На 5 юли 2012 г. Съветът за висше образование на Турция взе решение да замрази легализирането на дипломите, издадени от университети в България. Официалният мотив беше организирано и масово фалшифициране на дипломи и академични справки. България отрече да е била официално уведомена за проблема, още по-малко - за решението. Според българския министър на образованието  проф. Сергей Игнатов е доказан един единствен случай на фалшификация.

Най-засегнати от проблема са 4 университета в България, където са концентрирани най-много турски студенти - техническите в София и Варна и медицинските в София и Пловдив.

В интервю за OFFNews ректорът на Медицинския в София, проф. Ваньо Митев, обвини за фалшифицирането посреднически фирми, които по договори с ВУЗ-овете ни привличат кандидат-студенти от Турция за България. Те предлагали на студентите различни начини за „улесняване“ на следването срещу заплащане, включително и преминаване в по-горен курс. За отговор на това обвинение, за мнение и прогноза за последствията от скандала OFFNews потърси г-н Ихсан Бозкурт, управител на фирма UNIVERSIUM, която от години привлича турски кандидат-студенти за български университети.

Господин Бозкурт, как ще коментирате обвинението на проф. Ваньо Митев, че посреднически фирми са свързани с фалшифицирането на документи за висше образование?

Не знам господин ректорът на какво основание твърди това и не мога да говоря от името

на другите фирми. Мога да говоря за нашата. Ние привличаме студенти за български университети и след като ги запишем, поддържаме с тях връзка от гледна точка на социално-битовото и образователно ежедневие, тъй като носим отговорност за тях пред техните родители.

Разбира се, че ние поддържаме близки отношения със студентите и това трябва да бъде така, тъй като ги посрещаме още на автогарата, записваме ги в съответния университет и им оказваме всякаква помощ от социална и битова гледна точка.

Фирмите нямат досег с учебния процес като такъв, те единствено могат да изискат и получат информация от учебното заведение, която да препратят на родителите във връзка с това как децата им посещават лекции и упражнения и каква е тяхната успеваемост. Не могат да се намесват в учебния процес или в начина, по който се изготвят документи – академични справки например.

Не вярвам, че при сериозна фирма би могло да има и намек за досег с такава дейност. Такава фалшификация не може да реши проблема на един студент, а да му съсипе бъдещето за цял живот. Отново подчертавам, че една фирма, която помага на студентите от социално-битова гледна точка не би направила такова нещо.

Но има организации, които се наричат посреднически фирми, а единственото, което правят, е да напечатат една визитна картичка, да отидат в университета и да кажат: „Аз съм фирма, която се занимава с привличане на студенти“.

В момента университетите не подбират фирмите, с които работят. Например хора, които привличат студенти, дори не казват как са набрали тези студенти, къде им е офисът, как извършват дейността си, нямат служители, само един мобилен телефон. Това са хората- фирми, ходещи с куфарчета и един телефон. Такива обикновено се смесват и със студентите в университетите, постоянно са мобилни. Тези хора може би нямат дори регистрирани фирми.

Дори аз имам примери, не говоря за Медицински университет-София, за такива хора, които са по-близки с моите студенти от мен самия. Те са постоянно в университета, част са действащи или бивши студенти на съответния университет.

Чуваме такива слухове. Винаги предупреждаваме нашите студенти да стоят далеч от такива хора, защото когато те дойдат в България, не са ориентирани. Казваме им, че ако към тях се приближи съмнително лице и започне да им предлага платени услуги за улесняване на изпити например, веднага да ни уведомят.

 

От колко години работите в България и колко турски студенти са дошли чрез вашата фирма в български университети?

Този сектор в България за привличане на турски студенти по организиран път реално функционира от 6-7 години по-интензивно. Смятаме се за една от първите фирми, които започнахме организирано да водят студенти тук. Привличали сме и по 250 студента на година. Миналата година бяха около 100. Общо за 6-7 години са около 1400.

