Светослав Салкин: За държавата, държавността и либертарианците

Последна промяна на 10 юни 2013 в 16:53 14866 221

Светослав Салкин
Светослав Салкин

Съвсем случайно попаднах на есето на Петър Волгин "В защита на държавата". Направи ми впечатление, защото Волгин се опитва отчаяно да критикува българските ‘либертарианци’. Казвам ‘отчаяно’, защото Волгин очевидно не е икономист, не познава литературата и не споменава нито един сериозен икономист, който истински критикува пазарния фундаментализъм.

Последва още по-отчаяна статия, "В защита на държавността", на Владимир Каролев, един от изявените български либертарианци. Писах коментари и към двете статии, но не последваха подробни отговори нито от Волгин, нито от Каролев, та реших да подходя ‘официално’ и да пиша директно до OFFNews.

Извън наивния спор между Волгин и Каролев за това дали имаме нужда от повече ‘държава’ или ‘държавност’, силно ме смути пълната липса на аргументи и идеи на съвременни икономисти и в двете статии. Още по-тревожно е, че либертарианците икономисти явно силно доминират икономическия дебат в България. Волгин, който явно не познава материята, се чуди ‘защо либертарианците, особено българските либертарианци, така силно мразят държавата’ и отговаря, че либертарианците са финансирани от олигарсите, за да дават теоретично оправдание за тяхното (на олигарсите) незаконно обогатяване. Това, разбира се, е наивно твърдение, и Каролев правилно посочва, че нито той, нито колегите му мразят държавата. Въпросът на Волгин според мен има друга интерпретация – защо голяма част българските икономически коментатори толкова яростно защитават пазарните принципи? Е, аз имам отговор, различен от отговорите на Волгин и Каролев.

Пазарният фундаментализъм предлага много лесна рамка на мислене – търси се пазарно решение за всеки проблем. Тази идея е безкрайно елементарна (без да е вярна) и може да се говори охотно за нея (стига човек да има дар слово като Каролев например) след прочитането на няколко глави от стандартен учебник по микроикономика или, още по-добре, MBA курс. По-лесно е да се говори за ефективни пазари, отколкото да се мисли за пазарни провали (където литературата е доста техническа) или за условията, при които пазарите работят ефективно. (Тези условия са на практика неизпълними, а пък моделът на Arrow–Debreu–McKenzie е още по-тежка артилерия от математическа гледна точка.)

По-лесно е да говориш за капитализъм в единствено число, вместо да мислиш за различни видове капитализъм (varieties of capitalism), както правят Hall, Soskice, Greskovits, Bohle и редица други съвременни автори. Тази литературата обаче е доста обемиста и описателна и едва ли ще допадне на либертарианците. Голяма част от нещата са писани от социолози, но има и много икономисти, които започнаха да разбират, до известна степен благодарение на Stiglitz, Arrow и други технически икономисти, че трябва да говорим за капитализми, а не за капитализъм. (Изобщо не споменавам изследванията на икономическите социолози, защото е под достойнството на един пазарен фанатик да чете социология.)

По-лесно е сляпо да вярваш в силата на ‘невидимата ръка’ на пазара, отколкото да прочетеш какво точно има предвид Adam Smith и да разбереш, че той е меко казано скептичен по отношение на пазарите и конкуренцията. Ще си позволя да цитирам Adam Smith в оригинал. The profit-seeking business owner ‘intends only his own gain, and he is in this, as in many other cases, led by an invisible hand to promote an end which was no part of his intention. Nor is it always the worse for the society that it was not part of it.’

Това е най-важното твърдение, в най-важната книга, написана от най-влиятелния икономист на всички времена. Българските пазарни фундаменталисти непрекъснато говорят за първото от двете изречения, а студентите по икономика го чуват някъде през първата седмица на учебната година. По-дисциплинираните анализатори обаче призовават за по-внимателен прочит на ВТОРОТО изречение. Очевидно е, че Smith изобщо не твърди, че невидимата ръка ВИНАГИ води до положителни резултати, а по-скоро по изключение. Владимир Каролев, в отговор на мой коментар към статията на Волгин, твърди, че ‘пазарът намира най-доброто решение за ВСЕКИ проблем, свързан с производството на КОЯТО И ДА Е стока и услуга.’ Твърдения от този род граничат с фанатизъм. Каролев би трябвало да знае, че в обществните науки, твърдения съдържащи обобщаващи думи като ‘всеки’ и ‘КОЯТО И ДА Е’ са по дефиниция грешни, освен в математическите формулировки.

