началото на тази седмица било постигнато съгласие относно окончателния текст на Регламента за критичните суровини и че една от добрите новини е включването на алуминия в списъка с критични суровини. Следващата седмица предстои да бъде приет и Регламентът за нулеви емисии в ЕП. 

"Тоест ще посрещнем 2024 г. с действащо законодателство в тези сфери. За разлика от много други случаи би било изключителна глупост и грешка да приемем тези законодателства като заплаха за България", каза евродепутатът. 

В Регламента за нулеви емисии се обръща голямо внимание към долините на ниско производствена индустрия и има специален фокус върху Маришкия басейн и Старозагорския регион. 

Кънев посочи, че има много разпоредби по отношение на финансирането, но че те не съдържат автоматично бюджетни пакети, а по-скоро насоки и информация за това кои бюджетни инструменти могат да се използват. В Регламента за нулеви емисии има и много възможности за облекчена държавна помощ. "Единственото общо между тях е, че България не ги използва", пошегува се Кънев. 

Евродепутатът заяви, че скоро тези регламенти ще бъдат закони в България. По думите му в обществото ни битува здравословен скептицизъм спрямо европейските политики, но в този случай няма причина за това.

Той подчерта, че в Реламента за критичните суровини се предвиждат изключително кратки срокове, когато става дума за добиване на разрешителни за започване на индустриални дейности - заложен е административен срок от 27 месеца. Радан Кънев обясни, че сред страните в Източна Европа има съмнения, че тези срокове ще се спазят и затова медиите и политиците трябва да следят, че се спазват и да осведомяват обществото.

Според него е от първостепенно значение индустрията на Европа да скъса своята драматична зависимост от внос от Китай, а за целта е нужно общуване между местната власт, бизнеса и правителството.

"Не можем да си позволяваме разни проекти да се развиват набързо, на тъмно и между другото, и когато хората разберат за какво става дума, да си мислят, че е нещо опасно и нередно, защото е било скрито от тях. Ако трябва, нека се дава информация човек по човек, иначе сме във Фейсбук балоните си", призова Радан Кънев. 

Рангелов допълни, че е бил на работно посещение в Китай наскоро, където научил, че китайската индустрия държи 50% от производството на първите 10 метала в света, като произвеждат някои от тях и на 90%. Председателят на УС на БАМИ заяви, че българската индустрия разчита на някаква помощ от държавата, защото някой трябва да помогне със законодателна инициатива и даване на информация по казуса. 

Радан Кънев изтъкна, че възможностите покрай планираните законодателни промени от ЕС са добра новина за българската индустрия, но че няма "да паднат от небето". Той е на мнение, че за да се случи това, трябва българският бизнес, университетите и преподавателите да работят за увеличаване на индустриалното производство в България и възползването от по-голямото търсене на стратегически и критични суровини, конкретно на стратегически метали. 

"За никого не е тайна, че тежката индустрия носи след себе си 2-3 пъти повече заетост. За да се случи това обаче, е нужно едно базово разбирателство между политическите сили, а свръхнапрегнатата политическа обстановка обстановка пречи на това. Необходимо е да се работи по много ясна стратегия", каза още евродепутатът.