Стенограма от срещата в МС на 18 юни за Закона за горите - част I

Последна промяна на 18 юни 2012 в 17:41 1840 2

Мирослав Найденов си говори с младежите, които шести ден ще протестират срещу Закона за горите. Снимка: БГНЕС
Насрочената за днес среща на премиера Бойко Борисов с еколозите, които протестират срещу приетия миналата седмица Закон за горите, започна без Борисов. Те бяха посрещнати от земеделския министър Мирослав Найденов. Стенограмата от първата част на срещата: Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тъй като тази среща я уговорихме в петък, уговорката беше за 10 часа днес, очаква се премиерът също да се присъедини в рамките на неговата програма. В петък бяха поставени четири основни пункта, по които обсъждахме. По три имаме съгласие. Искам да ги повторя, за да ги приключим и да ги резюмираме. Първо, по отношение на сеч в горите до 20 декара. Това е едното предложение. Него го направи опозицията, не беше в първоначалния вариант. Мотивът е, че по този начин дребните горевладелци ги товарим с излишни такси, излишни административни тежести. Депутатите в комисията са приели доводите. Приели са. В първоначалния вариант не сме го внасяли. Ако това е проблемът, ние не го поддържаме в този му вид, тъй като имаше съмнения, че по този начин едва ли не ще се облагодетелства някаква неконтролируема сеч. Искам все пак да ви попитам: Вие запознати ли сте с аргументите на опозицията, тоест приемате ли част от тях, че изискването за лесоустройствен план на такива малки територии и разбира се съответната финансова тежест по изготвянето на този лесоустройствен план затруднява дребните горовладелци. Това не е наше мнение. Това са техните мотиви, които мнозинството е приело. Склонни сме, всъщност премиерът го каза онзи ден, ние можем да не го подкрепим това. Все пак, дали има промяна във вашата позиция? Протокол се води и ще ви бъде предоставена стенограма. ТОМА БЕЛЕВ: Основният проблем при стопанисването на частните гори ние минахме вече при предишния закон с подобна практика и видяхме: частните гори са 10%, осигуряват между 20 и 25% годишно от добива на дървесина. Тоест виждаме, че те са преексплоатирани. Това е било винаги. Това е традиционно. Ако отворим статистиката в царство България, когато има частни гори, пак е същото, те се преексплоатират. С това предложение ние всъщност нищо не променяме към положително. По-скоро към отрицателно. Ако искаме да подпомагаме частните горовладелци – това, което казахме и при приемането на закона, ще го повторим и сега, държавата да направи като инвентаризира безплатно, да предвиди и планиране, тоест, да му мине оценка за съвместимост, да му мине ОВОС, ако частният собственик не е съгласен, моля, може да си проектираш наново мероприятията, сам да си ги платиш. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Приемаме Вашите аргументи. Госпожа Танева ще се изкаже. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също имах предложение в същия смисъл този текст така, както е, да го коригираме, че това за горски територии са обща полза от два хектара включително, горостопанските програми се изработват от ИАГ. При несъгласие на горостопанския собственик по всяко време е в правото си, ако не е съгласен. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако имаме консенсус, слагаме точка. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Иначе, съгласете се, има проблеми с горовладелските – физически лица. Сигурна съм, че и вие сте наясно с това. ТОМА БЕЛЕВ: Около 50% от горите ни са в натура. Ние даже и да им разрешим в момента… Те могат, но въпросът е, че няма какво да представят в РИОС. За да се произнесат, липсва всъщност документът. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, с тази редакция сте съгласни и смятаме, че го приключваме. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Слагаме точка тук. Имаме консенсус по тази точка. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 промяната в чл. 13, т. 3, която касае промяна в ал. 14, нова ал. 14. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Понеже претенцията не беше от ваша страна. ФИЛИП ЦАНОВ: Председател на Национална гражданска коалиция „Природата за хората и регионите”. По тази точка сме абсолютно съгласни с постигането на тези договорки. Съгласни сме с предложението на еколозите и го подкрепяме. РЕПЛИКА: Двама лесовъди и един юрист. