Вероятността за въвеждане на ембарго върху доставките на газ от Русия е по-висока, отколкото налагането на същата мярка за нефтените доставки. В очаквания „Шести пакет” на санкциите на ЕС спрямо Русия вероятно няма да се съдържа пълно газово-нефтено ембарго, защото в Европа няма консенсус по този въпрос. Словакия, Чехия и Унгария - като централно европейски държави, не разполагат с пристанища и терминали за приемане на нефт, транспортиран по море, и зависят в пълна степен от доставките на нефт по руския нефтопровод „Дружба”. 

Най-вероятно ще бъде обявена поетапна програма за съкращаване на зависимостта от руските енергоносители. 

Проблемът за Русия е не само отказът от руски доставки на нефт на държавно и фирмено равнище. Изпълнители на доставките са търговците. Една от най-крупните трейдърска фирма Trafigura Group Pte. Ltd., продавач и препродавач на руски нефт, обяви, че до края на т. г. „затваря” валидните договори и повече няма да търгува с руски нефт. Дори при невижданата отстъпка, която в момента дава руската страна, до 35 долара на барел, такива фирми не са в състояние да работят устойчиво на спотовите пазара поради общите санкции, наложени на Русия. 

Така или иначе европейските партньори могат да се избавят от руската нефтена зависимот в течение на година и половина – две, но за Русия тази перспектива е много по-драматична. Преди всичко – къде да се пласира добитият нефт, тъй като Западна Европа е основен потребител в момента.

Южното направление е абсолютно безперспективно, защото там Русия би следвало да се конкурира със страните от Персийския залив. 

По отношение на Източнота направление, в досегашните търговско-икономически преговори Китай винаги заявяваше, че са готови да закупят всякакви количества нефт, които може да предложи Русия. Но актуалните технически разчети показват, че Русия не е в състояние да достави по-големи количества, от реализираните миналата година. Според китайски данни, те са получили миналата година 85 милиона тона нефт по всички възможни канали: по съществуващите нефтопровиди, с танкери от Черно море, от Балтика, дори от тихоокеанското крайбрежие на Русия и по ж.п. транспорт. Оказва се, че това е максималният капацитет за доставки на нефт в Китай в момента, но и в близка перспектива.

Целият нефтодобиващ сектор в Русия в момента е ориентиран със съответната преносна инфраструктура на запад.

Подобно е положението и с добива на газ и с газотранспортните магистрали за износ към реалните пазари. Нито в търговията с нефт, нито в търговията с газ, някакъв друг партньор може да замести Западна Европа. Тоест затварянето на Западна Европа за руските енергоносители ще доведе до загуба от Русия на позициите й на значим в международен план износител. Такива са новите реалности, в резултат на войната в Украйна, по отношението на „мечтите” за Русия като „велика енергетична държава”. 

Когато официално се изчислява значението на износа на енергоносители за бюджета на Русия се вземат предвид единствено постъпленията от износните мита, от акцизите и от правата за ползване на богатствата на земните недра. Не се отчитат дивидентите, които държавните компании, такива гиганти като Газпром и Роснефт косвено внасят в бюджета. Не се отчита данъка върху печалбата на тези компании. Същото се отнася и за компаниите в сектора,  обслужващ нефто-газовата промишленост. Не се отчита приноса към бюджета на различните транспортни компании, работещи в сектора, личните вноски към бюджета на заетите в газо-нефтодобива и в преработката. Само за Газпром работят около половин милион заети. И като цяло, ако постъпленията, преки или косвени от този отрасъл бъдат изключени, руският бюджет „би изтънял” с най-малко 30% - 40%.

Сложните времена, които очакват нефтодобива, не са свързани единствено с външните фактори. Историята помни как през втората половина на 90-те години на миналия век се наложи да купуваме бензин от Финландия. Поради проявилото се тогава и изостращо се в момента снижаване на качеството на запасите.
От това, което остава в земните недра в момента, рентабилно може да бъде добиван нефт в около 30% от находищата. А в 70% имаме трудно извлекаем нефт, който може да бъде добиван само след допълнителни разходи. 

От 2019 година, когато бяха добити пикови количества нефт, добивът на годишна база пада непрекъснато. И това не е цялата беда. Дори да се запазят досегашните равнища на добива, при ограничаване на възможностите за износ в резултат на санкциите, следва още по-голямо бедствие:

Русия не разполага със складови мощности за съхраняване на свръхдобитите количества нефт и газ. И това е целият икономически абсурд, който не е бил отчетен при планирането на войната в Украйна, че държавата ще плаща за добива и допънително ще търпи разходи за складирането на добитите количества, ако има такива възможности, или най-вероятно за горенето им със съответните екологични последици. 

Дажи правителствените прогнози сочат, че през тази година комплексно Русия може да загуби около 30% от добива на нефт, от 70 до 100 милиона тона. И това без тотално нефтено ембарго. В момента действа само забраната руски танкери да пристават в европейски пристанища и в пристанища на САЩ.
В условията на войната в Укайна, за украинската страна е особено болезнен въпроса за използване на украинската газопреносна мрежа за износ на газ към Западна Европа.

В тези условия Украйна реши да изпълнява своите договорни задължения по транзиата. Тя получава съоответни транзитни такси и получава от Западна Европа значителна помощ, икономическа, хуманитарна и военно-техническа.

Украинската газопреносна мрежа служи не само за доставки към Западна Ерпопа, но и за снабдяване на украинстките потребители по цялата територия на страната. Замразяването на тръбопроводната система при евентуално блокиране от украинска стана на доставките от Русия, застрашава техническата пригодност на системата като цяло и нейната редовна поддръжка.

Това не изключва опасността Русия да обяви форс мажорни обстоятелства във връзка с войната в Украйна и да прекрати транзита с аргумента, че освен Северен поток 1, технически готов за експлоатация е и Северен поток 2 и - ако Европа иска продължаване на доставките, трябва екстрено да го сертифицира. 

Налагането на тотално европейско ембарго на руските доставки на газ е също проблематично. Но прибалтнйсксите държави прекратяват доставаките от първи април. Полша възнамеряваше да се откаже до края на годината, с изтичането на дългосрочния й договор с Газпром. Но Газпром ги изпревари и прекрати договора под претекст, че полската страна отказва плащанията в рубли. 

България попадна в същото положение. Нейният дългосрочен договор също изтича в края на годината. Газпром предприе аналогични на изпреварващи действия в Полша, опасявайки се, че неговите лобисти в България губят позиции и перспективите за нов дългосрочен договор са мъгляви. Действията на Газпром не са без последици и в момента водят до „засилени вътрешно-политически триения” в България.

Обосновката на Газпром, че Полша и България са подложени на ограничения заради отказа им да заплащат доставките в рубли има чисто „декоративен характер”. Това публично издевателство има целта да продемонстрира пред Западна Европа и преди всичко на Германия, че мерките, които се подготвят в очаквания Шести пакет от санкции на ЕС спрямо Русия, не трябва да касаят доставките на енергоносители от Русия.

--------------------------

Михаил Крутихин е основател и водещ аналитик на независимата консултантска агенция със седалище в Москва – Rus Energy. Уважаван специалист в средите на енергийните експерти в света.