Светослав Салкин: За държавата, държавността и либертарианците

Съвсем случайно попаднах на есето на Петър Волгин "В защита на държавата". Направи ми впечатление, защото Волгин се опитва отчаяно да критикува българските ‘либертарианци’. Казвам ‘отчаяно’, защото Волгин очевидно не е икономист, не познава литературата и не споменава нито един сериозен икономист, който истински критикува пазарния фундаментализъм.

Последва още по-отчаяна статия, "В защита на държавността", на Владимир Каролев, един от изявените български либертарианци. Писах коментари и към двете статии, но не последваха подробни отговори нито от Волгин, нито от Каролев, та реших да подходя ‘официално’ и да пиша директно до OFFNews.

Извън наивния спор между Волгин и Каролев за това дали имаме нужда от повече ‘държава’ или ‘държавност’, силно ме смути пълната липса на аргументи и идеи на съвременни икономисти и в двете статии. Още по-тревожно е, че либертарианците икономисти явно силно доминират икономическия дебат в България. Волгин, който явно не познава материята, се чуди ‘защо либертарианците, особено българските либертарианци, така силно мразят държавата’ и отговаря, че либертарианците са финансирани от олигарсите, за да дават теоретично оправдание за тяхното (на олигарсите) незаконно обогатяване. Това, разбира се, е наивно твърдение, и Каролев правилно посочва, че нито той, нито колегите му мразят държавата. Въпросът на Волгин според мен има друга интерпретация – защо голяма част българските икономически коментатори толкова яростно защитават пазарните принципи? Е, аз имам отговор, различен от отговорите на Волгин и Каролев.

Пазарният фундаментализъм предлага много лесна рамка на мислене – търси се пазарно решение за всеки проблем. Тази идея е безкрайно елементарна (без да е вярна) и може да се говори охотно за нея (стига човек да има дар слово като Каролев например) след прочитането на няколко глави от стандартен учебник по микроикономика или, още по-добре, MBA курс. По-лесно е да се говори за ефективни пазари, отколкото да се мисли за пазарни провали (където литературата е доста техническа) или за условията, при които пазарите работят ефективно. (Тези условия са на практика неизпълними, а пък моделът на Arrow–Debreu–McKenzie е още по-тежка артилерия от математическа гледна точка.)

По-лесно е да говориш за капитализъм в единствено число, вместо да мислиш за различни видове капитализъм (varieties of capitalism), както правят Hall, Soskice, Greskovits, Bohle и редица други съвременни автори. Тази литературата обаче е доста обемиста и описателна и едва ли ще допадне на либертарианците. Голяма част от нещата са писани от социолози, но има и много икономисти, които започнаха да разбират, до известна степен благодарение на Stiglitz, Arrow и други технически икономисти, че трябва да говорим за капитализми, а не за капитализъм. (Изобщо не споменавам изследванията на икономическите социолози, защото е под достойнството на един пазарен фанатик да чете социология.)

По-лесно е сляпо да вярваш в силата на ‘невидимата ръка’ на пазара, отколкото да прочетеш какво точно има предвид Adam Smith и да разбереш, че той е меко казано скептичен по отношение на пазарите и конкуренцията. Ще си позволя да цитирам Adam Smith в оригинал. The profit-seeking business owner ‘intends only his own gain, and he is in this, as in many other cases, led by an invisible hand to promote an end which was no part of his intention. Nor is it always the worse for the society that it was not part of it.’

Това е най-важното твърдение, в най-важната книга, написана от най-влиятелния икономист на всички времена. Българските пазарни фундаменталисти непрекъснато говорят за първото от двете изречения, а студентите по икономика го чуват някъде през първата седмица на учебната година. По-дисциплинираните анализатори обаче призовават за по-внимателен прочит на ВТОРОТО изречение. Очевидно е, че Smith изобщо не твърди, че невидимата ръка ВИНАГИ води до положителни резултати, а по-скоро по изключение. Владимир Каролев, в отговор на мой коментар към статията на Волгин, твърди, че ‘пазарът намира най-доброто решение за ВСЕКИ проблем, свързан с производството на КОЯТО И ДА Е стока и услуга.’ Твърдения от този род граничат с фанатизъм. Каролев би трябвало да знае, че в обществните науки, твърдения съдържащи обобщаващи думи като ‘всеки’ и ‘КОЯТО И ДА Е’ са по дефиниция грешни, освен в математическите формулировки.