Всяка такава дейност е свързана с финансови разходи, с инвестиране на сериозни средства в реклама и популяризиране, а идва след време случаен човек от тези, за които споменах, от когото не може да се потърси отговорност, и обира лаврите. Такива организации, които работят некоректно, в момента стават причина да падне сянка и върху тези, които работят сериозно.

 

Каква е реакцията на кандидатстващите тази година от Турция в български университети на заплахата дипломите им да не бъдат признати в Турция?

Студенти, които искаха да се запишат тази година, са в момент на изчакване или направо изтеглят документите си поради цялата тази история, тъй като истерията в Турция е още по-голяма, отколкото в България. Откак излезе първата информация, виждаме много сериозен спад на кандидатите.

Както не мога да приема обвиненията изцяло към фирмите, така и смятам, че университетите трябва да увеличат контрола както по отношение на фирмите, които привличат студенти, така и по отношение на документите.

Личното ми мнение е, че от гледна точка на официалните български институции, в това число и Министерството на образованието в България, би трябвало да се реагира много по-остро и твърдо на нещата, които се казват от официалните турски власти. Защото не може поради прояви, направени от определени лица, които имат чисто криминален характер, да се нанесе удар върху цялата образователна система и престижа ú в България. Това не е маловажен случай, а нещо много сериозно.

В това време, когато Европа е разкъсвана от финансова и икономическа криза, е на път сериозният сектор на привличане на студенти в България да понесе много тежка и може би невъзможна да бъде възстановена загуба.

За съжаление ако България ако не реагира адекватно, а тя за момента не винаги реагира адекватно, ще загуби конкурентно предимство, както това започна да се случва пред други страни, които започнаха да работят в тази посока и привличат все по-голяма част от студентите от Турция – Румъния, Австрия, Полша, Унгария, Босна и Херцеговина, Македония. Страни, някои от които не са членки на ЕС.

Трудно ще се възстанови реномето на българските университети в Турция, но това зависи от реакцията на властите, на заинтересованите страни.

Наблюдавам, че, благодарение на чуждестранните студенти, университетите успяват да отделят средства за ремонт на остарели сгради, специалности и направления, които не са били толкова търсени, продължават да обучават и се откриват нови специалности. Част от тези пари има принос и в държавния бюджет. Не е за подценяване, че извън таксите тези студенти имат разходи, които също са принос за българската икономика – квартири, изхранване.

Притеснен съм от това, което се случва в момента. Ние също мислим какво би било разрешението на тази ситуация. Лошото е, че се случва в момент на най-интензивна кандидатстудентска кампания.

Може би е време България да поеме като копие в ръцете си международните спогодби, които и Турция е подписала – Лисабонската стратегия, Болонският процес. Въоръжена с тях, да даде твърд отпор на такива обвинения, които от частното преминават към общото.

 

Според Съвета фалшификациите са в голям мащаб и са организирани. Вие, а и българското МОМН, казвате, че става въпрос за няколко случая. Разминаването е очевидно?

Не смятам, че отговарят на фактите твърденията, че това е някакъв организиран процес. Информацията досега е, че има един единствен конкретен случай, за който се споменава, свързан с фалшифициране на академична справка от Медицински университет-София.

 

Как тогава си обяснявате, че решението на Турция се отнася до всички дипломи, издадени в България?

Смятам, че турската страна отблизо следи процеса на увеличаване на турските студенти в България от доста време. Разбира се доста студенти заминават и в други страни да се обучават. Но поради ред причини броят на турските студенти, които идват в България, е много по-голям от броя в другите страни. България и като локация е близка до Турция.

В момента там има правителство, което работи целенасочено в полза на турското общество и държава. За последните 8-9 години правителството направи постъпки, които доведоха Турция до много по-добро икономическо и финансово състояне. Турция се управлява умно и целенасочено. Финансова и икономическа криза е обхванала целия свят, но това в Турция не се отразява. Напротив – ситуацията се подобрява. Има една чисто математическа сметка, икономическа рекапитулация. Ако сметнем 80 милиона, които изтичат в България всяка година, това за 5 години... сами си направете сметка.