Каролевото обобщение са дължи на това, че пазарните фундаменталисти обичат лесните неща. Прочитат някъде нещо за ‘невидимата ръка’ и считат, че са разбрали всичко на този свят. И който им противоречи, е просто глупав или комунист, или и двете. Най-често разчитат на учебници или книги, писани от други пазарни фундаменталисти. По-рядко четат Adam Smith в оригинал, но го четат повърхностно само за да кажат, че са го чели - а и без това смятат, че основните идеи ги има в учебниците за първи курс. Е да, обаче не всичко е написано както трябва в учебниците. Adam Smith изобщо не прави радикални изводи за ‘невидимата ръка’. Споменава я просто като любопитна идея. Пазарният механизъм понякога наистина върши чудесна работа и идеята на Adam Smith е гениална и оригинална, само че трябва да се разбере, че самият пазар е публично благо и не може да съществува, освен в най-елемнтарна форма, без държавна регулация. Някои български икономически коментатори много обичат да забравят лекциите за пазарните провали.

Владимир Каролев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Красен Станчев, Валери Димитров и т.н. проповядват идеи на хора, които са мъртви от много време. Забележете, че тезите им са едни и същи - безразлично е кой от тях четете. От друга страна, в съвременната икономическа теория тези, които либертарианците наричат ‘левичари’, са водещи икономисти в най-престижните университети в света. Аргументите и теориите на ‘левичарите’ са много по-задълбочени от елементарните пазарни клишета на либертарианците. Изследванията им обаче са по-технически, което ги прави недостъпни за много от нашенските либертарианци икономисти. (Нито един от тези, които споменах по-горе, няма Ph.D. от водещ университет, а доколкото знам към момента трима от тях изобщо нямат докторати!). Но има литература, която е достъпна, и ми е чудно, че автори като Joseph Stiglitz, Paul Krugman, Robert Frank, Elinor Ostrom, Thomas Schelling, Michael Spence, Dani Rodrik, а и самият George Soros, който финансира много от нашите либертарианци, почти не се споменават у нас. Ако погледнем Нобеловите награди за икономика от последните години, ще видим, че голяма част от тях са дадени за изследвания, които директно атакуват идеите на пазарните фундаменталисти.

Kenneth Arrow например, който печели Нобелова награда през 1972, е баща на теорията за общото икономическо равновесие (general equilibrium theory). Тази теория може да се интерпретира като математическа формулировка на ‘невидимата ръка’ на Adam Smith. Arrow демонстрира, че условията за ефективни пазари на практика никога не са изпълнени. Joseph Stiglitz, също носител на Нобелова награда и един от най-цитираните живи икономисти, казва съвсем ясно, че ‘невидимата ръка’ е най-вероятно ‘невидима’ просто защото я няма! Критиките на тези великани на икономическата мисъл, обаче не попречиха на либертарианците щедро да раздават съвети на страните в преход.

Забележете, че либертарианците икономисти продължават да говорят за капитализъм, комунизъм, протекционизъм и други ‘категорични’ концепции, които датират от Студената война, без да разбират и да са прочели, че икономическите инстиуции на всяка страна са уникални и не могат да бъдат имитират. Отдавна стана ясно, че сляпото прилагане на реформите, заложени във Вашингтонския консенус, игнорира политическите и социални специфики на страните в преход и беше една от най-трагичните грешки на пазарните фундаменталисти. Най-успешно трансформиралата се бивша социалистическа страна се оказа Словения, въпреки че и тя в момента е засегната от икономическата кризата. Словения обаче категорично отхвърли принципите на Вашингтонския консенсус и не прие съвети от хора като Jeffrey Sachs, Steve Hanke и други външни ‘експерти’. Словения имаше силни икономисти (не либертарианци), които имаха знания и кураж да се противопоставят на западните ‘пазарни специалисти’.

Темата е много дълга и загрижеността на Каролев и Волгин е разбираема и основателна – а те всъщност говорят за едно и също нещо. Много бих се радвал, ако Волгин се запознае със съвременната критика на пазарния фундаментализъм, а Каролев спре да препрочита Adam Smith и започне да коментира автори, които не харесва.

Светослав Салкин e доктор по политология. Работи като политически анализатор за регион Евразия към Exclusive Analysis.

