Напоследък поведението на народни представители на партия Атака и техният лидер преминават всички граници на приличието. Очевидната липса на възпитание не е проблем сам по себе си, ако е локализиран до нивото на кварталната бакалия. Проблем е, когато себенарекли се националисти, при това участващи в управлението, с поведението си застрашават правата и здравето на граждани, журналисти и служители на реда. Това не е новина - това е основен модел на поведение. За пръв път, обаче, една от жертвите на агресивната простащина на Сидеров и негови депутати, е дипломат, при това от държава съюзник, държава член на ЕС. Показателно за това каква е обидата за Франция, е особено острата и незабавна декларация от френското посолство, която в последствие те смекчиха като тон, но не и съдържание.

Изключително тревожнa за състоянието на държавността и управлението в България, е липсата на официална реакция почти една седмица по късно, от страна на партиите, съставили правителството. Едва днес, в телевизионно интервю, депутатът от БСП Георги Кадиев изрази лично мнение по въпроса, което беше достатъчно категорично в подкрепа на свалянето на имунитета на Сидеров и подвеждането му под отговорност. Това лично мнение, обаче, далеч не се споделя от ръководството на партиите в управлението, иначе щяхме да го чуем навреме. Скандалът е международен и накърнява достойнството на държавата, но не достойнството е движещата сила зад действията на Лютви Местан и Сергей Станишев. Зависимостта им от златният глас на Сидеров е болезнена, а уреждането да взаимоотношенията с новите независими депутати в НС е недостатъчно решение за необходимата им парламентарна стабилност. Дали сме свидетели на сценарии, във връзка с предстоящите европейски избори, е рано да се каже. Действията на парламентарните групи в настоящият парламент, както и на правителството, все по често могат да бъдат обяснени с обикновената човешка глупост и зависимостта им към хора, които не блестят с осезаемо пó висш интелект от тях самите.
Единствената мотивация, с която си обяснявам делата на хората, които понастоящем окупират народното събрание и министерски съвет, е страх – дълбок и личен страх, че загубят ли сега властта, тя никога няма да се върне в тях повече. Няма идеология, няма философия, няма принципи. Освен страхът, другото, което ги мотивира, е сремежът към лично облагодетелстване за чужда сметка. Тъй като усещат, че часовникът тиктака, истерията в действията им става все по очевидна – от опитите за сплашване на протестиращи активисти, чрез медиите от групата на Пеевски, през хилядите служители на полицията и жандармерията, пазещи празен площад след брилянтната акция под наслов „радикален протест“, който никога нямаше да се случи, през наглият и опасен случай със сплашването на репортер, работещ по проект на международната телевизия Арте, който разкрива зловредната връзка между властта, МВР и олигархията, та до иначе безобидните на този фон изблици на „патриотизъм“ на Сидеров.

Тази ситуация отдавна е нетърпима, а депутатите от партия Атака са само най-видимата част от ценностният проблем в политиката на България. Сидеров, както и всички, които се надяват да заемат неговото място при следващите парламентарни избори, не са патриоти. За съжаление, национализмът е нещо, с което усилено се спекулира и злоупотребява. Патриотичните чувства на българите са просто част от предизборната кампания за политическите сили в България, не само за тези, които са обявили, че заемат пространството на национализма. Единственото дело, благодарение на което тези уж патриотични организации съществуват, е постоянното създаване на несъществуващи врагове, които се громят в неспирни медиини кампании и пълненето на новинарските емисии със скандали.

Здравословният национализъм изцяло отсъства от политическият живот в страната.

За съжаление, страхът тук също играе ключова роля при избора на хората да подкрепят такива организации, а този страх, както долу, така и горе, е породен от неразбиране на света, в който живеем. Огромната цивилизационна промяна в глобален мащаб и повсеместното въздигане на ценностите на демокрацията по пътя на общуването чрез съвременните технологии и овластяването на гражданите, е нещо, което трудно се разбира от повечето хора, които са родени преди осемдесетте години на миналият век или нямащи достъп до инструментите на съвременната комуникация.

Разбира се, един истински български национализъм би бил в категорично противоречие с всичко, срещу което гражданите протестират от 14-ти юни насам. Възмутително и противно е, хора, които въздигат Левски и героите на Възраждането в култ, да поругават ежедневно принципите, с които те са градили новата ни държавност в тежкият за България деветнадесети век. Противно е, хора, които в добрите моменти изглеждат неуравновесени и в сравнение с които Бай Ганю е титан - защитник на цивилизацията, да са окупирали, завзели и опорочили изцяло концепцията за патриотизма и да го приравняват с махленски нацизъм от кремълски тип.

България е уникална в историята си с това, че във времето, когато шовинизмът се е превръщал в доминиращата вариация на национализма, в нея е живял и работил възрожденец-революционер, чиито завет за републикански, либерален национализъм, е едновременно възможно най-прогресивният за времето си, актуален до ден днешен и най-натурален за българското общество.

Следващите няколко цитата от словата на Васил Левски, заедно с вдъхновени от тях мои мисли, вярвам, съдържат есенцията на националната философия, която характеризира българският национализъм, мотивирал делата на възрожденците и от който болезнено се нуждаем.