 

80 милиона?

80 млн. евро е сумата, която влиза в България от турските студенти. Това са такси, които се плащат за университети и средни разходи на студентите, когато се обучават тук. Голяма част идват в медицински специалности. Тази година има сериозно нарастване на таксите в медицинските университети.

 

Да, с 2000 евро – от 6000 на 8000.

Кога един университет си увеличава таксите? Ако няма студенти, няма да го направи. Може би има много студенти и иска да намали броя, тоест да има някакъв принцип, по който да ги подбира. Дори се е случвало да не приема повече платени студенти, защото няма капацитет Медицинският университет.

Това са сериозни суми, които влизат в българската икономика. Ако имате едно умно правителство, вие какво бихте направили? Поглежда цифрите и казва: „Добре, аз за тая сума ще си построя нови пет университета“ примерно. Или 50. И е факт, че само за последните години – от 2006 г. до 2012 г., Турция е открила нови 93 университета. 93, които са отворили място за нови 600 000 турски студенти. Тези 600 000 студенти преди оставаха без прием в Турция, т.е. с невъзможност да учат в Турция. Сега те успяват да продължат обучението си в Турция. Дори и нищо друго да не бъде направено, броят на турските студенти, които искат да учат в България или друга страна естествено намалява поради увеличения брой университети.

Личното ми мнение е, че ако се действа умно, този сектор в България ще продължи да се развива и с различни видове обучения и проекти по отношение на студентите и би могъл да се развие и в по-добра посока, защото възможностите, които дава обучението в България, са доста богати, има доста предимства на българското образование.

От години се опитвам да казвам тези неща, но не бяхме чути досега. Бих се радвал ако и от страна на държавните институции има поне морална подкрепа на фирми като моята, които водят студенти и са полезни и за българската икономика. Досега е факт, че никой не е гледал сериозно на тези фирми, които привличат студенти в България. Никой не знае какви са проблемите, с които се сблъскват. Сега изникна такава ситуация и се опитаха върху фирмите да прехвърлят отговорността и вината. Има много фирми и физически лица, които се занимават с това. Категорично не съм съгласен да се хвърли отговорността върху нас. Никой нито ги е подкрепял, нито е изслушал проблемите на тези фирми.

В Турция ако работите във фирма, която носи на турската икономика над 1 млн. евро, лично министър-председателят ви дава грамота и ви поощрява за това, докато в България идват 80 млн. евро. Някой е направил нещо, за да се случи това, за да дойдат турските студенти в България.

Например мога да кажа, че преди 5-6 години, с изключение на Технически университет-София и още някои университети, почти в никой български университет нямаше англоезично обучение. Сега, благодарение на нашата фирма, в много университети бяха отворени англоезични групи.

Как се случва това? Вие поемате риска да запълните групата и да доведете броя студенти, кото ще се обучават  в нея. Накрая изпълнявате обещанието си, водите необходимия брой хора и се стартира групата с англоезично обучение. Но после институции, фирми, хора, които нямат нищо общо с това обучение, идват и на готово обират лаврите.

Ето, казва се: „Фирмите са виновни“, но никой не казва кои са тези фирми. Добре, какви са фирмите, кои са, какви са техните проблеми. Никой с това не се е занимавал.

