Идва ли краят на парното?

На 26 ноември бяха опростени процедурите за изграждане на сградни газови инсталации в жилищни сгради и вилни къщи. Отпаднаха цели 17 разрешителни, които държавата издава за тази дейност, сред които и това за монтаж на газови инсталации, което всеки кандидат трябваше да иска от съответната общинска администрация.

Няколко дни по-късно - на 29 ноември ДКЕВР обяви конкурс за избор на изпълнител на национална програма за газификация. Ако сега битовата газификация засяга само около 1,5% от населението на България, то през 2020 г. на синьо гориво трябва да минат 30% от българите. 

Ако всичко в плановете стане така, както е замислено, природният газ ще създаде доста сериозна конкуренция на топлоенергията,  тъй като ще стане водещо гориво за отопление. Към 2020 г. може и да не достигнем до средноевропейското ниво от 55% газифицирано население, но разликата между 1,5% и 30% е доста значителна.

Увеличаването на този процент до 30% през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до трикратно спестяване или над един милиард лева разходи за енергия на домакинствата. За сравнение близо 40% от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11%.

Конкуренцията е в основата на прогреса

България се надява и на парогазови централи, които обеща да развива на територията й руският концерн „Газпром“, след като горивото поевтинее с 20% . Предполага се, че по този начин ще се подобри екологичният микс на страната, като по-голям процент произведена енергия ще е от чисто гориво.

Според зам.-изпълнителния директор на “Овергаз Инк” АД Светослав Иванов няма как държавата да продължи да крие свободните капацитети за транзит на синьо гориво: “Трябва да бъдат допуснати и други търговци до газовата инфраструктура на страната“, заяви Иванов.

Той припомни, че призивът на Европейската комисия към България е да премахне монополите в областта на електроенергетиката и на газовия пазар и да осигури един значително по-независим държавен регулиращ орган.

Възможни ли са европейските цели?

Природният газ е горивото, което може лесно да изпълни целите на ЕС в пакета „Енергетика/Околна среда“.

Българският газов пазар все още има характеристиките на възникващ и различията между него и европейския налагат необходимостта от специфичен подход. Разширяването на употребата на природен газ в ЕС не е стратегическа задача, тъй като вече е изпълнена. За България обаче е единственият начин да стигне Европа. Просто страната ще трябва да измине всеки етап от развитието на този пазар.

Държавата чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) се надява да стимулира газифицирането на населението чрез европейските фондове. Идеята, която предстои да бъде реализирана, е на ексминистърa Трайчо Трайков – става дума за грантове от по 3 хил. лв. на домакинство за закупуване на газова инсталация. Инициативата действа засега само в общините и населени места, където има достъп до тръбата.

Целите, които си поставя държавата, могат да бъдат реализирани чрез Национална програма за ускорена газификация. Сред целите й са проникването на газоснабдяването до 11 % от населението до 2014 г. и до 30% през 2020 г.;

Параметрите предполагат, че броят на домакинства, използващи природен газ, през 2014 г. ще достигне 300 хил., а през 2020 г. – вече 900 хил. За разширяването на новопостроените газоснабдителни мрежи към 2020 г. до 3 000 км са необходими инвестиции от 400 млн. евро годишно - т.е. средно ще могат да се строят по 275 километра на година. Общо инвестициите в разпределителната мрежа до 2020 г. трябва да достигнат 1 млрд. евро, а инвестиции в сградните инсталации и домакински уреди – 1.5 млрд. евро. Необходими инвестиции за домакинство ще са средно 1500-3000 евро.

Програмата предвижда повишение на потреблението на природен газ до около 6 млрд. куб. м годишно при сегашни около 3 млрд. кубика.

Това ще позволи да се освободят около 2 000 мегавата мощности за производство на електроенергия, т.е. на около една пета от всички сегашни електроенергийни мощности в България. Екологичните предимства са, че емисиите при използване на природен газ вместо на течни и твърди горива или на електроенергия са с 28% по-ниски.

Сметки

Промишлените предприятия могат да спестят около 15% от сегашните си разходи при преминаване от електроенергия на газ. Подмяната на т.нар. горивна база е енергоефективна мярка, съгласно подзаконовите нормативни уредби към Закона за енергийна ефективност от 2009 г. - това означава, че може да се финансира с европейски средства.

Друга енергоефективна мярка в жилищните блокове предвижда сградните газови инсталации (колективната система) да бъдат с 30% по-малък разход от местните отоплителни инсталации.

Светослав Иванов казва, че газът е два пъти по-евтин от електрическата енергия - защото едно домакинство плаща средно 800 лева на отоплителен сезон, ако се отоплява на газ.