Има или няма монопол и има или няма контрабанда на горива според депутати, бизнесмени и институции в последните месеци. Всяко заседание на парламентарната временна анкетна комисия за проверка на конкуренцията на пазара на горива и съмненията за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 до 2016 г предизвиква бурен медиен интерес. Ден преди коледните празници един от основните държавни органи, участващи в регулацията на горивата, Агенция „Митници“ излезе с официална информация за вноса по море.

Когато стоките пристигат по море има два варианта те се представят пред митниците и или се доказва, че идват от друга страна членка (т.е. са съоюзни/общностни) и тогава са свободни за потребление в ЕС, или се установява, че са от трети страни и съответно се обработват митнически, включително заплаща се мито.

„Когато стоките се превозват по море, при пристигането им в пристанищата на Република България, същите от момента на тяхното въвеждане са под митнически надзор и подлежат на митнически контрол. На основание чл. 140, параграф 2 от МКС митническите органи извършват проверки на стоките и на транспортните средства, на които се намират те и вземат проби за целите на тарифното класиране“, заявяват от митниците.

Това означава, че за горивата, които са акцизна стока, във всеки случай (без значение дали са от ЕС или трета страна), те се контролират като се вземат проби и се установяват количествата. Сравняват се данните от документите за количество, сарвьорските измервания, други данни за количеството, ако има такива от други служби, извършват се измервания, проследяват се уреди и обеми на превозни средства и съдове. На практика при входа на горивото има измерване без значение как горивото се разтоварва от танкера, дали се складира или директно се товари на друг транспорт. Обичайно след това горивото пътува до данъчен склад под режим отложено плащане на акциз, което означава, че за горивото са приключени митническите процедури, но то е регулирано от Закона за акцизите и данъчните складове, и е под контрол защото за него се дължи акциз. При постъпването в данъчния склад също има измерване и отново се засичат количества с това, което е обявено досега.

Друг момент от спора около горивата са така наречените „митнически складове“. Те се регламентират от общото европейско митническо законодателство, където няма изисквания за уреди, които предават данни директно към митниците, както е в данъчните складове. Такива изисквания има в българското акцизно законодателство. Но докато данъчните складове са само за акцизни стоки, то в митническите складове може да се съхраняват и други стоки, обясняват експерти. Това, че митническите складове не предават директно информация към митниците, не означава, че те са оставени без надзор, защото контролът по митническото законодателство се осъществява предимно в присъствие на митнически служител, докато при акцизното законодателство е неприсъствен, чрез предаване на данни от уреди, обясняват от митниците.

Митническата администрация взема проби от горивата, но тези проби целят само да установят какви данъци – акцизи и мита, се дължат за горивото, се посочва в становището на Агенция „Митници“. На база химическия състав на горивото се определя митническият код на стоката, т.е. дали това е дизел, някакъв вид бензин или друго гориво. На база тази експертиза се изчисляват вземанията към държавата. Дори горивото да няма необходимите качества, за да бъде продавано в бензиностанция, това не означава, че държавата не трябва да събере данъците за това гориво. Дали то може да бъде продадено в бензиностанция и трябва ли да бъде преработено, например да се очисти или да се добави някаква допълнителна съставка, е ангажимент на търговеца. Този ангажимент се контролира от специализиран орган, различен от митниците.