Вашата агенция написа, че ректорът на МУ-София казва, че извън нещата, които са им вменени в договора, фирмите осъществяват някакви контакти със студентите и и поради това се случват фалшификации. Ние не сме съгласни, тъй като това, че фирмата не къса връзката със студента, е съвсем естествено. Човек, който е дошъл да се обучава в България, все още не е научил езика, не знае дори къде е магазинът, откъдето може да си купи хляб и вода, не може да се настани сам на общежитие. Трябва да си до него, за да му помогнеш да се настани, дори да му помогнеш за куфарите, да го закрепиш 1 г. той да свикне с обстановката, да се научи да се справя сам в тази чужда страна. В същото време ние дори им сключваме и здравните застраховки, тъй като нямат право на здравно осигуряване от университета, тъй като са чуждестранни студенти. Всичко, което се прави, се прави с цел родителите, които са ни поверили детето си, да бъдат спокойни, че то не е някъде на открито, гладно, жадно, да не се притесняват дали си посещава лекциите и упражненията или е дошло тук просто да се забавлява. Това го правим, без да е регламентирано в договора, защото в него пише привличане на студенти. Но това не е килограм картофи, който да докараш от Турция, да го оставиш на автогарата и да го оставиш да изгние. Ние се занимаваме с тях по 18 часа на ден някой път. Като вдигнат температура, ходим с тях и по болници, за да им превеждаме и помагаме.

Трябва да се разделят начинът, по който се обгрижват студентите от начина, по който студентите биха могли да се обгрижват нерегламентирано, криминално. Това са действия от престъпен характер.

Този студент не идва лесно в България. Напротив, сблъсква се с доста трудности, преди да дойде. Ние сме инвестирали години, за да направим България и българските университети популярни за турските студенти. Било то по образователни панаири, било по различни семинари в различни точки на Турция. Винаги съм работил в посока рекламиране на България като неин гражданин, като човек, който изпитва патриотични чувства. Но от никоя институция не са ме питали какви проблеми срещам. Дори ни се отказват срещи, защото се казва, че е конфликт на интереси, ако държавни институции се срещат с фирми, които привличат студенти.

 

А какви са тези проблеми?

Първият е инвестицията - като сме ходили по панаири, дори сме водили фолк състав, за да видят колко е различна и привлекателна България.

Вторият е тромавите процедури. След като съберем комплектованите в Турция документи за кандидатстване, ги подаваме в университет, като университетът ги подава в МОМН. Молбата на университета към МОМН е да им издаде удостоверение за виза D. Тази процедура може да стигне 45 дена.

 

Защо?

Нямаме отговор от МОМН, нямаме и право да ги питаме. Университетите контактуват с тях. Те също нямат някакъв отговор, общо взето са с едно друго самочувствие.

Когато излезе удостоверението за виза D, го комплектоваме с документа от университета, че студентът е приет и с другите документи, необходими да виза D и студентът подава документите в съответното консулство на България в Турция.

В момента най-трудно в Турция виза се взема за България. Може да мине месец, 45 дена, два месеца, през които студентът отива до консулството с молба да получи информация какво се случва с неговата виза. Консулствата дават един телефонен номер, на който може да се звъни в определени часове. На този телефон, ако въобще някой ви отговори на него – не е заето и не ви дава свободно, но някой отговори, не ви дават информация, въпреки че е посочено, че е за информация за визи.

Ако студентът е роден в Измир например, той трябва да пътува до Истанбул, да се нареди на опашка сутринта, само за да провери какво се случва с неговата виза. В 6 ч. отива и си взема номерче и чака да го извикат. Ако не го викнат до 14 часа, много често с едно грубо отношение бива отпращан да дойде друг ден. Без да се казва кога отново да дойде.

Процесът по издаване на виза може да продължи 3 и 4 месеца. За сравнение, ако иска студентът да замине за Македония, може да замине за 1 седмица от Турция. Даже за Англия ако си подадете документи за виза от Турция, за един месец ви издават виза. За България не е така. Това допълнително убива мотивацията на студентите.

 

Защо, при толкова трудности, студенти продължават да идват в България, когато в Турция са открити толкова много университети и имат възможност да продължат там?

Точно поради тези причини има намаляване. Досега не беше толкова сериозна ситуацията.

