Защо изборът на главен прокурор е толкова важен

Може би трябва да се обясни на хората защо изборът на Главен прокурор е толкова важен. Масовата публика не винаги успява да прочете всички промени в законите, може би не знае какви са му функциите и правомощията. 

Донякъде Главният прокурор е като същата позиция в западните държави – наблюдава разследването на всяко престъпление, следи събирането на доказателства, внася тези доказателства в съда и иска съответните наказания. Той е ръката на правителството, която преследва престъпниците.

В България обаче, тъй като са останали много заемки от съветското законодателство и изобщо от тоталитарните порядки, фигурата на Главния прокурор има доста повече правомощия. Като на първо място трябва да се каже, че той не е част от изпълнителната власт, а е част от независимата съдебна власт. Т.е. никой няма контрол над него.

От което произтичат някои забавни следствия. Нека хипотетично си представим:

Например хипотетично Главният прокурор може да разпореди да бъде арестуван някой кандидат за кмет три дни преди изборите, защото има съмнения в купуване на гласове. Да, след това може да се окаже, че няма такова нещо и човекът да бъде освободен. Но ще е прекарал няколко дена в предварителния арест. И никой не може да накаже Главния прокурор, че е сбъркал. Хипотетично говоря, разбира се.

Например хипотетично Главният прокурор може да каже, че не вижда престъпление, когато интернет сайт изнудва кандидат за кмет. И може просто нищо да не направи. Тъй като само прокуратурата може да повдига обвинения, то този сайт може да продължи да си изнудва и нищо да не му се случва. Няма да има кой да накаже прокуратурата за този пропуск, защото е независима. Хипотетично си представям пак.

Например хипотетично Главният прокурор може да си избере срещу кого да направи разследване за расизъм:
1) срещу човек, който пуска глупава шега във социална медия, като част от някакъв разговор;
2) или срещу човек, който подкрепя расистки маршове с факли и се заканва как ще разрушава къщи, само защото са на някаква малцинствена група;
3) или срещу член на висш държавен орган, който иска да не се спазват законите, а да се гледа дали пострадалите са с „българска кръв“ или не.

И никой не може да каже нищо на Главния прокурор за неговия избор от горните три опции, даже и хипотетично, защото по нашите закони няма кой да му каже нещо.

Например хипотетично Главният прокурор може да нареди разследване срещу банкер, защото има основания да мисли, че има престъпна дейност. Което е супер. Но пак хипотетично Главният прокурор може да откаже да разследва някой бизнесмен, защото не мисли, че има нарушения. Което не знам дали е супер. И отново никой нищо не може да му каже. Нито хипотетично, нито реално.

Може и още много хипотетични примери да ни хрумнат, но мисля, че разбрахте основното.

Нямам идея защо все още системата ни е по съветски образец. По-скоро имам, де, явно е удобна. Но фигурата на Главен прокурор е много важна и изборът на конкретна личност е още по-важна.

И да, може днес да не ви интересува, но ако потропат на вашата врата и тръгнат да ви отвеждат, може би ще мислите по друг начин. Хипотетично говоря, разбира се.

Усмихнат ден! Пак хипотетично. 

---------------------------------------

Коментарът на автора е публикуван в личния му фейсбук профил. 

Следете новините ни в GoogleNews