Защо в България още има „необикновени” граждани

Нали сме страна, член на ЕС и пред Закона всички трябва да сме равни, да няма обикновени и необикновени граждани.

Собствеността и нейната защита от държавата е в основата на европейската демокрация. Сигурно е, че никъде в европейската общност, към която се числи и нашата България, не се прилага такъв двоен стандарт спрямо собствеността в зависимост от политическата конюктура в момента.

Така обаче бе подходено към имотите на Симеон Сакскобургготски. В напрегнатия политически момент, броени дни преди извънредни парламентарни избори, в публичното пространство отново бе раздрънкана темата с неговите имоти.
Съд върна на държавата два от тях - „Царска Бистрица” и „Саръгьол” при положение, че друг съд преди години му ги е върнал и признал правото на собственост.

След промените през 1989 г. и падането на комунистическия режим хиляди български граждани възстановиха сградни и поземлени имоти на своите семейства. Проблем обаче периодично и единствено се създава с имотите на Царя. А те са точно описани и установени още при отнемането им през 1946 г.

От каквато и страна да се разглежда този акт, няма никакво съмнение, че става дума за опит за повторна национализация на царски имоти след приемането на Закона за обявяване за държавна собственост имотите на бившите царе от 1947 г. Специалният опис за тях е подписан от Кимон Георгиев, премиер на правителство на ОФ, през есента на 1946 г. С това се признава, че те са били лична собственост. Описът е в Държавния архив и в него като лични имоти са записани: дворецът „Врана“, дворецът „Царска Бистрица“ на Чамкория с хижа на Соколец, къщата в село Баня, Карловско, сградата на интендантството при Софийския дворец, празно място при град Созопол „Талян Христос“ и остров Свети Тома при р. Ропотамо, както и лични имоти на Царицата и на княгиня Евдокия - празно място в град Самоков, до казармите и къща в Слатинската община. Спазвайки общоприетите монархически правила в цяла Европа, Царят е управлявал собствеността си като “гражданско лице” чрез администрация, която е създал и на която е плащал.

Съдебните решения за връщането на „Царска Бисрица” и „Саръгьол” са за адвокатите и не ги коментирам. Но трябва да сме наясно, че с подобно действие България, за пореден път, изпраща послание към хората тук и навън, че частната собственост у нас не е гарантирана - нещо, с което либерална партия като НДСВ не може да се съгласи. Странно e съвпадението на „притоплянето“ на темата „царски имоти“ с времето, в което медиите с охота тиражират "края" на НДСВ.
В политиката няма случайни неща и между тези две теми в публичното пространство има връзка.

През годините сме били свидетели многократно на политически и медийни атаки към Царя чрез темата за реституираната му собственост. Прозрачно ясно е, че зад тях стоят не само желанието да бъде дискредитиран той и провежданата от НДСВ политика, но и конкретни бизнес апетити и интереси. Да не говорим, че темата е твърде добре използвана за популистки цели, особено преди избори.

Но хората би трябвало да се запитат защо много други ненаследствени и придобити имущества и то в големи размери, не подлежат на подобни проверки и съдебни дела.

В търсене на краткосрочен популистки ефект и в желанието да бъде отново прокуден от Родината си един български държавник, България стига до нарушаване на международни правни норми, каквато е повторната конфискация на частната собственост на един гражданин.

Наистина ли не си даваме сметка за сигналите, които България дава навън. Това, което разбират в Европа и света е, че в страната ни във всеки един момент могат да ти отнемат собствеността или вложената инвестиция. Зависи от актуалния интерес на силните на деня политици и интриганти.

И никакви норми и демократични ценности не ги интересуват.

В България, очевидно е, че парите са над всичко и с демократични средства не може да се управлява страната, нито да се правят избори. А с пари се купуват вече и души и съвести.

Следете новините ни в GoogleNews