В Турция факт е, направиха нови университети, но кандидат-студентът може и да не е бил приет точно в специалността, която е искал, ако не му стигат точките. Човек, който иска да стане лекар, няма да иска да учи социология или икономика. Или който иска да учи инженерна наука, няма да бъде доволен, ако е приет в друга специалност. И семействата, които могат да си го позволят финансово, решават, че е по-добре детето им да учи нещо, за което мечтае. Не трябва да се пренебрегва фактът, че дипломата, която дава българският университет, е европейска. Това е голямо предимство. От гледна точка на кариерата, която ще прави съответният студент, ако реши да работи не в Турция, европейската диплома му осигурява някои предимства. От друга страна, независимо с какви трудности се сблъсква, тук студентът добива знания по още два чужди езика – английски и български. Това също е предимство, което не трябва да се пренебрегва. Дори имам познати, студенти, които завършват и решават тук да открият бизнес, тоест да продължат да се развиват в България. На други пък им харесва тук да живеят, женят се за българи.

Какво представлява приемният изпит за университетите в Турция?

Той е един общ, централен, на три етапа. Първият се прави с цел да се отсеят най-слабите кандидат-студенти. Там се гледа постигане на минимум брой точки. Тоест на първото отсяване около 100 000 остават извън класацията - нямат право да продължат на следващ етап. На втория етап кандидатът избира в какво направление иска да се обучава – например медицина, техническо направление. Държи тест с въпроси от направлението и получава съответния брой точки. Явява се на трети изпит, при който трябва да посочи точно кой университет иска – първо, второ и т.н. желание. При пресяването тук въпросите са свързани с конкретната специалност, а не са комбинация от предмети, изучавани в училище. Някои успяват да влязат в университета, който искат, а други – не.

Първият контингент, който идва в България, е от първите 100 000, които остават извън минимума. Следващият е от тези, които не са успели да влязат в специалността или университета, които са искали и по-следващият – тези, които примерно учат задочно – за това са им стигнали точките, но те не искат, искат да учат редовно обучение. Те също идват в България. В общия случай тези, които са най-слабите студенти на първия изпит, са били слаби и в гимназията. Може би част от тях не могат и в България да дойдат, защото тук, знаете, има критерий и им се гледат оценките. Те дори и за България не могат да се класират. Има едно несъответствие между системите на България и Турция. Оценката 2 в Турция е „преминава“, тъй като в Турция оценките са до 5, а в България - до 6.

В България тази оценка не е достатъчна. Тук, когато дойде студентът се гледа той да бъде с оценки 3 и над 3. Но това за Турция не е много ниска оценка, тя е все едно 4 в България. Това също затруднява тяхното идване – такива кандидати и в Турция могат да влязат, но може би не са харесали съответната специалност.

Има някои неща, върху които може да се работи. Би било системата в България да бъде усъвършенствана, като се иска информация от хората, които имат представа за това което се случва в Турция и тенденциите там. Как може да се изготви стратегия за този сектор, ако хората, които я изготвят, не познават системата в Турция? Ние бихме били щастливи, ако някой ни чуе и можем да споделим опит и практики. Все още не е късно да се действа и да се работи в посока да се спаси по някакъв начин ситуацията. Но за това трябва да има някаква обмяна на опит и отваряне на част от институциите към нашето мнение, към хората, които знаят за какво става въпрос. Те например трябва да знаят как работи един нотариус в Турция. Как се слага апостил. Каква е цялата тази процедура, дори чисто технически. Защото понякога изискванията, които се поставят, са невъзможни за изпълнение в Турция.

 

Откакто наблюдавате този процес, как се движи броят на кандидат-студентите. Какъв е спадът тази година заради случващото се в Турция?

Лично моето мнение е, че 80% ще бъде вредата, която ще бъде нанесена. Ако 100 са имали намерение да дойдат, реално ще го направят 20.

 

Казахте, че и университетите трябва да засегнат контрола и че сте чували за хора, които предлагат на студентите да предлагат по по-лесен начин да завършат. Какви сигнали са стигнали до вас в това отношение?