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По тази точка имаме консенсус. С молбата, разбира се, господин Белев, към вашите организации, но за опозицията - да стигне Вашите становища и до тях, защото разбирате, че можем да бъдем обвинени от тях отново, че не защитаваме правата на хората. РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ние ще пуснем съобщения по кои параграфи и членове от закона сме постигнали консенсус. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Четири основни пункта бяха. Затова искаме да ги коригираме. По следващия дискутиран пункт, по който също имаме съгласие, е, че се позволява сеч до 80% над естествения прираст на горите. Вашето предложение беше да е не до 80%, а до естествения прираст, да не се позволява по-скоро сеч над естествения прираст на гората. ТОМА БЕЛЕВ: Става въпрос за следното. Ние имаме действащи лесоустройствени проекти. Те са минали на екологична оценка, на преценка, необходимостта от оценка и оценка за съвместимост. Каквото и да пипаме в тях, ние трябва да вървим на всичко това, което сме минали по начина, по който е минало до момента. Тоест когато имаме действащ лесоустройствен проект, дайте да си го спазваме. Ако предвиждаш повече, тоест променяш, ти си правиш план-извлечение, оценяш си, вървиш си по процедурата. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имам редакционно предложение да бъде в рамките на лесоустройствения план. ТОМА БЕЛЕВ: Всъщност няма нужда, защото ние вече сме го разрешили това със закона. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имаме конкретно предложение. ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Предложението, което направихме с колегите от Агенцията по горите: „До влизане в сила на горскостопанските планове и програми по ал. 1 допустимият размер на ползване по действащите лесоустройствени проекти, планове и програми може да бъде до 80 на сто от средния годишен прираст за съответното държавно горско или ловно стопанство, с изключение на случаите, когато действащите проекти предвиждат по-голямо ползване. Тъй като в момента имаме лесоустройствени проекти, по данни от колегите - пак казвам, аз съм юрист от лесовъдите - че има лесоустройствени проекти, предвиждащи на места 85.90% от прираста, тоест да не ги ограничаваме тези, които са одобрени в този си вид. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Мотивът, който изложихме и предишния път, е това, че имаме много голям прираст на българската гора и ако някъде лесоустройствените проекти наистина предвиждат с уговорката, че не съм ги правил аз, нито някой тук, правили са ги експерти специалисти, ако предвижда наистина такъв. Но за всеки случай ако искате да сложим горния таван, ненадвишаващ. ТОМА БЕЛЕВ: Прираст на ниво стопанство се изчислява по едни таблици. Това не е нещо, което ти го измерваш на терена. Този прираст се изчислява по едни таблици, част от които са правени 60-те, 70-те години, част от които са правени до края на 2000 г. За всеки тип насаждения. По този начин както е изчислен прирастът, той е ориентировъчен, нямаш сигурност в него, защото се опитваш цялото разнообразие да го вкараш в 30 таблици, от които да вземеш една цифричка. Проблемът, когато коментираме прираста на горите, ние в момента имаме действащи лесоустройствени проекти. Те предвиждат някакъв размер на ползването – дали ще е 60, 70, 80 или 90 процента, няма никакво значение. Ние сме ги оценили, те са минали на оценка на съвместимост. Когато казваме „може да ползваме до 80%”, ние не премахваме оценката, тоест нищо не правим, ние пак ги вкарваме обратно в цялата процедура. Според мен от тази алинея няма в момента смисъл. Няма проблем да ползвате повече от това, което е предвидено по лесоустройство, но то пак така или иначе си минава по общия ред. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Конкретното Ви предложение за текст? ТОМА БЕЛЕВ: Аз ви предлагам ако се съгласяваме, тази алинея да отпадне. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Цанов? ФИЛИП ЦАНОВ: Аз се съгласявам с предложението на Агенцията по горите до 80%. Щом има и лесоустройствени планове, трябва да се закове една горна граница. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Коментарът е, че няма проблем да отпадне. ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Няма проблем да отпадне тази алинея. Това ни беше предложение за преговори, но няма проблем да отпадне тази алинея. ФИЛИП ЦАНОВ: Добре, съгласни сме с вашите доводи. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Приемаме с консенсус, че отпада алинеята. ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: В § 63 по сегашния доклад отпада алинея 3. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Третата точка, по която в петък също стигнахме до споразумение, е чл. 88, ал. 5, всъщност т. 5. Става въпрос при корекцията на речни корита да не бъдат засягани защитени дървесни видове. Те са обект на защита не само от този закон, а и от други закони. Така че не виждам къде е проблемът. Уточнихме се това да бъде регламентирано с условия, разписани. Текстът, който предлагаме, е: Условията и редът за отсичане на тези дървесни видове в площите по ал. 5, т. 5 да се урежда с Наредба по чл. 101, ал. 3. Разбира се, не можем да забраним корекцията на речни корита, още повече в контекста на това, което се случва последните месеци и години и затова предлагаме това нещо да бъде уредено със специална наредба, като при всички случаи водещото в нея е да бъдат защитени тези дървесни видове, които представляват съответната ценностна екосистема. ТОМА БЕЛЕВ: Нашето предложение е малко по-различно. Тъй като корекциите се изчисляват по един начин, тоест имаме корекции, които се изчисляват без наличие на дървесина растителност, но повечето корекции в България се изчисляват с наличие на дървесна растителност. Тоест ние нямаме еднозначна философия, че в корекциите на реката, чисто хидроложка, че в корекциите на реката не трябва да има дървесина, тоест дървета. Тъй като в момента ние имаме пет типа гори, и петте типа гори, които са крайречните ни в България, в корекциите на реката, са включени в директива 92/43. Ние нямаме никакъв друг, освен изкуствените тополови култури. Естествените гори всичките са включени в директива 92/43. Ние сме длъжни да имаме мерки за опазването. Нещо повече, ако се консултирате с колегите от МОСВ ще видите, че в директивата за предотвратяване на наводненията наличието на дървесна растителност е едно от условията. това го има и в плановете за управление на речните басейни. Затова ви предлагаме там, където трябва да се почиства, ще се почиства. Има си съответните формули. В този текст проблемното е следното. Ние не ги водим гора. Оттук нататък може да започне наказателна процедура точно заради липсата на защита на национално ниво. Когато коментираме сечите в § 32, там сечта на тези гори може да бъде гола. Предлагаме ви следния израз, ако го погледнете. В § 28 да отпадне изразът „границите на корекции на реки и …” На последната страница е. По този начин си спестяваме поне една наказателна процедура. Това е предложението ни, да отпаднат тук. Ние нямаме проблем да прочистваме речните корита в момента. Имаме чудесна система, комисии и т.н. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тук коментарът беше не за почистването на речните корите. Те се почистват и в момента, когато става въпрос за речно корито. Когато обаче се налага корекция, предписана от експерти, тук не го предписват служители на Министерството на земеделието и храните, тази корекция налага във връзка с корекцията определени дървесни видове да бъдат отсечени, не може да бъде забранено, защото разбирате, че ако предпишат хидроинженери, примерно корекция на реката, свързана с превенция от наводнение и в корекцията попадат примерно определена територия, няколко декара гора примерно, която трябва да бъде отсечена, ние не можем да я забраним, с изключение – аз затова казах - ако тя е защитена съгласно директивата, която вие цитирахте или са защитени видове, това да го регламентираме, че тогава няма да може, но само тогава или те да измислят друга корекция. ИВАН ТОДОРОВ: Не съм сигурен, че директивата въобще в тоя случай, когато има … на бедствия и на превентиране на бедствия и аварии и всякакви други такива неща, директивата не засяга тия неща. Абсолютно категорично. ТОМА БЕЛЕВ: Със сигурност директивата позволява да се наруши нейната философия, но не позволява общи решения от този тип, тоест да не ги водиш повече изобщо гора. ИВАН ТОДОРОВ: Въпросът е друг. Ако някой трябва да се превентира... ТОМА БЕЛЕВ: И в момента е така. Никой не ви пречи да строите корекции, макар че корекция в България не е строена сигурно 20 години. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: От едната страна имаме притеснения и мероприятия, свързани с бедствия и наводнения. Тъй като аз и вицепремиерът Цветанов и част от министрите сме посещавали тези места, които бяха поразени от наводнения, първото нещо, което кметовете и местната общност поставят, те казват така: от години никой не го изчисти речното корито, канала, отстрани наистина горската растителност буквално е затиснала. Ако предпишат експерти, те са извън министерството, определена корекция, определено прочистване с цел да не падат клони, да не задръстват примерно тези, нека да не слагаме по този начин пречка, с уговорката категорично, затова да постигнем консенсус, че защитени дървесни видове, ценни, всичко, което е в тази директива, което е примерно в натура или каквото е, изключваме, но някъде, където се налага предписано, съгласувано с МОСВ, да не го забраняваме, защото тогава ще имаме предписания, ще имаме утвърден план за корекцията, но няма да може практически да го изпълним заради рестрикция на този закон. ТОМА БЕЛЕВ: Няма рестрикция. Вие считате, че в момента не се прочистват речните корита ли? Имате ли проблем с това тая и миналата година? МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нямаме проблем. Има обаче казуси, при които влизайки фирмата, направен е планът, утвърден е, включително е гласуван от Комисията по бедствия и аварии, влизайки да го извършат практически, те казват: утре ще дойдат и ще ни санкционират, защото примерно сме нарушили еди какво си или не сме имали разрешение. Затова е разписан текстът. Аз не виждам какво ви притеснява. ТОМА БЕЛЕВ: Притеснява ни, че вие тази територия, тези горски съобщества повече не ги водите гора. Това ни притеснява. Няма проблем. Ако искате да включим – ние сме готови да организираме ние следващата среща, да включим колеги от Министерство на околната среда и водите, които прилагат двете директиви както за хабитатите, така и за борбата с наводненията, да отворим плановете за управление на речните басейни да видите, че няма проблем. Тоест без този текст, който се включва, няма никакъв проблем за почистването на речните корита. Включвайки го обаче този текст по този начин, ние повече нямаме превантивната защита по отношение на всички горски насаждения. Тоест, ние изобщо ги изключваме. Тоест, реално погледнато, по този начин спокойно някой може да влезе. Примерно, всичките заливни тераси на река Дунав са андегирани на 99%, тоест те са в корекции. Тоест няма да остане нито едно дърво по Дунава. По отношение на самите съоръжения няма проблем. Там е разписано, че те не трябва да захрастяват, не трябва да облесяват. Няма никакъв проблем. АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тук сме трима – двама горски иедин юрист – и изобщо не претендираме да представляваме експертите в България на тема хидрология, природни местообитания и околна среда, превенция на наводнения и ски съоръжения. Тук сме да ви предоставим основните възражения на гражданските организации, представлявайки гражданската общественост и считам, че по-детайлна дискусия следва да намери място в парламента обратно, където ще се процедира законът, тъй като там ще бъдат концентрирани експерти от всички тези нива. Не може днес да ни използвате като експерти по всичките тези теми, каквито ние не сме. Може само да ви дадем насоки защо са ни такива предложенията, но не може да изисквате от нас да ви дадем крайни заключения и да обосновете вашите предложения на нашите обосновки. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Самият формат на срещата беше с идеята трите страни да се съберем. Ако вие бихте пожелали, знаейки, че ще коментираме тези четири точки, можеше да вземете примерно експерти. Разбирате, че аз също не съм експерт хидроинженер. ФИЛИП ЦАНОВ: Като видях онзи ден, че бях абсолютно сам срещу всички други помолих за съдействие тяхната асоциация, те се съгласиха да дойдат и ето, ние сме тук. Те бяха миналия път седем човека. Нищо не ви пречеше да си вземете специалисти юристи. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Цанов, идеята е следната. Тъй като и тук от страна на администрацията също няма хидроинженери в момента, ние се опитваме да обясним мотивите, защото утре, когато следващото наводнение се случи и констатациите са, че се е случило заради това, че примерно не е направена корекцията, която е била предписана, а тя е била затруднена заради еди какво си, имате определени опасения. Вие ги споделихте. ТОМА БЕЛЕВ: В момента в плановете за управление на речни басейни няма нито една нова корекция. