Из доносите на Синода: Йосиф се смутил, а Симеон се клел, че негов пръв дълг е Партията

 Митрополит Симеон се вживял в ролята си на доносник и дори обявил, че вече Партията за него ще е над Църквата. За разлика от него от Йосиф, американският митрополит, смущавал да доносничи и да служи на двама господари, прочете OFFNews  в досиетата на висшия клир.

Митрополитите Симеон, Йосиф и Игнатий са донасяли на ДС за събратята си и чужди граждани под два различни агентурни псевдонима.

Симеон Западноевропейски

Митрополит Симеон Западно и Централноевропейски е вербуван през 1964 г. към Първо главно управление на ДС. Работи за службите като агент и секретен сътрудник с псевдонимите „Христов” и „Торис”. Знае се също, че освен агент на ДС, е и част от КГБ и е член на БКП.

Личното и работното дело на митрополита се съхранява в над 28 папки. В тях има собственоръчно написани сведения, бележки за възнаграждения и разходи.

В първата част на досието се съобщава и целта за вербовката на владиката: „Изваждане на агент „Христов” в САЩ със задачи по задграничната епархия на БПЦ." Посочени са и задачите, които ДС възлага на Симеон.

Ето някои от тях:

- Да изучава и изяснява дейността и връзките на митрополит Андрей с американските власти или отделни лица, проявяващи интерес към въпросите на задграничната епархия на Българската православна църква (БПЦ);

- Да изяснява какви групировки от българи политемигранти и изменници на родината съществуват и каква дейност развиват;

- Да изучава поведението и настроението на българите, работещи в американските държавни учреждения и предприятия, подходящи за използване от нашите разузнавателни органи;

- Да изучава дейността и поведението на свещениците, да спомага за преодоляване на разногласията и укрепване единството на епархията;

ДС отрано подготвя Симеон за своя връзка от чужбина. От своя страна пък духовникът е сериозен и старателен в обучението си. Ходи на уроци по английски език и спазва стриктно заръките на ръководителя си.

„От днес, мой пръв дълг ще бъде изпълнението на Партийните поръчения, а на второ място остава професията. Благодаря Ви другари за всичко, което направихте за мен”, заявява Симеон след като се съгласява да работи за службите.

Духовникът до толкова е развълнуван от службата си към ДС, че дори прочита романите на съветския разузначвач Рихард Зорге. В едно от сведенията за Симеон дори се отбелязва, че в разговорите си с офицер на ДС първият умело и намясто използва цитати на Зорге.

„Неговото държание беше като на човек, който действително възнамерява да се заеме съвсем сериозно за изпълнението на поставените му задачи зад границя”, съобщава един от ръководните му офицери.

Съобщено е също, че дружбата си с ДС Симеон приема с радост и защото не се чувства „комфортно” в Софийската епархия и не успява да бъде част от другарите си заради тяхната злоба и завист.

През 1966 г. Симеон замина за САЩ. Оттам той си уговаря тайни срещи с агенти на ДС или изпраща писмо по пощата.

Прави впечатление вниманието и старанието, с което духовникът пише доносите и изпълнява заръчаното. За изпълнение да задачите митрополитът е снабден и със специални т. нар. от службите „контейнери” – записващи устройства – и други оперативни техники. Повечето секретни данни духовникът съхранява в своя „тайник”, който старателно криел от събратята си в американската епархия.

Симеон се сприятелява с българите, живеещи в САЩ, и докладва за техния професионален и личен живот. Поддържа и близки контакти с американци и други чужденци в Америка. По онова време докладва и за сблъсъците и неразбирателството в епархията. 

Заръчано му е и да следи развитието на американските държавни служби като ЦРУ и ФБР, събирайки информация дали те поддържат някаква връзка с българите в Америка.

След смъртта на патриарх Максим, Симеон не присъства на заседанията на митрополити, но обяви, че подкрепя избора на Варненския митрополит Кирил за наместник-председател на Светия синод до избирането на нов глава на БПЦ.

Йосиф Американски, Канадски и Австралийски

Митрополит Йосиф, който отговаря за православните епархии на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия, е работил е за 1-во Главно и 6-о управление на ДС под псевдонимите "Николов" и "Зографов". Вербуван е на 19 декември 1980 г.

Прави впечатление, че голяма част от документите в делото на Йосиф се съдържат сведения на други агенти за него.

Съобщено е например, че Йосиф има притеснения относно агентурата си в ДС.

В духовните среди той се утвърждава като трудолюбив и честен духовник с принципи.