С очите си никога не съм видял такова нещо. Чуваме от наши студенти за такива неща. Но към самите студенти такива хора се опитват да се доближат. Лица, които дори може би и университетът не познава, но те влизат сред студентите. На нас са ни казвали, че те влизат сред студентите по време на техни почивки или дори в кафенето. Идват някакви лица и им предлагат да ги прехвърлят в Кипър или други места.

Не искаме да казваме конкретни имена и фирми, може и правят това легално, не искам да хвърлям вината върху тях. Но е факт, че проблемът с дипломите възникна в Турция точно заради прехвърляне по време на обучение. Тоест от втори премерно курс се прехвърля в трети.

 

Кога този въпрос се повдигна в Турция и каква беше конкретната причина?

Доколкото съм чувал, турският посланик в България е направил едно проучване и е излязъл с една такава информация. Доколкото чух, в Турция студент, който е дошъл от България, искал да продължи обучението си в турски университет и се установява, че академичната справка, представена от българския университет, е неистинска, фалшива.

Но не вярвам, че това е организирано.

 

Тази фалшива академична справка - от Медицинския университет в София - била ли е легализирана по съответния ред в България?

Не знам подробности, но едва ли е заверена от български институции. Не се е казвало такова нещо. Доколкото чух за случая, който стана повод за това нещо, той е бил прекъснал, но в Турция е представен документ, все едно си е взел всички изпити. Невъзможно е университетът да му даде такъв документ, нито министерството да завери такъв документ. Това е абсолютна фалшификация от частни лица.

Това са само физически лица.

 

И само заради това се взема решение срещу цялата държава?

Това е грешка на турската страна според мен. Затова казвам, че българската страна трябва да реагира остро.

 

Каква реакция очаквате от българската страна?

Колкото по-категорично, ясно и остро реагира министерството спрямо турската страна и каже, че е невъзможно такъв документ да бъде издаден от който и да е български университет, още по-малко е възможно министерството да го легализира и завери и по никакъв начин това не трябва да се обвързва с българската образователна система, толкова по-добре.

За мен не е нормално организация като Съвета за висше образование в Турция да вземе едно такова решение и да го разпространи на своята страница, без първо да е влязло в контакт с българското министерство на образованието, без да е влязло в някакви разговори, без да е получило мнението на МОМН. Това е все едно да осъдиш един човек, без да си му взел показанията.

Смятам, че в момента това е абсолютно неправилно. Но България не трябва да остава пасивна. Малко са пасивни в момента. Трябва да се реагира бързо. Ако България откаже да признава турските дипломи, би станал огромен скандал в Турция и турската страна би реагирала абсолютно мигновено и категорично, и остро.

Защото Турция е подписала Лисабонската стратегия. Подписала е Болонския процес и е казала, че ще признае всички дипломи, които са от съответното министерство на образованието така, както ответната страна признават нейните дипломи. Това включва и България.

И документът е подписан на ниво министър-председател, а не на ниво министър, т.е. Ердоган е подписал документа.

И затова трябва да се реагира остро. Турция не може да си позволи лукса да каже: „Категорично ние не признаваме дипломи от България“.

 

Доколко тогава е валидно решението на Съвета за висше образование?

За мен е абсолютно невалидно. Но кандидат-студентът гледа това, което те му казват. Ако Съветът каже: „Не признавам дипломата“, той ще отиде в Украйна, Русия, Азербайджан или друга страна, но е и България. Затова сме притеснени, защото нещо малко се увеличи като снежна топка и придоби такива сериозни размери.

 

Тоест случващото се е кампания срещу България и решението на почива на сериозни аргументи?

Това е планирано за мен. Тоест без това се търси начин да намалее броят на турските студенти – ето една възможност, ето една възможност. Една златна възможност.

 

Много турски студенти има и в други европейски държави, например Германия. Срещу някоя от тях турският Съвет за висше образование някога реагирал ли е по този начин?

