2025 - годината на Зелената дървена змия (Част I)

продължава от стр. 1

Огледало ли е миналото?

Най-близката до нашето българско време година на Зелена дървена змия е 1965-а, да си спомним за нея:

• През март в Москва се състои консултативна среща на представители на комунистически и работнически партии за преодоляване на разногласията в световното комунистическо движение.

• През април – неуспешен опит за преврат срещу Тодор Живков, оглавен от Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев.

• През годината са учредени Съюзът на архитектите, Съюзът на артистите, Съюзът на музикалните дейци в България.

• През годината се провеждат месец на хумора и сатирата в Габрово, първият „Златен Орфей” в Слънчев бряг, първи национален събор на народното творчество в Копривщица, първи Балкански филмов фестивал във Варна.

• През октомври е открит паметникът в Шейново в чест на Освобождението на България от османско владичество.

• През декември са публикувани Тезиси на Политбюро на ЦК на БКП с основни положения на новата система за планиране и ръководство на народното стопанство, а по-късно и Постановление на ЦК на БКП, Министерския съвет и ЦС на профсъюзите за повишаване жизненото равнище на народа през 1966 и 1967 г.

• През годината вече пряко се избират по телефона София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Перник и Благоевград. В петък започва транслиране на предавания на съветската телевизия у нас. Извършва се преброяване на населението – 8226564 души, от които 42.2 на сто работници, 17 на сто служещи, 37.1 на сто селяни, градското население е 46.5 на сто.

Да оставим хрониката на историците и да се върнем в света на легендите. Все по-популярен е митът за древното китайско летоброене. Според него, Нефритеният император заповядал на слуги да изберат дванадесет от животните, които обитавали земята, подредил ги според достойнствата и им посветил по една година. Всяко властвало пет пъти в 60-летния цикъл, но по неповторим начин, понеже нравът му се мени според елементите дърво, огън, земя, метал и вода, те управляват Вселената, времето, посоките и познаването им помагало на селяните да сеят и жънат, на отделния човек – да избере подходящ път и половинка, на владетелите – да царуват мъдро в мир и да побеждават в бран. А на гадателите – да предсказват...

За календарната Змия легендата гласи: Буда я избрал, понеже завещала тялото си за лечения. Иначе казано – в услуга на хората, макар че приживе от мързел току заставяла жабата да се влачи по корем, но да й осигурява храна, пък за разтуха хапела наляво-надясно. Не се подчинила на забраната да не прави зло, та Небесният повелител й отнел краката. В разкаянието си змията се мъчела да помага на дракона да управлява природни стихии. Сигурно е успяла, щом вярват, че поощрява находчивостта и усета за открития, включително научни, също нетърпимостта към празнословие. А за най-добрите й приятели смятат Петела и Вола.

Наистина ли си яде опашката?

Повелителката на 2025 г. не властва само в китайския календар. В различни крайща на планетата човекът е наблюдавал поведението на влечугото и го е въплътил в митове. В българските народни приказки то знае тайната на всички езици, на изцелението и други чудеса, скрито под прага на къщата пази дома, на синора брани нивата. В индиански легенди е крилато и свързано с Луната, в индийски сказания е знак за преходност, но и мъжка сила. Дионис имал корона от змии, Меркурий (Хермес) носел жезъл, по който те се вият. Да напомним също за Адам, Ева и тяхната изкусителка, за китайските вярвания, че светът е създаден от получовеци-полузмии. Изброяването все ще стигне до символа, в който змията е захапала опашката си и е... безкрайност. От научна гледна точка има и такива случаи в природата, от приказна пък притчите и митовете наистина са обгърнали планетата и по своему учат хората: зло и добро са между раждането и смъртта, между началото и края, а свитата в кръг змия е самото Слънце. Затова присъствието й в календара подхранва надежда за спокойна и плодоносна година, обещава компромиси чрез далновидност и резултати от труд, последователни и умели грижи за заобикалящия свят, включително дивия.

продължава на стр. 3