--------------------

Бел. ред.: Поради техническа грешка за кратко заглавията на 2 текста от дебата за държавността бяха разменени. Така текстът на г-н Светослав Салкин излезе със заглавието на текста на г-н Димитър Чуровски. Редакцията се извини и на двамата и моли читателите за снизхождение към разсеяността ни.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.12 2013 в 12:58

http://offnews.bg/index.php/275445/partiya-pomak-se-uchredyava-ofitsialno

20.10 2013 в 13:09

Равновесието.
То е смисъла в теориите на много икономисти. Дейвид Рикардо разделя книгата си на две части. В едната пише за данъчното облагане, в другата за принципите на политическата икономия.Когато разглеждаме съвременна икономика трябва да държим сметка за държавата и нейните обективни нужди, за управляващата политически икономически господстваща класа и за управлявания народ. Пример- България 1996 година. Задава ли се хиперинфлация или тя е инспирирана? Управляващата класа не провежда приватизация, защото господства разбирането, че не всяко предприятие трябва и може да се продаде, защото ще издържа народната икономика. Вижда ли някой, че на входа и на изхода има "доверени"дружества, които снабдяват с материали и взимат готова продукция, които унищожават държавните предприятия? В същото време има ли лица, които са взели кредити и също дължат суми? Пак по това време лихвата е около 170%'юни, за да стигне 300% 17 септември.. До къде води държавната регулация в такива условия и може ли да се каже, че инфлацията е безлично понятие, зад което не стоят определени хора? Държавната регулация в такъв момент е спирачка за неизбежното нещастие за управлявания народ, който ще остане без влоговете, защото господстващата класа ще злоупотреби, но държавата вече измъчва народа и е неспособна да помогне освен да изчезна. Би било уместно да се прибави безличният пазарен механизъм, който на практика се управлява и не е пазарен механизъм. На тази територия такъв не е допуснат и тогава най- лошата приватизация би била по- добра от най-добрия държавно регулиран механизъм. Но без баланс, какво представлява приватизацията и какъв е нейният смисъл без реален пазар на ценни книжа? Този баланс го няма и днес, защото както с гордост съобщават множеството управляващи, фондовата борса е най- опасното нещо и те с право се страхуват, защото не я разбират, не искат да я разбират и не искат да има такъв реален пазар. Днес всеки брокер би ви казал, че много дружества имат двойно счетоводство/нещо немислимо и недопустимо/, което се приема за нещо нормално. Владимир Каролев щастливо забравя, че пазарът е регулиран, но няма развита борса, сиреч няма пазар. Най- важният пазар го няма и стои в латентен вид, защото държавата се страхува от богатството и не допуска да има богатство, за да не би управляващата класа да изгуби влиянието си над непросветената маса. Волгин е още по- щастлив в ръководството от страна на държавата и не си представя какво е да пораснеш и самостоятелно да приемеш риска да спечелиш или да изгубиш. Невидимата ръка е баланс, необходимо равновесие в интерес на обществото и системата на валутен борд у нас бе въведена отвън, за да предпази масата от злоупотребяващата невидима ръка на управляващата класа, а това направи нещата много по- тежки и въпреки това бордът трябва да остане докато с години не се появят хора,които не биха обезценили труда на създаващите блага в полза на длъжници,които харчат тези блага за разврат и не създават принадена стойност. Именно неспособността на управляващата класа да създава принадена стойност дори и в Балкански мащаб не създава необходимото доверие у партньорите, които биха се съгласили бордът да се замени с устойчив модел, който гарантира създаване на принадена стойност, а не инфлация. Държавата сякаш не иска да разбере и чуе, че има валутен борд тук и позволява да се вдигат цените на основните стоки и лихвите по договорите на банките- немислимо бездействие във вреда на народа в условията на регулирано общество,което няма право да печата пари. Отново държавата,която регулира и разполага с лостовете за контрол над пазара допусна злоупотреба. Това за пореден път показа, че държавата трябва да стои във валутен борд /нещо като ограничено запрещение/.
Проблемът.
Създаването на принадена стойност е пряко свързано с изобретения и рационализации или общо иновации. Иновации създават хора,които са готови да се радват на труда си и не са готови да го споделят с хора,които искат да го заграбят и докато в обществото няма консенсус по това иновации няма да влязат в производство, защото крадците унищожават изобретенията и не могат да надграждат. Създаването на принадена стойност не е обикновено производство на туршия или лютеница и управляващата класа ще трябва да промени поведението си към всеки един създател на блага, защото през това минава пътят на съвременното общество.
У нас имаме режим на наложено отвън пазарно управление и то като гаранция за оцеляване на народа и този режим дава добри резултати и може да дава иновации, защото притиснатите хора имат желание да оцелеят и в тази борба улесняват начина си на живот. Днес ние наблюдаваме безпътицата на управляващата класа,която с времето отстъпва назад, защото народът показа недоволство срещу цялата система на лицемерие на егоизма. Всички знаят, че големите риби взимат големите пари , а народът не може да плати сметка въпреки труда си и това е нарочно. Всички видяха, че това е скандал в очите на Запада и е неизбежно да се оцени като социалистическа революция. Затова протестите се овладяха и затулиха истинската причина, но не я отстраниха. Време е народът да получи по- голяма заплата от дохода на богатите, които трябва да се съгласят да намалят печалбата си и да участват в пазара на акции на фондовата борса с реален счетоводен отчет. Ние сме част от световната икономическа система и мърдане няма и колкото по- бързо се осъзнае това от управляващата класа, толкова по- бързо ще се намери равновесието в икономиката. Достатъчно е да се намери отговор колко е необходимо , за да се платят всички разходи от един човек, за да живее честно и спокойно и богатите да вдигнат заплатите като намалят доходите си? Тази недостижима мисъл, крие израстването на богатите,които в свой интерес ще си гарантират спокойствие.
Държавата.
Ако държавата не започне да дава пример каквито и данъци да определи няма да прибира достатъчно, защото редовното закупуване на скъпи вещи при условие, че може да се работи даже с вещи втора употреба показва лош усет за спестяване и натрупване на държавно богатство. Държавата е съгласна да харчи пари, с които може стотици хиляди да си платят битовите сметки,данъците и социалните осигуровки. Държавата в продължение на 15 години тегли пари от НОИ и няма фонд за пенсии и като резултат народът избягва да плаща. Лошият пример е лошо име за държавата и тя като регулатор на обществени отношения трябва да се поправи. Държавата позволи да се регистрира ООД с 2 лева капитал!? Така позволи безотговорни лица да се регистрират по ДДС и да отговарят с 2 лева капитал. Това ли е действителния интерес или стабилност на търговията? Време ли е държавата да потърси хора,които си разбират от работата или ще е доволна да се стигне до пълно разорение ?
Нова Конституция.
Всеки,който е прочел повече от една Конституция знае, че смяна на настоящата Конституция не е решение, а демагогия от най- долна проба. Настоящата Конституция препраща към закони,които уреждат правната материя и в този смисъл е доста практична. В обществото има икономически проблеми, а не правни , макар че вече се появяват условия за сериозни претенции в тази насока. Затова не Конституцията, а законите изискват по практично и трезво отношение на хора,които виждат последиците от действията си и мислят за тях вместо да бързат да постигнат краткосрочен икономически резултат.
Това е баланс и невидимата ръка на пазара.