В Германия университетите са безплатни. Турция нищо не губи.

 

Наистина ли става въпрос само за пари?

Да. Аз така смятам. За мен това са пари и политика. Дори и в Австрия ако учите медицина, 1000 евро плащате. От гледна точка на таксата в България, изключвам Англия, която е друг случай, е много скъпо.

Турция никога не е реагирала така към друга страна.

Ще ви кажа още един факт, след който още повече ще намалеят студентите.

Турция разпространи в медиите, че от 2013 г. премахва централния изпит за прием в университетите.

 

А как ще бъдат приемани кандидат-студентите?

Тъй като в Турция се прави образователна реформа, наречена 4+4+4, там всеки, според образованието, което завършва през последните 4 г. в гимназията, ще продължи в същия бранш и направление в университет.

 

Автоматично? Само ако поиска?

Да, защото фактът, че той е получил диплома, т.е. няма слаба оценка по никой предмет, ще му даде право да продължи в някой университет, но с уговорката, че това ще го направи в същото направление, в което е учил през последните 4 години.

 

Сега видът средно образование в Турция ограничава ли достъпът на кандидатите до различни специалности в университетите?

Не.

 

По повод твърденията за много фалшиви дипломи от България се говори и друго - че чужди студенти, включително турски, се записват и вземат дипломи, без колегите им дори да са ги виждали. Как вие гледате на подобни твърдения?

Навсякъде по света има нередовни студенти, но това не може да бъде генерализирано и да се каже, че е масово явление. Знам от моите студенти, моите наблюдения са, че студент, пропуснал 3 занятия, няма да му заверят съответната дипсциплина. Налагат и глоби. Без заверка няма да го допуснат до изпит. Тези, които много сериозно не посещават, закъсват с изпитите и се връщат в Турция.

Не вярвам, че хора, които без да посещават, вземат диплома. Това са само слухове.

Да, може би някой има изгода да хвърля кал върху българските университети. Но аз никога не съм видял мой студент или друг студент, който, без да полага усилия, без да посещава лекции, да е взел диплома. Напротив – смятам, че изискванията в българските университети са доста високи, качеството е доста високо, на първо място е много високо качеството на преподавателите.

България има шанса да е уникална откъм богатство на академичен състав. Дори ни се е случвало да отидем с професори от България в Турция, за да представим български университет, и в началото, когато представяме преподавателя, изчитаме накратко неговата биография и аудиторията му ръкопляска – това никога не може да се случи. Да ръкопляскат на човек само заради това, което накратко сме представили за него.

Нямат луксозни материални възможности, но правят чудеса. Ако отидете в турски университет, никой няма да ви допусне лесно до ректора, минавате през кабинети и  секретарки, но ако стигнете до кабинета му, ще видите колко луксозно и голямо е всичко. Чисто човешки много тежко съм преживявал, когато на съвещания започнат да споделят нещо по отношение на заплащане. Тогава виждаме, че заплащането е много ниско, но са много по-напред по отношение на наука и преподаване.

О 15 години живея в България и въпреки че съм гражданин на Турция, съм се чувствал по-скоро гражданин на България в това отношение и винаги съм мислил как можем да повишим престижа на България и как можем да действаме за нейното благо и за благото на университетите. Дори започваме да мислим ако турският пазар така реагира и толкова неблагоприятни последици се случат, обръщаме поглед към Казахстан, Азербайджан, така че ударът върху българските университети да не е толкова голям. И аз лично имам убедеността и самочувствието, че ако имаме държавна подкрепа, от всяка точка на света можем да доведем студенти. За съжаление досега такава държавна подкрепа не съм видял.

Това, което можем да направим, защото не е много, кандидатите и студентите са притеснени, дори тези, които учат в момента се обаждат в университети и питат как могат да се прехвърлят в други страни, това, което направихме, е изявлението на МОМН в отговор на запитване до OFFNews го преведохме и го качихме на нашите сайтове.