Случаите на трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация ескалират, като тенденцията е за 2012 година общият брой на жертвите на трафик, които са известни на властите, да е значително по-голям в сравнение с миналата година. Това сочи статистиката на Националната комисия за борба с трафика на хора.

По-големият брой на известните случаи се обяснява най-вече с това, че все повече хора се осмеляват да докладват за подобни престъпления. Основните причини за трафика са бедността, липсата на образование и липсата на информираност.

Според статистиката за първите шест месеца на 2012 година общият брой на известните хора, станали жертва на трафик с цел сексуална или трудова експлоатация, е 337. За сравнение за цялата 2011 година общият брой на жертвите е 541. През 2009 година този брой е бил 319, а през 2010 г. – 432.

Болшинството от жертвите на трафик са жени, като те се „изнасят” най-вече с цел сексуална експлоатация или проституция. От общия брой на случаите от 2011 година 281 са свързани със сексуална експлоатация. От тях 22 са случаите на трафик на бременни жени, като за първите шест месеца на тази година случаите са два пъти повече.

Значително по-малък е процентът на мъжете, които са жертва на трафик. Те се изнасят зад граница с цел трудова експлоатация. Най-често срещаните случаи са свързани с обещание за работа и добри доходи, но на място се оказва, че условията на труд са непосилни, хората се държат без храна и в мизерни условия на живот.

При трафика на жени с цел сексуална експлоатация се е наложила мода за набиране на проститутки. Т.нар. lover boy (от англ. приятел, любим, бел. ред.) е метод, при който момичето става жертва на трафик, след като се запознава с младеж, демонстриращ висок стандарт на живот. След няколкомесечна връзка мнимият приятел убеждава да отведе момичето зад граница с обещанието за по-добър живот. Момичето разбира, че романтичната авантюра е приключила, едва когато бъде продадена от приятеля си на сводник.

Подобни случаи трудно могат да бъдат разпознати като трафик, защото често „влюбената” двойка преминава границата, демонстрирайки близки отношения, а момичето все още не осъзнава, че е жертва.

Освен трафик зад граница съществува и т.нар. вътрешен трафик. Той е свързан с местенето на принудените да проституират момичета от зимните към летните курорти в страната в зависимост от сезона. Освен това се наблюдават и градове „донори” на момичета за трафик зад граница. Така например Сливен обикновено е „стартова” площадка за работа в Брюксел, Благоевград – за Барселона, а от там и за Канарските острови. Благоевград също е и началната точка за първоначален вътрешен трафик към Пазарджик, София, а от там и Виена.

У нас има два държавни приюта за жертви на трафик с общ капацитет едва 12 души. Центровете са базирани във Варна и Бургас, но освен тях има още няколко приюта, стопанисвани от неправителствени организации. Често момичетата остават в тези места за неопределен период от време – докато не бъдат реинтегрирани отново в обществото.

За миналата година има едва шест души, които са осъдени на над 10 години затвор за това, че са организирали канал за трафик на хора. В основната си част присъдите по различните обвинения, свързани с трафик са до три години, като приблизително по равно са ефективните и условните присъди.