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Но ние правим закона не да го променяме всеки ден. ТОМА БЕЛЕВ: Става въпрос, че тези планове за управление на речните басейни действат оттук нататък ведомство век и веков. Искате ли да включим експерти от Министерство на околната среда и водите от тяхната дирекция „Води и превенция” в този спор? МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нищо против. Искам да го резюмирам така. Ние с Вас, предполагам и с вашата страна, нямаме разногласия по този текст, тоест всички се водим от идеята може би, че самото разписване трябва да бъде прецизиране, но аз предлагам да бъде прецизирано разписването, а не да отпадне напълно. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагаме редакция да остане текста „само площите в сервитутите на хидромелиоративните съоръжения”, тоест отпада „границите на корекции на реки” поради липса на легална дефиниция. ДУНЧЕВ: Все пак не можем да взимаме крайни решения, тъй като не искам отново да стига до грешката, заради която сме тук, да изземаме функцията на експерти, които не са били чути в Народното събрание. ИВАН ТОДОРОВ: От Асоциацията за хармонизация на правото. Професор съм по административно право. Само един процедурен въпрос. В тоя случай аз не мисля, че има някакъв сериозен проблем. Не може ли просто да се запише, че по принцип страните решават този въпрос да се прецизира от експерти с участието – ето, колегите предлагат: от Министерството на екологията да присъстват експерти – и това да се остави. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Категорично, ние сме за. Вие, господин Белев? ИВАН ТОДОРОВ: Нека така да се запише. Защо технически въпроси да ни задръстват? Мисля, че това е препъни-камък. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За протокола: Имаме консенсус по точката. С уточнението, че техническата редакция ще бъде извършена след експертни становища, включително и на Министерство на околната среда и водите. Приключваме с третата от четирите точки, които коментирахме в петък. По следващата точка. Господин Белев, предлагам по чл. 54, довел до това поляризиране на мненията, понеже го представяте току що, да Ви помоля да направите Вашето предложение, тъй като и за протокола е добре. ТОМА БЕЛЕВ: Не е представено току що. Този текст е представен на 12 януари на всички парламентарни групи. Той е влязъл като предложение на депутати между първо и второ четене. Поне има трима-четирима депутати, които са го предложили. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имам предвид на участниците в срещата. За протокола да го изложите, дали сте го и можем да го прочетем, но по-добре да го изложите. Става въпрос за протокола: по чл. 54. ТОМА БЕЛЕВ: Те са свързани, няколко члена са. Не може само за чл. 54. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да. Започваме спора по т.нар. чл. 54, естествено, с препратки към други членове. ТОМА БЕЛЕВ: Промяната на предназначението касае може би осем или девет параграфа. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Формулираме проблема с промяната на предназначението, съгласни ли сте така да дискутираме този проблем? ТОМА БЕЛЕВ: Да. Започваме с група 1. По отношение на идеята как трябва със Закона за горите да поощряваме строителството на спортни съоръжения, ние сме леко чувствителни на тази тема. Ако искаме да поощряваме инвестиции, има си Закон за поощряване, насърчаване на инвестициите. Тоест ако някой иска да насърчава определени инвестиции, разпоредбите по отношение на областите, в които искаме да насърчаваме, те трябва да си намерят място там. Идеята как ние премахваме промяната на предназначението за тези инвестиции и по този начин облагодетелстваме или намаляваме разходите на някои фирми се сблъска с два основни проблеми. Първият проблем е, че ние създаваме схема за държавна помощ по отношение на тези групи инвестиции, която трябва да е оценена и приета от страните членки. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Трябва да е нотифицирана. ТОМА БЕЛЕВ: Ние към настоящия момент такава нотификация нямаме. Второ, винаги държавната помощ трябва да е ясно оценена за размерите й какво получава съответната фирма като държавна помощ. Няма проблем, ние извършваме подобни неща, имаме подобни схеми, но въпросът е, че тя трябва да е оценена. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В рамките на министерството всяка година държавните помощи са в размер на стотици милиони и те са нотифицирани. ТОМА БЕЛЕВ: Тук имаме просто една схема, която към настоящия момент не е нотифицирана. Нашето предложение е следното. Тъй като всичко това тръгна от един проблем, че съществуват лифтови и влекови съоръжения, които са приватизирани от общината и държавата, без съответното право на строеж, тоест те са приватизирани на цената на метала и те не могат в момента реално да се осъвременят, да се възстановят по простата причина, че няма как да направиш този строеж, ние предлагаме да решим този проблем с един елегантен параграф 5 в този член, където слагаме петна за фундаменти на стълбове и станции на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ. Даже не казваме „законни”, защото имаме и „търпими”. С това ние решаваме проблема на тези, които към настоящия момент с приватизирали нещо от държавата и от общината, което няма как да го осъвременят. Ето, дава им се възможност да го осъвременят, чудесно. Ако искаме вече нататък да вървим за нови лифтове и съоръжения, които да останат държавни, ние предлагаме редакция в чл. 79, където запазваме промяната на предназначението на имота, но предлагаме тази промяна на предназначението имотът да е за определен период от време и когато касае държавна собственост, след този период от време, през което ние променяме предназначението на ските и на голф игрищата и каквото и да е там, ние му променяме предназначението, то е за период примерно 30 години, в това време автоматично на този, който е променил предназначението, му се учредява право на строеж за този период, след изтичане на срока, който като изтече, след това си го връща на държавата. Тоест, не променяме държавната собственост, не ограничаваме по никакъв начин. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Искате да кажете, че предлагате промяна на предназначение и съответно право на строеж за определен период? ТОМА БЕЛЕВ: Да. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако е свързано, тъй като понякога правото на строеж е безсрочно, със сега действащия режим имам предвид, промяната на предназначението е – то е безсрочно. ФИЛИП ЦАНОВ: Промяна на предназначението – има много случаи да не е промяна на предназначението, а правото на строеж е безсрочно. ТОМА БЕЛЕВ: Господин Цанов, промяната на предназначението няма срок по принцип като конструкция. ФИЛИП ЦАНОВ: Вие слагате срок на промяна на предназначението. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да го формулираме, господин Белев. ТОМА БЕЛЕВ: Ние по принцип предлагаме едно нещо. Тоест решаваме въпроса на съществуващите лифтове и съоръжения и запазваме съществуващата практика. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тоест, казваме: иначе завареното положение се регулира. ТОМА БЕЛЕВ: Да. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Оттук нататък предлагате промяната на предназначението и съответно свързаната с нея право на строеж да бъдат за определен период от време. ТОМА БЕЛЕВ: Да, но това е с оглед на Вашите опасения, че трябва да продавате държавни имоти. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: То не е с оглед на нашето опасение – с оглед на действащото законодателство. Много добре знаете, че към момента при промяна на предназначение държавата пристъпваше към промяна на собственост. Така е в рамките на сега действащия закон. Вие предлагате това да бъде урегулирано, от една страна, за да си остане държавна собственост, но с променено предназначение и право на строеж за определен период. Тоест това е един вид компромисен вариант. Господин Цанов? РЕПЛИКА: С изричната клауза, че след приключване на този срок собствеността си остава държавна, а гората се връща в горския фонд. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Естествено, самия смисъл срочност означава, че след изтичането на срока се връщаме в първоначалния режим. Тоест то се подразбира. ИВАН ТОДОРОВ: Първо, аз хвърлих поглед върху това, което колегите дават, но само добивам обща представа, че горе-долу това, което се предлага, е връщане към режима от преди закона, горе-долу, с малки изключения това са нещата. Нека да погледнем какво правят хората по света. Ако погледнем държавите, в които има най-много ски писти, тъй като това е препъни-камъчето в този закон, Австрия, Швейцария, Германия, Франция и САЩ, поне в по-познати ни региони. Има и в Нова Зеландия много ски писти, но няма да гледаме там. Режимът е тотално различен. Някъде държавата директно дава по този ред, по който е предвидено тук. Такъв е случаят в повечето провинции в Германия, тъй като всички са федерални без Франция. Във Франция има един режим – държавата решава да определя кое ще бъде ски зона и общинските власти са длъжни в много кратки срокове да дадат право на строеж, да урегулират всичко. Таксите са много занижени когато се инвестира, много по-ниско, ако се строи нещо в градовете. В много от другите случаи – в Австрия, в някои от провинциите на Германия нещата са като по новия закон, който е приет тук. В Швейцария имаме най-либералния режим. Там също всяка провинция го решава отделно, но по принцип провинцията определя. Това е всъщност правителствено, провинция, това не са местни власти. Те решават всичко, тоест действа се все едно че са малки държави както и в България. Ако минем към промяна на предназначението и плащането на такси, има първо един голям икономически проблем, че едни ски писти заемат много голяма територия. Промяната на предназначението ще струва милиони, което обезсмисля всякакъв инвеститорски интерес. Оттук нататък има две положения. Може да се приеме тяхното разрешение, но трябва рязко да се намалят таксите, което обаче веднага ще предизвика сериозни възражения във всички останали: как така за едни ще се подменят таксите, а за други – не. Има друго, което е най-точният икономически измерител. Когато има търг, всички инвеститори се явяват на него и те плащат. Ако има такси преди това, преди търга, парите, които ще се дадат в търга, таксите ще бъдат приспаднати от парите, които ще се дадат в търга. Ако таксите са много високи, никой няма да се яви на търга, защото няма да има икономически интерес. Какъв е огромният проблем на българската държава в сравнение с другите бивши соц-държави? Всички са си либерализирали режимите. В момента ски писти строят масово. Поне в Румъния съм бил, в Словения съм бил. Хората строят масово ски писти. Във всички бивши социалистически държави има в пъти нарастване на чуждестранните инвестиции в периода на кризата. Вижте статистиката, средната статистика за всички бивши социалистически държави от 2008 г. досега. В България намаляват в пъти. Ние трябва да вземем мерки да се увеличават инвестициите. Това, което предлагате в момента, не бих казал, че ще запази кой знае какво нещо от горския фонд. Горският фонд не са само гори, там има и ливади, и поляни и какво ли не още. Така че да се казва „това е гора, но не е гора” не е така. Пистите са неделима част от гората. Така че от правна гледна точка проблеми няма. Второто, което е много съществено – икономически провеждането на търг обира всичко. То прибира и таксите, и по пазарен начин определя това, което държавата може да вземе. Административното определяне на такси не е икономически обосновано. Пазарната икономика е това, че трябва по някакъв икономически начин да се регулират нещата и търгът за условията на България е най-добрият възможен начин. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние изложихме концепцията при предишния разговор. Аз мисля, че вие сте съгласни с нея, тоест нямаме различия в това. Концепцията и мотивът на предложението да няма промяна на предназначението и последваща промяна на собственост на правителството беше за да се запази собствеността държавна. С Вашето предложение да бъде за определен период може да се каже, че има определен вид консенсус. Обаче втората част на предложението и на мотива на правителството беше да се стимулира и инвеститорският интерес, който откровено и вие го знаете много добре липсва, защото в последните години няма инициатива за промяна на предназначение в Министерството на земеделието и храните, няма искане, тоест никой досега не е поискал да се промени, като преградата всъщност беше високите такси, които потенциалният инвеститор трябваше да заплати по сега действащия режим. Ако вие правите предложение, което можем да кажем, че с това да бъде временно, тоест да бъде за определения период промяната на предназначението и съответно правото на строеж, да кажем, върви към консенсус, имате ли предложение по отношение на финансовата бариера към потенциалните инвеститори, защото господин Тодоров го каза в неговия коментар – това би следвало Вашето предложение да върви успоредно с предложение за намаляване на таксите или преференциални такси. Тест, обмислили ли сте този елемент от Вашето предложение? ТОМА БЕЛЕВ: Аз съм съгласен с господин Тодоров в част от изказването му, но ще изкоментирам: ние също ходим по чужбина, също следим как се строят ски писти в чужбина и специално за Румъния трябва да знаем, че точно такова предложение беше отхвърлено от румънския парламент. Така че нека да гледаме България. В България нямаме административно определени такси за промяна на предназначението. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: А те са на базата на оценка. ТОМА БЕЛЕВ: Те са на базата на пазарна оценка. Тоест, да твърдим, че ние административно ги затрудняваме - не е така по простата причина, че ние използваме пазарни оценки. Но когато имахме ниските административни такси по реда на стария закон за горите, защото там бяха много ниски. Вие знаете оценките. Но това не включи повече инвеститори в ски пистите и ще го обясня защо. Знаете, че от 20 години съм бил в държавната администрация. Ще ви кажа примерно за Витоша. За последните 20 години имаме двойно намаляване на твърдите валежи – на Черни връх, двойно. Тук няма сигурност. Не е заради високите цени. Те бяха ниски. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те са намалели примерно и в Словения валежите. Нека ланшният сняг да не ни е виновен. Тоест, какви са валежите е Божа работа, никой не очакваше тази година да има такива валежи. Видяхте, че организирахме прекрасна световна купа. Даваха ни по световния обмен. Беше страхотна реклама за България. От това се нуждаят хората. Това е била презумпцията и мотивът на правителството, за да се помъчи по някакъв начин да стимулира инвеститорите. Дадох пример на предишната среща, Вас Ви нямаше. Практика е на държави в момента и в Европейския съюз, и извън него, а най-вече и на съседни държави да търсят начин да стимулират инвеститорите. Ние смятахме, че това е начинът. И ако по първата част на предложението имаме консенсус, тоест, вървим към това, че с определения срок се запазва държавната собственост, което е изконно наше желание, по втората част как да намалим, може би терминът намаляване на таксите, с тази редакционна забележка, че те всъщност не са такси, а е въпрос на пазарна оценка, но дали са такси или е пазарна оценка, те са толкова големи, така щото в момента за една концепция за ски писта и съответните съоръжения към нея потенциалният инвеститор трябва да заплати десетки милиони. Предишния път влязохме в спор – не били 35 милиона, били 20. Това няма никакво значение. И 20 са много, защото в момента няма кой да ги даде. Трябва да помислим в посока на това как всъщност тази непреодолима бариера да може да бъде преодоляна. А какъв механизъм, тоест Вашето предложение трябва да върви в пакет, ако мислим наистина и за развитието на съответните региони. Молбата ми е да се абстрахираме от примера все пак, тъй като се коментира постоянно, че поправката е заради Витоша. Вие познавате Витоша, предполагам, много по-добре от мен в качеството Ви на толкова много години в този парк, но нека да мислим и за останалите общини, там, където наистина инвеститорският интерес е нулев. Витоша поне е до столицата. Имате ли съждение по това как да се намали тази финансова тежест на потенциалния инвеститор? ТОМА БЕЛЕВ: Финансовата тежест не се определя от закона, а се определя в случая от пазара и от оценката за наредба. Хайде да не пипаме закона, когато може да пипнете някаква наредба. Имате наредба за оценка. Тя върви по пазарни оценки. Ненавсякъде са такива цените. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Сигурно. ТОМА БЕЛЕВ: В малките населени места изобщо не става въпрос за хиляди левове, когато се говори за промяна на предназначението на имота. На Витоша са 8 000 на декар. ФИЛИП ЦАНОВ: Защо за 8 години действие на този текст няма искане за промяна? МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз го обявих, факт е, че няма. ТОМА БЕЛЕВ: Господин Цанов, законът не действа осем години, а точно от 2011 г. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Той имаше предвид режима, нека да го уточни. ФИЛИП ЦАНОВ: Преди това. ТОМА БЕЛЕВ: Тогава действаше съвсем различен режим. Ако искате, господин Тодоров може да Ви обучи какъв режим действаше. Почивка.    
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови