Иван Костов: Данните за коронавируса у нас не са достатъчно достоверни

"България не е преминала пика на епидемията от коронавирус, вижда се с просто око. Даже не знаем колко активни случаи имаме." Това казва в интервю за Дойче веле бившият премиер в периода 1997-2001 г. Иван Костов в интервю за Александър Андреев от Дойче веле.

В разговора бившият лидер на СДС и по-късно на ДСБ скицира големите опасности за България в кризата с коронавируса.

По повод прогнозата на ЕК за икономически спад от 7,2% в България през тази година и ръст на БВП от 6% догодина, Костов казва че подобно развитие не би го изненадало и че е "в рамките на очакваните щети от карантината и от извънредното положение".

Според него сравненията на настоящата криза с Голямата депресия са основателни.

"Хората я изживяват днешната ситуация като много по-тежка в сравнение с предишни епидемии. Тя някак си засегна много болезнено и емоционално човечеството. Имало е и по-страшни епидемии, но хората не са ги изживявали по този начин. Огромно значение за това има глобалният свят с интернет, комуникациите и съвременните медии", посочва бившият премиер.

Според Костов основният проблем е, че са засегнати сектори на услугите като туризъм, ресторантьорство и хотелиерство, които са от значение за българския БВП.

"Втората причина е, че по веригата на доставките кризата засяга всички български фирми, които участват в международното разделение на труда. Българската икономика е обвързана с ЕС и сега търпи щети, които идват отвън. На трето място: хората преосмислят много от потребностите си отпреди кризата, например летенето със самолет, пътуванията, почивките. Вижте и огромния спад при покупката на нови автомобили", казва той.

Според Костов у нас има проблеми с показателите за епидемията.

"Те, първо, не се събират по издържана статистическа методология. Например, не е ясен показателят „починали“, тоест - как се преценява дали един човек е починал от КОВИД-19 или поради друго предварително заболяване. Смущава ме много следното: има едни 200-240 души, за които ние не знаем оздравели ли са или са починали. Средният престой на леките случаи в болница, до излекуване на един пациент, е около 14 дни. При клиничните тежки и средно тежки случаи - до излекуване или до кончина са около 31 дни. Тоест, след около 23 дни изходът за средния заболял трябва да е ясен. Преди 23 дни в България сме имали 676 инфектирани лица, същевременно докладват за 440 оздравели и починали. Къде са останалите? Това илюстрира тезата ми за недостатъчно достоверните статистически показатели, с които си служи правителството", категоричен е бившият премиер.

Според него точно тази неопределеност пречи на трезвата преценка дали сме свидетели на реална опасност или на изкуствено създадена паника.

Когато няма точна информация, отговорите се дават емоционално и пожелателно, посочва бившияг министър-председател.

Костов коментира и темата дали ЕС ще излезе от кризата по-сплотен или разпадащ се.

"В момента няма свободно движение на хора, няма и свободно движение на капитали, защото никой не замисля инвестиции и никой не изнася капитал, особено когато не може да прецени риска в съседната страна. В момента отговор чакат много ключови въпроси за ЕС. Например дали производствата, от които зависи националната сигурност на ЕС, могат да бъдат в трети страни. При това не говоря само за производства, свързани със здравеопазването. В момента сигурността на европейските граждани излиза на преден план, тъй че трябва да обмислим дали не ни трябва друга политика по отношение на капиталовото движение, на движението на стоките и на хората. И ако ЕС продължава да мисли само как да запази неолибералните ценности, ще се отдалечава от реалностите", казва още бившият син лидер.

Костов посочва, че не знае дали правителството на Бойко Борисов ще успее да извлече дивиденти от настоящата ситуация с коронавируса.

"Ще ви обясня защо. Знае се, че испанският грип идва на две вълни: първо през зимно-пролетните месеци, а после избухва отново през есента, на много места дори с по-голяма сила. И ръководителят на германския институт „Роберт Кох“ Лотар Вилер вече говори за това и повтаря тезата си за колективния имунитет. Права е канцлерката Меркел да се сърди на учените, че говорят противоречиви неща и не обясняват същността на процеса. Защо учените не обясниха естеството на кризата от самото начало, поне на политиците, пък те оттам нататък да решават какво да говорят и какво - не? Учените се осланят на теорията за така наречения „стаден имунитет“ (впрочем, първият ѝ математически модел е от 1928). Но в случая с КОВИД-19 той не сработва. Две страни направиха представителни извадки - Чехия и Австрия. И установиха, че са овладели риска за здравните си системи, без населението да е формирало възпиращ имунитет. Абсурдно е да се твърди, че кризата в Китай е затихнала поради такъв имунитет на 60-70% от населението. Тоест, теорията не обяснява случващото се при тази пандемия", обяснява бившият министър-председател.

Следете новините ни в GoogleNews