Орешарски, ще разваляме ли седенката?

Стоян Николов - Торлака

На 16 август народните представители се събират по спешност в София. Само два месеца и половина, след като започнаха „работа”, само половин месец, след като „заслужено” излязоха да ваканцуват... Горкичките орачи на законотворческата нива. Нещастните ратници за благоденствието на народа. Онеправданите труженици във фабриката на прогреса... Тъкмо оброниха морни чела по шезлонгите в Евксиноград, Капри, Ривиерата, гръцките острови и тайландската Патая, и след има-няма две седмици неумолимият звънец на председателя Миков ги притегли неудържимо като омайните песни на сирените от Омировата „Одисея”.

Това спешаване само идва да покаже, че службата в името на народа е дело неблагодарно и изискващо крайно изтощение на физическите, психическите, че и на моралните сили. Не стига, че народните избраници от БСП, ДПС и Атака недвусмислено демонстрираха колко са широкоскроени и цели два месеца неуморно дерзаеха за народното благо, въпреки че на метри от тях хиляди граждани не се умориха да им повтарят на висок глас да си заминават заедно с всичките си Пеевски, Тихоловци, Арнаудовци, Бат’ Салита и Муси, та барабар и с дълга си.

Не стига, че през това време обиденият като ощипана мадама генерал Бойко Борисов изтегли народните си представители от нормативоливното бойно поле, обявявайки самоволно, че изпълнява вота на избирателите си. Не стига, че от грижи за бъднините на България не го свърташе на едно място и спортуваше по час и половина на открито, при това гол до кръста.

Не стига, че тая шепа от някакви си 3000 (по безпристрастни данни на МВР) протестиращи, пъплещи из София, поставиха депутатите в една изцяло нова, стресираща и непривична среда... Добре, да уточним: как така ще скандират, че са против цялата политическа класа? Ами народните избраници как да разберат накъде трябва да се преориентират и към кого да се присламчат? Не е ли по-коректно, както беше преди – протестираш, скандирайки „долу тия, само ония”!? Така всеки разбира накъде да завърти опашка...

Та, въпреки, че изтърпяха всички тези неистови мъки и лишения в името на народа, в крайна сметка депутатите останаха и без време за подобаващо ваканцуване. Заради президента. Значи, и той такава двулика лопата излезе! Да беше казал, че налага цялостно вето на промените в закона за бюджета, всичко щеше да е лесно. БСП, ДПС и Атака щяха да скочат, да го посочат с пръст, да се оцъклят. „Единствената му цел е да унищожи майките, пенсионерите, социално слабите и децата с увреждания”, щяха да отсекат от „Позитано”. „Президентът показва индиферентно поведение към обязаностите си на държавен глава и се заявява като сепаратор на различните сегменти на българския социум”, щеше да изчурулика Местан в неповторимия си стил. „Извини се бе, ние те създадохме!”, би ревнал Волен Сидеров. И готово.

Господин Плевнелиев - охулен, бюджетът – прегласуван, а току-виж дори и правителството оцеляло...

Но той, хитрецът, налага частично вето и се обосновава, че искал повече информация как ще се харчат другите, онези пари, които не са за социални плащания. Къде си мисли, че се намира тоя, за да говори за такива подробности!? Във Финландия? В Белгия? Или в любимата му Германия? Отгоре на всичко и опитите да бъде обрязан (извинете, очернен) с някакви предполагаеми преговори за връщане на вакъфските имоти май няма да хванат дикиш...

Изобщо, много напрегнато, стресиращо, направо отвратително лято! Даже и старият помазаник на медиите и народа Б. Б. не можа да се зарадва на провалената (или поне отложена) актуализация на бюджета. От ЕНП май му намеквали, че е време да се оттегли от лидерството в политиката и да се занимава с по-привични му дейности (като охранителна, например). Реформаторският блок пък дори не си направи труда да намеква, а направо натвърдна, че милите му очички няма да минат. Не ще успее да се овъртоли около тях, когато са му нужни, а в удобен за него момент да ги засили по надолнището подобно на Атака и Яне в предишното Народно събрание.

Какви времена настанаха! Сега да не си депутат! Даже световноизвестният (напоследък) безочливец Волен Сидеров се принуди да преглътне неравната си борба с комплексите си за малоценност и да излъже, че в Атака всичко винаги се решава демократично...

Дет’ се вика, парламентарно представените партии са в деликатна ситуация и се чувстват непривично като Биг Ша извън обкръжението на 20-30 бабки. Депутатите от управляващата коалиция са наясно, че в София на 16-и ще ги чака море, ама не проблясващо под щедрите лъчи на августовското слънце, а море от гневни, неприлично шумни протестиращи. Наясно са и че, ако отхвърлят частничното вето на президента, без да дадат подробен отчет за какво искат да изхарчат планирания заем от един милиард, пред Народното събрание ще се съберат дори 100 000 човека и, колкото и полицията да ни убеждава, че са 3 000, оставката на правителството ще бъде въпрос на дни. Ако пък решат да откровеничат и да разкажат честно намеренията си относно разпределянето на заема (разбира се, това не им минава и през ум), народните избраници от тройната управляваща коалиция знаят, че не ги чака нищо, освен затвор. Дори и със съдебната система на България.

И Бойко Борисов не е за завиждане. По стар свой обичай той показва впечатляващо самочувствие пред камерите, но дълбоко в себе си знае, че дори и да се стигне до предсрочни избори, които привидно толкова желае, съвсем няма да получи такава подкрепа, каквато би му се искало. И каквато би му позволила да си разиграва конете както той си знае. А това означава едно – разпад на ГЕРБ, която не може да функционира извън властта и година. Защото ПП пред нейната абревиатура не означава „политическа партия”, а „популистка плутокрация” и никой няма да седи в тази талига, ако тя не следва интереса черния път на интереса му. Първите пиленца вече отлетяха от гнездото, и то само месец след изборите.

Единствената надежда за положителен изход от ситуацията е за българския народ. Когато звънецът на Михаил Миков призове като песента на сирените, а депутатите се натоварят на пробитото си корито, наречено „42-ро Обикновено народно събрание”, те няма да забравят да си натъпчат ушите с восък, подобно моряците в кораба на Одисей. И пак няма да обръщат внимание какво им казва улицата, ще се правят на глухи и ще говорят неадекватно, но за сметка на това нахакано. А „42-ро Обикновено народно събрание” все по-сигурно ще се насочва право към скалите и скоро ще се разбие о тях като вълничка на Евксиноградския плаж... А после, ваканцуване на воля!

Още по темата

07/08/2013 България

Стокхолмски синдром ни друса под пилоните!

Следете новините ни в GoogleNews