"Свобода и Всекиму Своето!"

Свободата е висша ценност, но и голяма отговорност. Това значи да разбираш другия, както разбираш себе си в света. Свободата изисква много, тя е трудна за поддържане, особено в неграмотни общества. Свободата е зависима от познанието. Тя е фундамент на здравият разум - ражда се от него и него сътворява. Свободата е богиня от античността, първата персонификация на обществен договор за нацията, тя е идея за държавност независима от църква и цар. Свободата е основа на капитализма - защото създава поле за действие на човешката креативност. Да създаваш, да градиш - това е било предавано като традиция в българското общество през вековете - от къщите, през занаятите, земеделието и животновъдството - всички традиционни аспекти на икономиката ни са били подчинени на възхвалата на труда и неговите плодове. От там и традиционно капиталистическата природа на народа ни. Защото според народната мъдрост труда се отплаща, а свободната размяна на продукти, срещу овъзмездяване по взаимно съгласие, винаги са били основата на капитализма.
Свобода и всекиму своето, това е капиталистическият завет на Васил Левски.

"Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!"

Свобода само за някои, означава свобода за никого. Истинският патриот на България, знаейки стойността на свободата, не може да допусне нейното ограничаване, без значение каква е причината, особено когато ограничаването е насочено дискриминационно към цели групи хора. Свободата и отговорността са неразделни. Вината е лична, не може да се прехвърля и носи като товар през вековете. Нарушението на закона следва да донесе съответно справедливо овъзмездяване за пострадалият и да действа възпитателно за обществото. Законът трябва да бъде част от общественият договор, изразител на естественият порив към свобода и частна собственост. Това са общочовешки ценности, а тяхното опазване и прилагане като мерило за качеството на общественият договор от свободните граждани водят винаги до едно от две възможни неща - разрастване на богатството, мира и благоденствието за всички или, при тяхното систематично погазване, рано или късно, до революции в името на справедливостта и въздигането им на достойното място в храма на цивилизацията. Българската държава днес съществува благодарение на една таква революция; последвалата освободителна война е само следствие от нея, а не сама причина за новата ни държавност.

Патриотът е длъжен да разбира нацията в нейната цялост - изградена от хора с различни етноси и с различни религии, но споделящи общи фундаментални ценности с ясно разбиране за историята на земята, която споделят. Национализмът в България, особено в 19 и началото на 20 век, някак естествено е изразявал това разбиране и е намирал своите основи в справедливостта. (Важен факт от българската история, който нарочно се омаловажава от така наречените патриоти, са военните действия в Добруджа по време на Първата Световна Война, когато армията ни героично защитава земите на родината от атакуващите войски на Руската империя. Тази победа над Русия не би била възможна, без логистичната подкрепа на съюзната нам турска армия, само няколко години след Балканските войни. Здравият разум и уважението са ключ към решаването на всеки проблем, без тях са невъзможни мира и благоденствието.) Градежът на цивилизацията изисква такова разбиране за нацията, а здравословното съперничество, присъщо на капитализма, не може да съществува без сътрудничество и взаимодействие. То естествено прераства в съперничество между нациите, но истинският патриот не може да допусне това да става поле на изяви на агресивен шовинизъм и протекционизъм, защото те водят след себе си разруха и упадък. Истинският патриот е защитник на цивилизацията, мира и справедливостта. Истинският патриот знае що е уважение, способен е да се наслаждава на постиженията на другите нации и да се вдъхновява от тях в един постоянен стремеж към подобрение на собственото състояние.

"От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи."

За пръв път, бидейки в Европейският съюз, имаме всички инструменти, които ни трябват, за да постигнем това равноправие не само номинално, но и фактически, с реално изражение в живота ни. Това е единственото възможно политическо семейство, към което България може да принадлежи, защото там е изконното й място - като интегрална част от европейската цивилизация. Българската нация е съхранила в себе си по частица от Тракия, Елада, Рим, от Славянската култура, от старата Българска цивилизация, която е съградила държавността тук, опазвайки ценното от миналото и съграждайки новото в постоянна връзка с историята на земята. Синкретизмът и еклектицизмът са в основата на Българската цивилизация, а отдавна наложеният принцип на уважението към чуждите култури винаги е бил водещ и изненадващо прогресивен за времето си, особено на фона на ранно-средновековна Европа. Българската култура приобщава.

"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."

Фундаментално важни думи, изразяващи не толкова призив, колкото факт от начина на мислене на мнозинството от българите, още тогава, в рамките на Османската империя.

В заключение, ето един портрет на достоен патриот:
Здравомислещ човек, въздигащ разума над всичко. Стъпил на земята капиталист, който гради и надгражда. Уважението към историята, културата и цивилизацията дефинира начина му на мислене, цялата му същност се съобразява с невидимата нишка, свързваща античите руини дълбоко под нозете му и непостроените небостъргачи на бъдещето. Намира вдъхновение в богатството на сътвореното от цялото човечество. В делата си претворява ценностите, които иска да остави в наследство, в постоянен стремеж към подобрение на състоянието на човешкото битие, така щото и той от своя страна да вдъхнови някого другиго, някъде във времето и пространството в нашата малка планета, наречена Земя.

"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."