Защо само Пригожин има право да критикува руската армия

Критикуването на военни е незаконно в Русия на Владимир Путин, а откритото демонстриране на политически амбиции, които биха могли да предизвикат силния президент, е крайно непрепоръчително. И все пак шефът на наемниците от "Вагнер" Евгений Пригожин се хвали, че прави и двете неща и поне засега изглежда, че това му се разминава, коментира американският "Вашингтон пост".

Пригожин, ресторантьорът, превърнал се във военачалник, който изпрати в Украйна частната си армия, подсилена от хиляди осъдени, които той събра от затворите, от седмици е в жестока вражда с военното ръководство на Русия. Той многократно обвинява министъра на отбраната Сергей Шойгу и други командири в некомпетентност.

Войната направи мъчителен обрат този месец, когато бойците на "Вагнер" и редовните руски войници се оказаха под мощен обстрел край Бахмут в Източна Украйна. Битката завърши със задържането на подполковник от наемниците.

Пригожин демонстрира пълна лоялност към Путин. Но също изнася речи и провежда пресконференции в цяла Русия, което много прилича на предизборна обиколка - потенциална червена линия в страна, в която всяко политическо предизвикателство се възприема като предателство. Това накара много наблюдатели на Русия да се запитат:

Защо Путин го търпи?

Тъй като войната в Украйна върви зле, някои анализатори смятат, че руският лидер може би няма избор. Пригожин поне е ревностен поддръжник на войната - той само настоява тя да бъде по-брутална и ефективна. Подкрепяйки напълно войната и пълната мобилизация на руското общество, Пригожин може би си е гарантирал сигурност.

"Режимът просто не може да си позволи да репресира представителите на "патриотичния" лагер, който и без това не е много доволен от президента: Той отприщи войната, но все още не може да я спечели", казва Абас Галямов, политически анализатор и бивш говорител на Кремъл.

"Ако окажат натиск върху тази част от обществото, те (ще се превърнат) в опозиция и ще кажат: "Оказва се, че критиците на Путин са били прави и той наистина се е превърнал в диктатор", допълва още Галямов.

Други анализатори твърдят, че Путин е изключително уверен в ролята си и не усеща никаква заплаха от страна на Пригожин, а това може да се окаже грешна преценка.

"Пригожин се намира в сива зона, в която има мандат от Путин да действа, но границите му не са ясно определени. Така че Пригожин тества докъде може да стигне и като не среща сериозна съпротива, продължава да ги разширява", казва политическият анализатор Татяна Становая. 

"Отстрани може да изглежда, че Пригожин представлява опасност за режима и в дългосрочен план може да бъде проблем за Путин, но ако погледнем на това през очите на Путин, мисля, че той не го смята за заплаха. Пригожин е лоялен, той е абсолютно зависим от правителството и може да бъде (лишен) от всички ресурси наведнъж, ако е необходимо", обяснява Становая. 

Тя отбелязва, че има вероятност Путин "да не усеща напълно мащаба" на нарастващата популярност на Пригожин. Държавните телевизионни мрежи, които Путин почита като контролиращи общественото мнение, на практика са затворени за Пригожин, като са го ограничили до онлайн медии и блогове в Телеграм.

"В света на Путин интернет, всички тези сайтове, блогове и социални медии, са периферия", казва Становая.

Въпреки че Путин не е порицал публично Пригожин, има признаци, че руският президент се е намесил по-рано през годината, за да очертае границите за Пригожин и "Вагнер".

Назначаването на началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов, когото Пригожин публично бе порицал, за общ командващ на войната в Украйна бе възприето като удар по "Вагнер". Пригожин губи и основния си източник на работна ръка, когато Министерството на отбраната му забрани да набира хора от затворите.

Според секретни документи на американското разузнаване, изтекли в платформата за съобщения Discord, през февруари Путин е организирал среща между Приожин и Шойгу, за да се реши конфликтът, свързан с предполагаемо недостатъчните доставки на боеприпаси в Бахмут.

В последния рунд от битката между двамата Шойгу постанови миналата седмица, че всички "доброволчески формирования" трябва да подпишат договор с Министерството на отбраната до 1 юли. Пригожин заяви, че "Вагнер" няма да го направи.

