1 416 440 българи живеят в зони, където могат да бъдат залети от наводнения. Това е описано в първоначалните планове срещу наводненията, които изработват басейновите дирекции на екоминистерството, пише днес в. „24 часа“. Засега са готови единствено статистиките за минали наводнения и модели какви площи, заводи и жилища ще бъдат залети при бъдещи наводнения.

Плановете за безопасност трябва да са готови до 2015 г., обясни екоминистърът Нона Караджова. Най-голям брой застрашени от наводнения има на територията на Дунавския басейн, който обхваща цяла Северна България и поречието на река Искър. В тази част от страната потенциално заплашените от високи вълни българи са над 1 млн. души.

Най-застрашените селища в тази част на страната са Плевен и още четири села по поречието на р. Тученица. Тук потенциалните жертви на високата вълна са 116 924 души. Следват Враца и Монтана, където в заливните зони живеят съответно 60 000 и 44 000 души.

На второ място по брой на застрашеното от заливане население е Западнобеломорският басейнов район, където влизат поречията на Струма, Места и Доспат. Тук потенциалните жертви са 305 053 души, като най-много са застрашени жителите на Перник. При наводнение в тази община потенциалните жертви са 87 541 души, като 78 920 от тях живеят в самия Перник.

110 235 са заплашените от наводнения граждани в Източнобеломорския район, в който влизат Тунджа, Марица и Арда. Тук най-големи щети наводнение би нанесло в Казанлък и Кърджали - по около 13 000 жертви. Само черноморската дирекция не е сметнала потенциалните жертви на наводнение.

„Стопанисването на малките язовири е задължение на общините. Те си ги поискаха, а и никой досега не е пожелал да ги върне на държавата, защото не се справя. Населението пък трябва да контролира кметовете си“, обясни вчера на пресконференция екоминистърът. Тя призна, че тези водоеми са едни от най-проблемните и най-честа причина за наводнения. „Нека си припомним наводнението в Цар Калоян преди няколко години. Въпреки че накрая там прокурорската проверка обвини големите валежи“, даде пример Караджова и обясни, че държавата няма почти никаква представа какво е състоянието на над 3000 малки и микроязовира, които се стопанисват от общините

Още на 1 февруари министерството е разпратило предупреждение до всички кметове да източат микроязовирите, за да посрещнат високата вълна от февруарските валежи и задаващото се пролетно снеготопене. Обратна връзка за това обаче не е имало и не е станало ясно колко от язовирите са източени.

Пред bTV началникът на съвета на директорите на „Напоителни системи” Георги Харизанов каза, че трябва да има единна система за предупреждение при преливане на язовири. Той обаче подчерта, че създаването й ще бъде изключително трудно. Именно затова подържаните от тях водоеми имат охрана.

Харизанов подчерта, че вината не трябва да се прехвърля изцяло върху общината. Той обясни, че кметовете дават язовирите на арендатори, защото нямат пари да ги поддържат. Самите арендатори пък чупели крановете за изпускане на водема, тъй като се страхували, че вложените от тях пари за риба ще отидат на вятъра.

Директорът на „Напоителни системи” допълни, че само в Кърджалийско има 60-70 микроязовира с предписание за по-сериозна проверка. Там са установени напуквания на стените. „Умишлено не се изпуска водата на някои места”, каза Харизанов.