След 9-часов дебат депутатите приеха едва 60 страници от 217 от проектобюджета за 2023. План-сметката на държавата се гласува на фона на ожесточен дебат както между управляващи и опозиция, така и вътре в (не)коалицията. Нагласите са депутатите да приключат с текстовете късно през нощта.

Сред приетите идеи е въвеждането на банкова сметка за основни операции, на която няма да се начисляват такси за обслужване и теглене. Като такива сметки ще се приемат тези, на които се изплащат заплати, пенсии, социални помощи и стипендии. Срещу идеята гласуваха само от "Възраждане", а критика дойде и от Красимир Вълчев от ГЕРБ, който е на мнение, че безплатен обяд няма и освобождаването от такси за тези сметки ще доведе до вдигането им за всички останали.

Преди два дни, когато текстовете бяха гласувани в ресорната парламентарна комисия, ГЕРБ, ИТН и "Възраждане" пренаписаха бюджета, отрязвайки всички мерки за повишаване на събираемостта на приходите, но паралелно раздуха разходите с увеличения на заплати и щедро раздадени помощи и субсидии. Двигател на акцията бе Делян Добрев от ГЕРБ. В резултат финансовият министър Асен Василев се отрече от бюджета си, а на следващият ден се проведе извънредна лидерска среща. След края ѝ Бойко Борисов обяви, че групата му ще направи компромис, за да не падне кабинетът. Днес ГЕРБ спази думата си и редица приети предложения на Делян Добрев бяха отхвърлени. Заради това председателят на групата на ИТН Тошко Йорданов обвини депутатите на Борисов във "вътрешнопартийна шизофрения".

Без дебат по заглавието, но с едночасов спор по първия ред: Облагане на свръхпечалбите и компенсации за бизнеса

Парламентарната традиция за дълъг и напоителен многочасов дебат по заглавието този път не бе спазена и депутатите гласуваха заглавието на бюджета без нито едно изказване. Оптимизмът за бързо разглеждане на текстовете приключи точно там, защото още по първото разгледано предложение народните представители си спретнаха дежурната разправия, която се проточи повече от час.

Спорът започна по третия и четвърти параграф на преходните и заключителните разпоредби на закона, в който Министерството на финансите предлага да продължи облагането на свръхпечалбите на енергийния сектор до края на годината, като сумите влизат във Фонд "Сигурност на енергийната система". Средствата от Фонда ще се използват за компенсации за бизнеса, ако цената на електричеството се качи над 200 лв. за мегаватчас. Вчера съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков, рамо до рамо с Бойко Борисов и Христо Иванов, даде заявка, че компенсациите за бизнеса ще останат и това ще бъде важна антиинфлационна мярка в бюджета.

Да, ама не. Делян Добрев днес отново влезе в ролята на "лошото ченге" в коалицията, която не е коалиция, и се противопостави не само на финансовия министър, но и на партийния си лидер. Депутатът от ГЕРБ защити предложението си за отпадане на мярката с аргумента, че Асен Василев иска да открадне парите по европейските фондове. На свой ред министърът излезе да го оборва с тези за важността на текстовете, а съпартиецът му Венко Сабрутев от ПП-ДБ каза, че ГЕРБ, ИТН и "Възраждане" подкрепят лобистки интереси на бизнеси, чиито свръхпечалби да не бъдат допълнително облагани. Размяната на реплики между Добрев и Василев продължи, след което съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов излезе на трибуната и призова "хасковският гамбит" да спре. В крайна сметка депутатите подкрепиха предложението на Асен Василев.

БНТ и БНР скоро няма да се издържат от бюджета

В хода на дебата стана ясно, че до края на годината Министерският съвет ще направи съответните промени, така че националните обществени медии да се издържат не от централния бюджет на държавата. В проектобюджета бе заложена разпоредба, според която до края на август 2023 г. министърът на културата ще е длъжен да изготви проектозакон за промени в Закона за радиото и телевизията, така че БНТ и БНР да се издържат от Фонд "Радио и телевизия". Тома Биков от ГЕРБ-СДС даде заявка, че до края на годината трябва да бъде приет изцяло нов ЗРТ. От "Възраждане" пък подхванаха тезата, че обществените медии се използват като пропагандни канали и трябвало финансирането им да се следи внимателно. В крайна сметка депутатите отхвърлиха предложението на МФ. Асен Василев заяви, че това не е проблем, тъй като Министерски съвет ще разработи промените в ЗРТ, през които ще се случи промяната.

Край на заплатите в плик

Парламентът сложи край на изплащането на заплатите в плик. Вече фирмите с над 100 наети лица ще трябва да превеждат възнагражденията им само по банков път. Изключение ще се прави за хората, наети на еднодневен трудов договор. От БСП се възпротивиха на идеята, защото от нея щели да печелят само банките (от такси). Асен Василев обаче го обори и обясни, че е провел разговори с банките и е постигнато съгласие да бъдат поставени банкомати във всички населени места и при тегленето на минимална заплата да не се начисляват такси. По-късно депутатите приеха на базовата разплащателна сметка на потребителите да не се начисляват такси за теглене и обслужване. По думите на финансовия министър така ще се изсветли сивият сектор.

Падна обаче идеята на Асен Василев ресторантьорите и кетъринг фирмите да плащат на служителите си само по банков път, независимо от броя на служителите. Освен това се запазва и данъчното облекчение - по-ниската ставка от 9% ДДС се запазва до края на 2023 г.

Дивидент задължително ще се изплаща по банка когато е над 1000 лева, като Министерството на финансите бе заложило прагът да е 500 лева. По предложение на Божидар Божанов от ПП-ДБ бе приета и забрана за администрациите да отказват плащания с карта, само защото не е издадена в България.

Разкриване на банковата тайна

Депутатите приеха спорен текст, съгласно който банковата тайна ще се разкрива при публични задължения. Аргументът на финансовия министър, бе че е нужна транспониране европейска директива, за да не започне наказателна процедура срещу страната. Според текстовете съдът ще може да сваля банковата тайна когато това е поискано от публичен изпълнител с цел обезпечаване и събиране на публично задължение.

Очаквайте подробности!