След като изтегли наемниците си от Бахмут, който Русия на практика превзе в края на май, Пригожин се опита да се възползва от този успех на бойното поле и да получи известна популярност в регионалните медии. Той прекара няколко седмици в даване на интервюта на провоенни репортери, като дори използва едно от тях, за да предупреди за потенциална революция в Русия. Освен това проведе дълги сесии с въпроси и отговори в четири големи града, за да популяризира недобре дефиниран проект, наречен "Вагнер: Втората фронтова линия".

"Не искам да се ядосвам, но трябва да дадем на хората вярна информация, която да накара обществото да се мобилизира", каза загадъчно Пригожин и обеща да продължи да провежда "политически брифинги". Той добави: "Докато не се мобилизираме, няма да спечелим войната."

Рискове

Галямов смята, че всяка репресия срещу Пригожин рискува да присъедини поддръжниците му към други антипутински движения, включително това на лидера на политическата опозиция в затвора Алексей Навални.

"Образно казано, скоро след като Пригожин се озове в килия до Навални, неговите фенове ще се окажат от същата страна на барикадите като привържениците на последния", изтъква Галямов.

Малко са социологическите проучвания за общонационалната привлекателност на Пригожин, но в неотдавнашен доклад на независимата изследователска агенция "Руско поле" се посочва, че 2% от анкетираните руснаци биха гласували за Пригожин в президентска надпревара, колкото и за Навални. Това е повече от много политици, включително Шойгу, но по-малко от 30-те процента на Путин.

Проучването показва също, че популярността на Пригожин сред руснаците бързо нараства.

"Скоростта, с която Пригожин набира популярност..., е висока, защото преди година той нямаше нищо", казва Становая.

Наблюдатели отбелязаха, че някои от тезите на Пригожин сега съвпадат с тези на либералната част от руското общество, включително поддръжниците на Навални - а именно, че войната е смъртоносна, ще продължава дълго и ще струва скъпо на Русия.

В речите си Пригожин залага на популистки фрази, представяйки се за "човек от народа", който говори директно на обикновените руснаци и се противопоставя на откъснатите от обществото елити от Рубльовка - богат квартал западно от Москва, който служи и като събирателно наименование за богатите и влиятелните в страната. Навални натрупа голяма част от политическия си капитал, разобличавайки корупцията и незаконното богатство сред елита.

Но има и големи разлики. Навални се противопоставя на Путин от десетилетия и призовава за прекратяване на войната, докато Пригожин представлява още по-крайна версия на политиката на Путин, като напълно подкрепя авторитарното ръководство.

Навални също така е призовавал Русия да бъде свободна, демократична и "щастлива". Пригожин възприе по-мрачна позиция, като в един момент заяви, че руснаците трябва да живеят "като в Северна Корея в продължение на няколко години", за да постигнат нещо, наподобяващо победа в Украйна. Подобен лозунг на кампанията едва ли ще има голяма популярност.

"За хората, които живеят в големите градове и са свикнали с капиталистическия тип потребление, (призивът на Пригожин за) севернокорейски начин на живот и за обща мобилизация не може да бъде привлекателен, така че може да работи само с много малко ... при бедно, разочаровано население с агресивни конформисти", казва Андрей Колесников, московски политически анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги", който, подобно на много руснаци, е обявен за "чуждестранен агент" от властите.

"Съществува основен проблем. ... Тъй като самият Пригожин произхожда от дълбините на путинския елит, от "кухнята" на Путин, той е плът от плътта на олигархичната система и неин продукт", добавя Колесников.

Неясноти

Крайната цел на Пригожин все още е неясна. В продължение на години той процъфтява като лидер на паравоенна организация, която действа в сянка, за да постига целите на Кремъл по целия свят, използвайки всякакви средства. Този подход не е задължително да се пренесе добре на някой официален пост, който е свързан с повече отговорности и политически рискове, както и с номинални задължения към закона.

Анализаторите като цяло смятат, че Пригожин има минимални шансове за успешна политическа кариера, тъй като посланията му, подобно на тези на чеченския лидер Рамзан Кадиров, често са твърде крайни, за да намерят отклик сред повечето руснаци, да не говорим за елита на страната.

Една от възможностите е Пригожин да се позиционира срещу други олигарси, за да получи предимство в постпутинска Русия.

"Той действа интуитивно и трябва да натрупа политически капитал, но не мисля, че знае в какво може да го превърне. Путин - той все по-малко контролира ситуацията и елитите. Така че колкото повече политически ресурси имаш, толкова по-силни ще бъдат позициите ти в бъдеще и именно за това работи Пригожин", коментира Становая.

Следете новините ни в GoogleNews