Каролевото обобщение са дължи на това, че пазарните фундаменталисти обичат лесните неща. Прочитат някъде нещо за ‘невидимата ръка’ и считат, че са разбрали всичко на този свят. И който им противоречи, е просто глупав или комунист, или и двете. Най-често разчитат на учебници или книги, писани от други пазарни фундаменталисти. По-рядко четат Adam Smith в оригинал, но го четат повърхностно само за да кажат, че са го чели - а и без това смятат, че основните идеи ги има в учебниците за първи курс. Е да, обаче не всичко е написано както трябва в учебниците. Adam Smith изобщо не прави радикални изводи за ‘невидимата ръка’. Споменава я просто като любопитна идея. Пазарният механизъм понякога наистина върши чудесна работа и идеята на Adam Smith е гениална и оригинална, само че трябва да се разбере, че самият пазар е публично благо и не може да съществува, освен в най-елемнтарна форма, без държавна регулация. Някои български икономически коментатори много обичат да забравят лекциите за пазарните провали.

Владимир Каролев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Красен Станчев, Валери Димитров и т.н. проповядват идеи на хора, които са мъртви от много време. Забележете, че тезите им са едни и същи - безразлично е кой от тях четете. От друга страна, в съвременната икономическа теория тези, които либертарианците наричат ‘левичари’, са водещи икономисти в най-престижните университети в света. Аргументите и теориите на ‘левичарите’ са много по-задълбочени от елементарните пазарни клишета на либертарианците. Изследванията им обаче са по-технически, което ги прави недостъпни за много от нашенските либертарианци икономисти. (Нито един от тези, които споменах по-горе, няма Ph.D. от водещ университет, а доколкото знам към момента трима от тях изобщо нямат докторати!). Но има литература, която е достъпна, и ми е чудно, че автори като Joseph Stiglitz, Paul Krugman, Robert Frank, Elinor Ostrom, Thomas Schelling, Michael Spence, Dani Rodrik, а и самият George Soros, който финансира много от нашите либертарианци, почти не се споменават у нас. Ако погледнем Нобеловите награди за икономика от последните години, ще видим, че голяма част от тях са дадени за изследвания, които директно атакуват идеите на пазарните фундаменталисти.

Kenneth Arrow например, който печели Нобелова награда през 1972, е баща на теорията за общото икономическо равновесие (general equilibrium theory). Тази теория може да се интерпретира като математическа формулировка на ‘невидимата ръка’ на Adam Smith. Arrow демонстрира, че условията за ефективни пазари на практика никога не са изпълнени. Joseph Stiglitz, също носител на Нобелова награда и един от най-цитираните живи икономисти, казва съвсем ясно, че ‘невидимата ръка’ е най-вероятно ‘невидима’ просто защото я няма! Критиките на тези великани на икономическата мисъл, обаче не попречиха на либертарианците щедро да раздават съвети на страните в преход.

Забележете, че либертарианците икономисти продължават да говорят за капитализъм, комунизъм, протекционизъм и други ‘категорични’ концепции, които датират от Студената война, без да разбират и да са прочели, че икономическите инстиуции на всяка страна са уникални и не могат да бъдат имитират. Отдавна стана ясно, че сляпото прилагане на реформите, заложени във Вашингтонския консенус, игнорира политическите и социални специфики на страните в преход и беше една от най-трагичните грешки на пазарните фундаменталисти. Най-успешно трансформиралата се бивша социалистическа страна се оказа Словения, въпреки че и тя в момента е засегната от икономическата кризата. Словения обаче категорично отхвърли принципите на Вашингтонския консенсус и не прие съвети от хора като Jeffrey Sachs, Steve Hanke и други външни ‘експерти’. Словения имаше силни икономисти (не либертарианци), които имаха знания и кураж да се противопоставят на западните ‘пазарни специалисти’.

Темата е много дълга и загрижеността на Каролев и Волгин е разбираема и основателна – а те всъщност говорят за едно и също нещо. Много бих се радвал, ако Волгин се запознае със съвременната критика на пазарния фундаментализъм, а Каролев спре да препрочита Adam Smith и започне да коментира автори, които не харесва.

Светослав Салкин e доктор по политология. Работи като политически анализатор за регион Евразия към Exclusive Analysis.

--------------------

Бел. ред.: Поради техническа грешка за кратко заглавията на 2 текста от дебата за държавността бяха разменени. Така текстът на г-н Светослав Салкин излезе със заглавието на текста на г-н Димитър Чуровски. Редакцията се извини и на двамата и моли читателите за снизхождение към разсеяността ни.

Още по темата

07/06/2013 Нашите автори

Защо хората правят държави

04/06/2013 Анализи и Коментари

В защита на държавата

20/05/2013 Анализи и Коментари

Защо нормални хора гласуват за национал-популисти?

15/05/2013 Анализи и Коментари

Как големите пари създадоха неолиберализма

Следете новините ни в GoogleNews