22.07 2013 в 18:23

икономическите инстиуции на всяка страна са уникални и не могат да бъдат имитирани

22.07 2013 в 16:00

икономическите инстиуции на всяка страна са уникални и не могат да бъдат имитирани

14.07 2013 в 01:02

Каролев, когато ти натрият носа поне покажи някакво достойнство! Трудно е, особено когато е от полотолог нали :)) ?
За всеки завършил извън България е ясно, че ковачницата УНСС е много много далеч икономиката. Къде са истинските икономисти в България - ти, Милен Велчев, Георги Ангелов, Красен Станчев, Хърсев ... доцента Орешарски :)) хора похапнали добре от полупразната чинията на българите?
Колко значими икономисти въобще има в България, изследователи, които публикуват в Econometrica, Journal of Political Economy, Journal of Economic Theory... Беше някаква случайност, че един се задържа за 4 години, но и той си взе шапката и замина към Харвард. Пълната трагедия и личи ясно още като минеш Драгоман!!!

09.07 2013 в 07:55

Ръстът е ръст, само когато е устойчив. Другото е конюнктура.

07.07 2013 в 11:11

Ако имате предвид мен, за мен образователните степени не са важни. Пратих статията без нито дума за това, но от Offnews ме помолиха да да напиша нещо за себе си. Понеже избрах да се пиша "политолог" (не че не е вярно), Каролев и другите се хванаха за това и от постинг на постинг, вижте докъде я докарахме. :)

07.07 2013 в 01:24

за да съм коректен все пак правя уточнението, че либертарианството, което споменавам по-горе е една криворазбрана и тесногръда негова псевдоверсия, която изповядват болшинството от нашенските му апологети

07.07 2013 в 00:50

Има някакъв парадокс в т.нар. либертарианство, приемащо охотно тезата за свобода на пазара, но отказващо на човека същата привилегия, принизявайки го до биологичен компютър, обслужващ този пазар. С други думи, в либертарианството има нещо антихуманно пар екеланс. Грешка е според мен всичко да се свежда само до икономическите аргументи - в голяма степен въпросът е екзистенциален и философски. За господин Каролев, Икономист и другите хора с либертариански аргументи (а впрочем и за техните опоненти) препоръчвам горещо тази прекрасна поредица на Адам Къртис по BBC-
http://en.wikipedia.org/wiki/All_Watched_Over_by_Machines_of_Loving_Grace_(TV_series)
Ето и линк към първия от епизодите: http://vimeo.com/57157436
С уважение: Атанас Христосков - дипломиран икономист и кинорежисьор (от постингите разбрах, че референцията за образованието е важна за вас:)