Според сведенията, дадени от оперативния работник, духовникът изпитва притеснения, че ще си спечели омразата на събратята си, ако стане агент на ДС. Йосиф заявява, че те и без друго не го долюбвали, смятайки го за протеже на патриарх Максим. В действителност духовникът е близък на главата на БПЦ и се ползва с неговата протекция.

В донос, даден от друг агент духовник, се казва, че Йосиф многократно е споделял ненавистта си към държавните органи. Владиката често търси да открие кои от неговите събратя имат връзки с ДС или с други държавни власти.

„С голямо задоволство архимандрит Йосиф е споделял, че създава в църковните ведомства сигурна мрежа от свои хора, дълбоко предани на Църквата и патриарх Максим”.

Прави впечатление, че сред имената на т. нар. „верни на патриарха” е и името на Русенския митрополит Неофит.

С митрополит Натанаил и с Кирил Йосиф също е имал близки отношения.

Заедно с други млади духовници Йосиф често критикува порядките в Църквата и заявява, че има хора, които забравят на кого служат. „Трябва да се служи единствено и само на Бога, а после да се мисли за дребните човешки работи”, заявява той пред събратята си.

По-късно духовникът се съгласява да сътрудничи на ДС, успокоявайки се с мисълта, че ще работи за благото на България и българите.

Документите съобщават, че впоследствие Йосиф се въодушевява да служи за утвърждаване на патриотичния дух у българите в чужбина, както и за спечелването на приятели на родината сред чужденците.

"Николов правилно разбира какво е мястото и ролята на църквата при социализма. В отговорите си е задълбочен и изчерпателен. Положителното му отношение към органите на ДС се утвърждава", пише в доклада си неговият ръководител.

Посочено е обаче, че Йосиф искрено недоволства, когато му е съобщено, че освен обичайните доноси, от него се изисква да информира службите и за "някои негативни прояви, процеси, тенденции и явления" в средите на БПЦ и епархията в Америка, като заявява, че е трудно човек да бъде "слуга на двама господари".

Американският митрополит обаче се примирява с нарежданията, успокоявайки се с мисълта, че няма да е „първият, нито последният духовник, с когото органите на ДС установяват контакт”.

През 1983 г. е изпратен в чужбина. Преди това преминава през оперативна подготовка, в която получава наставления как да следи полицейските органи в САЩ. Обучен е и как да се държи при „усложнена обстановка - задържане и арест”.

Също като Симеон и той е заставен да следи за „вражеските групировки” зад граница. Йосиф донася сведения както за българските емигранти, така и за чужди граждани.

Сътрудничеството с духовника обаче се оказва трудно. Често пъти Йосиф не успява да направи контакт да агенти на ДС поради многобройните си ангажименти с духовните дела. Срещите с него стават по-реядки и затова не след дълго връзките с него са прекратени. Документите свидетелстват, че през 1990 г. работното дело на владиката е унищожено.

Когато митрополит Йосиф се завърна от Америка, за да вземе участие в зимната синодална сесия на БПЦ, обяви, че не желае да се кандидатира за патриарх.

„Вие искате ли агент Николов и агент Зограф да е патриарх...”, отвърна лаконично владиката.

Игнатий Плевенски

Митрополит Игнатий сътрудничи на Първо и на Шесто управление на Държавна сигурност. Според документите е вербуван през 1986 г. Той е воден на отчет като агент "Пенев" и "Германски".

Досието на Игнатий е кратко. В него няма писмени доноси или обяснения. Посочено е обаче, че сътрудничеството си с ДС владиката е приел "със задоволство", смятайки го като патриотичен дълг.

Задачата, която е била поставена на плевенския духовник, била да дава информация за емиграцията и колонията на българите в САЩ. Същевременно от него, както и то останалите духовници, се е изисквало да споделя на ДС всичко, което се случва в Българската православна църква (БПС).

Плевенският митрополит отрича да е писал доноси. Той обаче признава, че е бил сред българските свещеници, които често са пътували извън България и поради тази причина от него са се изисквали обяснение за всяко извънгранично посещение.

Игнатий Плевенски обясни на всички, че духовниците винаги са имали контакт с държавните служби преди 1990 г., но това не означава, че те непременно са били сътрудници на ДС.

След като досието му беше оповестено, владиката поиска публично извинение, но отрече да е писал доноси и още повече да е клеветил някого.

Още по темата

23/11/2012

България

Из досиетата на митрополитите: Дометиан станал агент с охота, Неофит се опълчил

21/11/2012

България

Из доносите на владиката Калиник: Максим е себичен, Дометиан е женкар

20/11/2012

България

Из досиетата на митрополитите в Светия синод: Кирил и Натанаил (част I)

Следете новините ни в GoogleNews